„Нямате работа там, няма кого да намерите. Пълно е със змии, пазете се. Оставете колата на пътя, ще я строшите”, съветва чобанин със стадо овце малко след отбивката на пътя от село Дъбовец за Ивайловград.
На 3 км. след главното шосе на брега на язовир &bdquo;Ивайловград&rdquo; е митничарското село Ставри Димитрово. С кола шансът да се счупи полуоска, да се разбие картер на мотора или да се спука гума не е малък. Между остатъците от асфалт зеят огромни дупки, докато се стигне до бившия &bdquo;Бевърли хилс&rdquo;и някогашните луксозни вили на гранични служители от Свиленград, пише &bdquo;24 часа&rdquo;. <br /> <br /> Легендите за оргиите и тежките софри с участието на министри, че и вицепремиери, са поизбледнели и са отстъпили място на тишината, на разрухата и забвението. Тези дни се навършват 5 години от най-мащабната акция на държавния строителен контрол срещу незаконното строителство в най-новата ни история. В началото на октомври 2010 година след централно разпореждане в акваторията на едно от най-големите изкуствени езера у нас се разшетаха надзорници на ДНСК. Те преброиха общо 169 незаконни градежа не само в Ставри Димитрово, а и по брега на целия язовир. Основното нарушение бе, че собствениците им ги вдигнали в т.нар. заливна зона &ndash; чашката на язовира, където и земята е държавна. <br /> <br /> &bdquo;Веселото село&rdquo; посърна, след като инспекторите започнаха да лепят заповедите на ДНСК за премахване на обектите. Повече от половината тръгнаха по съдилища, крепени и от нашенското убеждение, че всяко чудо е за три дни. <br /> Половин година след констативните протоколи обаче багерите налазиха в Ставри Димитрово, а първите 15 имота бяха рушнати пред погледа на шефката на ДНСК Милка Гечева. Събарянето продължи с периодични кампании и в следващите месеци и години, а последните половин дузина вили бяха сринати това лято. Така броят на съборените масивни постройки се закръгли на 140. <br /> <br /> Днес мястото е едно тъжно депо за строителни отпадъци. Купчините арматура, бетон, тухли и мазилка изглеждат като оставени от великан, който внезапно е бил споходен от стомашно разтройство. &nbsp;<br /> &bdquo;Няма кой да отпусне пари. Земята не е общинска, как местната администрация да се ангажира финансово? Това е изключено&rdquo;, категоричен е кметът на община Любимец Анастас Анастасов. Установили, че над 200 кубика е строителният боклук, останал след събарянето, За извозването и депонирането му на друго място били необходими шестцифрени суми. Дори интересът на ромите към дървения материал и тухлите бил незначителен: поради отдалечеността на селцето изнасянето и транспортирането било нерентабилно. <br /> <br /> В призрачното сега село още преди голямото събаряне инвеститор закупил два големи парцела. Първоначалното намерение било за построяване на вилно селище с бунгала. Били поставени стълбове за електричество, но всичко спряло дотам. В момента на въпросния терен бурените стигат до гърдите. Бивши собственици пък са поставили до някогашните постройки каравани: къде от носталгия, къде от нужда да си приберат останалия багаж. <br /> &bdquo;Вече съм забравил за всичко станало, много отдавна не съм стъпвал там. Това е затворена страница от живота му. В живота има и печалби, и загуби&rdquo;, заключи философски &bdquo;министърът на веселбата&rdquo; в оставка Павлин Паришев. <br />