Важно! Софийският университет сменя кандидатстудентските курсове - вижте примерни задачи

Както БЛИЦ съобщи, от тази година вместо разработка на тема по литература, кандидат-студентите ще решават тест с отворени и затворени въпроси и ще пишат аргументативен текст (есе). Това налага и нов подход при кандидатстудентските курсове, които СУ провежда традиционно.

Преподавателите от Факултета по славянски и нови филологии са публикували задачи, подобни на тези, които ще се паднат на изпита.

Примерните теми за аргументативния текст (есе) пък са „Направи добро и го хвърли в морето” и

”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов).

Една от примерните задачи по литература пък е свързана с текст с героите Мурад бей и Велико кехая, по който младежите ще трябва да отговарят на въпроси. В една от задачите към откъса се проверява дали зрелостниците са разбрали значението на думата „пусия”.

От кандидат-студентите се иска също така и да посочат заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет откъсът. В тестовите задачи от затворен тип

има въпроси, свързани с пунктуация, граматика, синоними

и правопис.

Цената на курса е 550 лв., а хорариумът е 72 часа. Уроците се водят от преподаватели от Факултета по славянски филологии.

В програмата се включва провеждане и оценяване на пробен изпит по формата. Максималният брой точки е 100 – 70 от теста, като 1/3 от точките са за въпросите по литература, и 30 точки за есето. Темата за аргументативния текст може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник.

Записването е започнало на 3 януари и ще продължи до 18 януари. Изпитите по български език и литература ще са на 2 април и 4 юни. Очаква се историците също да публикуват примерни задачи по изпитния формат. Първият изпит по история ще е на 26 март, а вторият – на 17 юни.

Както „Монитор“ вече писа, при шест от общо 108 специалности оценките от матурата няма да служат за вход в Софийския университет. Това са регулираните специалности „Право“, „Медицина“ и „Фармация“ и трите специалности във Факултета по журналистика и масова комуникация – „Журналистика“, „Връзки с обществеността“ и „Книгоиздаване“.

Публикуваме примерните задачи в пълен формат:

Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:

В кой ред всички думи са написани правилно?

А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен

Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио

В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня

Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война

В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.

Б) Десетте градове са обявени за международни паметници на културата.

В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.

Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.

Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.

В) Да отидем всички беше невъзможно.

Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.

В кой ред думите НЕ са синоними?

А) блян, мечта

Б) отговор, ответ

В) привет, поздрав

Г) преписка, приписка

Примерни задачи по литература:

Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 42. включително)

Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:

- Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана...

На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.

(…)

Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил - броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.

Беят мачка бялата си брада и дума:

- Какъв юнак! Какъв хубавец!

- Кърпата, бей ефенди, кърпата! - вика Велико кехая.

- Какъв юнак - повтаря беят унесен, - какъв хубавец!

Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:

- Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!

- А момичето ми! А честта ми! - вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.

1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?

А) намръщен – весел

Б) мълчи – дума

В) чибук – шалвари

Г) унесен – напет

2.Думата „пусия” в откъса означава:

А) скривалище

Б) окоп

В) засада

Г) сергия

3.Кой е бащата на Рада?

А) Велико кехая                          

Б) Мурад бей

В) Мустафа                                  

Г) не присъства в откъса

4.В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:

А) подчертава раболепието на роба пред господаря

Б) изразява резервирано отношение към българския народ

В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя

Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби

5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?

А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.

Б) Мустафа върви по средата на улицата.

В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.

Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.

6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?

А) преди Освобождението                                     

Б) в края на 19. век

В) между Първата и Втората световна война      

Г) след 1944 година

7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.

…………………………………………………………………………

8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.

................................................................................................................

9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.

...............................................................................................................

Примерни теми за аргументативния текст (есе):

„Направи добро и го хвърли в морето”

”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)