Десетки лаборатории у нас дават фатални отклонения в резултатите и на практика вкарват здрави хора в болница, защото работят с техника „втора ръка”, използват евтини реактиви с неясен произход и съхраняват неправилно биоматериалите за изследване. Това установи репортерска проверка на „Монитор”.
60-годишна софиянка бе изпратена погрешка на лъчетерапия срещу тумори заради сгрешени изследвания. От излишната интервенция, която може да убие много здрави клетки и да й докара срив на имунната система и тежка анемия, я спасява само повторното даване на кръв за изследване по настояване на лекарите от Специализираната болница по онкология.<br /> <br /> Жената е оперирана от рак на щитовидната жлеза преди 3 години, на всеки 6 месеца тя&nbsp;прави изследване на т.нар.&nbsp;тумор-маркер.&nbsp;С него се следи тиреоглобулин (Т3), който пък показва какво е нивото на раковите клетки. Изследването не се поема от здравната каса, цената му в различните лаборатории варира от 20 до 28 лева, разказва 60-годишната Ани Мишева.<br /> <br /> Туморният маркер показва ниво 12,2. Предвид състоянието на Мишева той трябва да бъде под единица.&nbsp;Наблюдаващата я ендокриноложка д-р Маргарита Виткина е обезпокоена от резултатите и започва да я подготвя за спешна лъчетерапия. Лекарката изпраща жената на сцинтиграфия - изследване, въз основа на чиито резултати се определя дозата лъчетерапия.&nbsp;&bdquo;Изпаднах в паника. Наумих си да извикам синовете и снахите, да се простя с тях, тъй като при такива резултати на тумор-маркера нищо добро не очаквах&rdquo;, разказва 60-годишната жена.<br /> <br /> Дни преди приемането й в болницата за сцинтиграфия Ани занася всички изследвания и епикризата си на доц. Антония Цоневска от раковата болница, за да подготви приемането й. Лекарката обаче се усъмнява в тях, не забелязва никакви видими белези за метастази у пациентката. Изпраща я на повторни изследвания. Този път те са направени в лабораторията на Университетската болница по ендокринология. Резултатите от туморния маркер показват 0,4, което е безспорно доказателство, че жената няма нужда нито от радиоактивен йод за сцинтиграфия, нито от лъчетерапия.<br /> <br /> Неточни резултати едва не пратиха на операционната маса и 39-годишната Мими Евтимова от Свищов. Тя се размина с повторна операция на сърцето, след като лаборатория в града показа застрашителни стойности на съсирването на кръвта й.<br /> <br /> Преди две години младата жена е оперирана в Националната кардиологична болница, поставена й е протеза на митралната клапа на сърцето. Операцията е успешна, но лекарите й предписват да пие до края на живота си медикамент срещу съсирване на кръвта, да прави периодични лабораторни изследвания и да бъде наблюдавана от кардиолог. След време изследванията на кръвта й в една от лабораториите в Свищов обаче&nbsp;започват да показват лавинообразно нарастване&nbsp;на един от показателите - INR. <br /> <br /> Кардиологът започва да предписва все по-големи дози от лекарството, за да не се допусне фатално съсирване.&nbsp;&bdquo;В един момент обаче лекарят се усъмни в резултатите и ме посъветва да направя изследвания другаде. Отидох в Казанлък, защото там моя позната е лаборантка. Резултатите там показаха грешка в показателя INR от 0,9 до 4,2&rdquo;, разказва Евтимова.<br /> <br /> Няма конкретно заковани срокове, в които да се извършва проверка на апаратурата в лабораториите. Това става ясно от отговор на Министерството на здравеопазването на запитване на въпроса на &bdquo;Монитор&rdquo; има ли изисквания на колко време трябва да й се прави основен технически преглед. Това обаче може да става по жалба на гражданите до Изпълнителната агенция &bdquo;Медицински одит&rdquo;.<br /> <br /> Административното въвеждане на някакви задължения относно срокове за технически прегледи на апаратурата не е единствено и достатъчно условие за гаранция за качеството на резултатите, а по-скоро се контролира крайният резултат, а честотата на техническия контрол следва да е такава, че да води до необходимия резултат, гласи дословният отговор на МЗ. <br /> <br /> Лабораториите, които дават грешни резултати, да бъдат затваряни. Отклоненията в стойностите при много от тях сега са огромни, но продължават да работят. Това заяви Пламен Таушанов, председател на управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите.<br /> <br /> Сега никой не ги проверява за качеството на работата и резултатите, които дават. По тази причина няма и наложени санкции, допълни той и припомни, че сега за лабораториите действа т.нар. вътрешен контрол, който се осъществява от работещите в тях. По думите му лабораториите нямат и единна методика за сравняване на резултатите, работят с различен тип реактиви и техника от различни поколения.<br /> <br /> Пламен Таушанов също е от хората, станали жертва на сгрешени резултати. Преди няколко години му направили изследване, от което се оказало, че има злокачествено заболяване.&nbsp;&bdquo;По съвета на приятели лекари направих второ, което показа, че образуванието е доброкачествено - разказа той.&nbsp;- Ако се бях доверил на първата лаборатория, щяха да тровят организма ми излишно с цитостатици&rdquo;, допълни Таушанов. <br /> <br /> Проблемите с различията в резултатите от изследванията, направени в различни лаборатории, станаха особено много, след като задължителната акредитация за тях беше премахната. Това стана преди три-четири години с промяна в законодателството. Така нареченото сертифициране сега съществува за една-единствена лабораторна верига. Безспорно е, че трябва да има ясни правила и регламенти за всички. Необходимо е да се въведат стандарти, на които лабораториите да отговарят.<br /> <br /> В немалко случаи от конкретния резултат може да зависи животът на човек. Някои биологични материали за изследване не могат да бъдат годни след повече от 4 часа от взимането им. Важен е и начинът, по който се транспортират пробите. Зад не всяко помещение с табела отвън &bdquo;лаборатория&rdquo;, дори в големия град, действително вътре се правят лабораторни изследвания. Обикновено там има лаборант, който взима съответния материал &ndash; кръв, урина или друго, а след това се чака кола да го закара в лабораторията, където се правят изследванията. Докато автомобилът обиколи всички тези пунктове и събере количествата за обработване и изследване, минава много време.<br /> <br /> Трябва да се следи особено строго по какъв начин и при какви условия се транспортира биологичният материал за изследване. Върху резултата влияние оказва температурата, при която той е съхраняван, а нерядко и едно по-силно разклащане при транспорт. /БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> <br />