Поетът Любомир Левчев признава по повод скандалите в църквата и агентите владици, че темата за изповедта пред свещеник му е противна. Но е кръстен и обича да ходи в църква.
&ldquo;Кръщаван съм в Боянската черква от поп Евстатий Витшки. Обичам да ходя в храм. Но не на празник, а когато е тихо и безлюдно. Паля свещи, но не се кръстя, защото смятам, че не съм достоен&rdquo;. И макар че има много приятели свещеници, не се е сещал да се изповядва пред тях, казва той в интервю за столичен вестник. <br /> <br /> &ldquo;Мойта непрестанна изповед са моите стихове&rdquo;, казва поетът, чийто нов роман &ldquo;Панахида за мъртвото време &rdquo; излезе неотдавна. <br /> <br /> Запитан какъв всъщност в бил Тодор Живков за него, бил ли е негов приятел, или са играели на котка и мишка, поетът казва: &ldquo;Ако е имало наистина игра, то аз съм бил Мики Маус. Така че не мога и не искам да се оплаквам. Живков ми пазеше главата и веднъж дори си позволих да кажа, че ми е бил бодигард. В края на &ldquo;играта&rdquo; ми каза: &ldquo;Когато започнат да те упрекват, казвай, че сме били приятели&rdquo;. Толкова бях смаян, че не можех да повярвам. Днес искам да видя благороден смисъл в тези думи. Бих искал те да са верни.<br /> <br /> Левчев споделя нарастващите тревоги за бъдещето. Но казва:. И все пак не желая да бъда един от конниците, вестители на апокалипсис. &ldquo;Тъпчи нежно &ndash; казваше един ирландски поет, - защото тъпчеш мечти&rdquo;. Затова да приемем, че кризата, която преживяваме, не е краят на света, а неизбежни родилни мъки на една нова епоха.&rdquo; <br /> <br />