Славчо Пеев: Алекс Сърчаджиева никога няма да преживее смъртта на майка си

София, България 20 Ноем. 2010, 10:37 2984 прочита 0 коментара

Ванга не пожела да ме приеме, ходихме при нея с Невена Коканова

Славчо Пеев е един от любимите родни актьори и режисьори. Роден е на 4 април 1939 г. в София. През 1964 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", а актьорската му кариера включва над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма, измежду които "Войната на таралежите", "Селянинът с колелото", "Баща ми бояджията", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Мисия Лондон". Режисьорската му кариера е свързана също с театъра - стартира през 2006 г., когато Пеев поставя "Римска баня" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. В момента колоритният актьор участва в благотворителното шоу на bTV "Великолепната шесторка". - Ще ми споделите ли за приятелството, което ви свързваше с голямата българска актриса, за съжаление - вече покойна, Пепа Николова? Какви спомени пазите от нея? - Пепата беше един велик човек, една “ненормална” жена, великолепна актриса, пееше, приказваше, танцуваше, камерата я обичаше. Много близки бяхме и с нея, и с дъщеря й. Алекс е точна противоположност на майка си - Пепа говореше уличен език, който й подхождаше. Тя е великолепна актриса, желая й успех, да внимават хората с нея – великолепно крехко същество е. - Дъщеря й Алекс Сърчаджиева е бременна. Според вас тя успя ли да се възстанови от тежката загуба? - Тя никога няма да се възстанови от това... - Доколкото знам, силна е била и приятелската ви връзка с Климент Денчев... Той наистина ли беше тъжен, страдащ и самотен в края на дните си, както се пишеше? - Това не е вярно – тези думи в никакъв случай не могат да се употребят за него. Всеки ден говорехме, щеше да бъде художник на &bdquo;Сако от велур”, непрекъснато разказваше смешни истории, беше човек слънце. Много го обичаха децата, спираха го по улиците, гледаха го като божество. Разказа ми своя история от Лондон, където игра две представления. Бил много уморен и пиел кафе, седнал на улицата, но минал един човек и пуснал 50 цента в чашата му. Оказало се, че е седнал под плакат &bdquo;Помогнете на бедстващите в Африка”. - Искал сте някога да се срещнете с пророчицата Ванга. Легендата на българското кино и ваша близка колежка Невена Коканова е ходела често при нея, били са близки, но ако информацията ми е вярна – веднъж сте помолили актрисата да ви заведе при Ванга, но самата пророчица казала: &bdquo;Кое е т`ва момче? Нема му нищо! Да си оди! Ти, Невено, чекай, ке говорим само с тебе”... - Ходехме често с Невена, бяхме много близки наистина, но аз не исках да влизам при Ванга. Защо да влизам? Стана ми много криво, защото наоколо има хора с много проблеми, защо аз да ходя. Точно тези думи каза Ванга, вярна ви е информацията. Тя много обичаше Венчето. - Като човек, който е свикнал и с камерата, и с публиката, и със сцената изобщо, случвало ли ви се е някога да попаднете в некомфортна ситуация – било то някакъв сценичен гаф или размяна на словесни удари с колега? - Имали сме случаи, в които става гаф на сцената - или някой колега, или аз кажем някоя глупост, без да искаме... Веднъж например напуснахме сцената, защото се задавихме от смях. Колегата ми Димитър Манчев, който за съжаление почина, беше казал: &bdquo;Да си възпипате папагалите” и всички напуснахме сцената от смях. Тези ситуации са забавни. - Разкажете ми малко за познанството си и изобщо за приятелството с големия Станислав Стратиев – за щастливите и тъжните моменти, които сте споделяли заедно? - Той беше един уникален човек и в живота, спортна натура, заедно сме играли баскетбол, караше ски... Имаше уникални реакции. Ще ви дам пример. В театъра той беше главен художествен ръководител, а аз - изпълнителен директор. Аз му казвам, че трима актьори отказват да играят. Той отвръща: &bdquo;Ако не играят, напускат театъра”. Трябваше аз да им кажа за това. Извиках ги - двамата едва ли не се разплакаха и казаха, че ще играят, а третият – Кирил Варийски – беше велико момче. Той отсече: &bdquo;Не ме интересува, напускам, не желая да играя в тая глупост”. Казах го на Стратиев и той отвърна: &bdquo;Кирил Варийски остава, другите напускат!” Такъв човек беше. С него направихме страхотни вечери през 1988 година. Заедно с Йълдъз Ибрахимова и китариста Огнян Видев четяхме на сцената стихове от Стефан Цанев, Константин Павлов. На третата вечер ни спряха тока. Мислехме, че е случайно, но се оказа, че не е. Но ние продължихме без ток. Малко след това на Стратиев му поискаха сценария на тези вечери... Три дни след това ни уволниха. - Днес сте директор на театъра в Дупница. Как успявате да съчетавате всичките тези ангажименти – на сцената на &bdquo;Великолепната шесторка”, в театъра, а вероятно като всеки нормален човек би трябвало да отделяте и време за себе си? - В свободните от “Шесторката” дни съм в Дупница, имам хора, които ми помагат - великолепен персонал, който стои зад мен. Отделям време за себе си, когато гледам футбол и баскетбол, или пък когато излизам с приятели. - Кой според вас има най-голям шанс да победи във “Великолепната шесторка”? - Вече се очертаха фаворитите – моята колежка Албена, която е невероятно чаровно същество и аз много я обичам. Но в това шоу не е най-важното кой ще победи. Наистина сме тук, за да помогнем с нещо. Аз се радвам на тези, които в момента водят в класирането и винаги се шегувам, че с Тони сме в първата шестица. Едно интервю на Анелия ПОПОВА