Ново златно съкровище е открито в Сакар, съобщиха от Националния археологически музей.
През месеците юни-октомври при редовни археологически разкопки е проучена могила в землището на с. Изворово, община Харманли, от екип под ръководството на д-р Борислав Бориславов (СУ „Св. Климент Охридски”) и докторант Надежда Иванова – зам.-ръководител (НАИМ при БАН). Разкопките са финансирани чрез Националния исторически музей от Министерство на културата, като сумата от 22 000 лв. бе отпусната от резервите на министерството лично от министър Стефан Данаилов.
Могилата е с размери: 31 м в диаметър и височина 2,9 м. В резултат на цялостното й проучване са установени два етапа на натрупване. Първият – през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият – през II в. след Хр. (римски период).

През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.
На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки – златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит – гердан с 24 мъниста. Нашите са 15 пъти повече. Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение – владетел и върховен жрец. Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура – тази на долмените.
Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.
Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.
В 12 ч. утре златните находки ще бъдат изложени за посетителите на НИМ във витрина пред зала № 1 и ще останат в постоянната експозиция на музея.
Националният исторически музей благодари на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, че за пети пореден път в последните два месеца помага с целеви субсидии за откупки и археологически разкопки, но и задава въпроса дали не е добре през следващата финансова година да бъде създаден специален фонд, който да разполага с достатъчно средства за археологически разкопки и откупки на появилите се случайно ценни паметници на културата. /БЛИЦ