Бойко Борисов: То че ни е гадно, ни е гадно!

От 8 до 10 милиарда лева са необходими за обезопасявене на всички съоръжения в страната

София, България 10 Февр. 2012, 09:51 1202 прочита 0 коментара

Бойко Борисов: То че ни е гадно, ни е гадно!

То че ни е гадно, ни е гадно, но са много пари. Ако не се договорят и за лихвите, са 30 милиона. Това са много пари. 30 милиона е бюджетът на Министерство на физическото възпитание и спорта за една година. Това казва на последното заседание на правителството премиерът Бойко Борисов.

<div style="text-align: left;">Министрите обсъждат прочутото “Водно огледало” в Кърджали и решават да отпуснат 23 918 009,90 лв. от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изплащане на задълженията по проекта. Средствата покриват борчовете към строителни фирми от 2007 г. до средата на 2009 г. От дискусията става ясно, че “Водното огледало” е струвало 80 млн. лв. на данъкоплатците. Борисов негодува от факта, че предшественикът му Сергей Станишев е открил проекта, без той да е довършен. Накрая премиерът казва: "С изключително нежелание приемаме точка 37. Това е връх на нахалството.” Нов, нечуван досега, метод за справяне с проблемните язовири е измислил премиерът Бойко Борисов. Идеята му е повече от оригинална, но какъв би бил ефектът от нея бъдещето ще покаже. По време на правителственото заседание, премиерът нарежда на министрите си "като единен юмрук да се стоварят върху проблема с язовирите."  Някъде между дадената заповед и обсъждането на безхаберието с язовирите, Борисов насочва гнева си към дежурния виновник – всички управлявали страната преди него. След това Бойко Борисов съобщавна, че лично е разпоредил на министрите Мирослав Найденов и Цветан Васиелв да посетят бедстващите села в Хасковска област. Той критикува опозицията, която обвини правителство за жертвите в село Бисер: ”Дори нещастието на хората поне мъничко да обедини и партиите и да похвалят усилията, които полагаме, защото и БСП, и СДС, и ДПС, тези 20 години многократно са управлявали страната, а не са взели абсолютно никакви мерки по язовирите. Така че, най-малкото те имат думата да го кажат. И да използват нещастието на хората за политически дивиденти, и пиар е безскрупулно, бих казал, е нечовешко. Защото те виждат, че ние от онзи ден не сме се отделили от бедстващите хора. И правим всичко възможно с всичките тези мерки това да не се случи повече в бъдеще”, казва премиерът. След това той прави извода, че държавата трябва да отдели няколко милиарда лева, за да бъдат обезопасени всички съоръжения в страната. “За етернитовите тръби колко пари трябват, за които безспорно Константинов ще каже, че не са полезни за здравето на хората. Колко милиарда, Караджова, ни трябват да сменим етернитовите тръби? Аз ще ти кажа – 8 милиарда. От 8 до 10 милиарда казваха, когато се интересувах”, казва още Бойко Борисов. </div> <div style="text-align: center;"> ------------------------------------------------------------------------------ ЗАСЕДАНИЕ на Министерския съвет 8 февруари 2012 г. </div> Заседанието започна в 10,25 часа с едноминутно мълчание в памет на загиналите от природните бедствия от сeло Бисер. Точка 1 Проект на Решение за приемане на Законодателна програма на Министерския съвет за периода 1 януари - 30 юни 2012 г. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин министър-председател, предлагам да допълним тази програма с още един законопроект, а това именно е промяна в закона за държавната собственост. Това го приехме на предишното оперативно заседание да предложим промени, с които да регламентираме възможността при предоставена държавна собственост на общините те да връщат част от средствата в държавния бюджет. Затова предлагаме да се разшири законодателната програма. Благодаря. ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин министър-председател, предлагам още едно допълнение към програмата – изменение на Закона за съдебната власт, във връзка с изработването на по-прозрачни процедури за номиниране и избор на членове на Висшия съдебен съвет, във връзка и с приоритетите на България към Европейския съюз. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 1. Точка 2 Проект на Решение за приемане на Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападния район за периода 2011-2013 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. Приема се точка 2. Точка 3 Проект на Решение за приемане на актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточния район за периода 2011-2013 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. Приема се точка 3. Точка 4 Проект на Решение за приемане на актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Южния централен район за периода 2011-2013 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. Приема се точка 4. Точка 5 Проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните. Приема се точка 5. Точка 6 Проект на Решение за утвърждаване на годишните разчети на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите за 2012 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите. Приема се точка 6. Точка 7 Доклад относно информация за изпълнението на републиканския бюджет за 2011 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите. Приема се точка 7. Точка 8 Проект на Постановление за одобряване на единни разходни стандарти за финансиране през 2012 г. на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на културата. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, размерът на предлаганите с проекта на Постановление стандарти е разработен в рамките на утвърдения за 2012 г. бюджет на Министерство на културата, като е съобразен с досегашното ниво на финансиране на културните институти в областта на сценичните изкуства. Диференциацията и стандартите за различните културни институти е съобразена както с различията в спецификата на дейността им, така и с целта за оптимизиране на равнището на държавната субсидия спрямо реализираните от тях собствени приходи. Нов елемент в предлаганите стандарти в 2012 г. в сравнение с предлаганите през 2011 г. е определянето на диференцирани по-високи стандарти за четири културни института, които са със статут национално значение спрямо стандартите на съответната група национални институти. С оглед на гореизложеното предлагам Министерски съвет да обсъди и приеме представения проект на Постановление на Министерски съвет. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 8. Точка 9 Проект на Решение за отнемане поради отпаднала нужда от Министерството на вътрешните работи правото на управление върху имот – публична държавна собственост, и обявяването му за имот – частна държавна собственост БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. Приема се точка 9. Точка 10 Проект на Решение за обявяване на имот – публична държавна собственост, за имот – частна държавна собственост БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, по предложение на областния управител на Русе имаме имот – публична държавна собственост, който е предоставен за управление на Министерство на земеделието и храните за нуждите на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животновъдството, и за обявяването му за имот – частна държавна собственост. Имотът се намира в местността &bdquo;Орта екенлик” и представлява поземлен имот 84 хил. кв. м. Има издаден акт за публична държавна собственост от областния управител на Русе. Както е посочено в становището на министъра на земеделието и храните, този имот е с отпаднала необходимост и именно затова предлагаме той да бъде преобразуван в имот – частна държавна собственост. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 10. Точка 11 Проект на Решение за одобряване на резултатите и утвърждаване на протокола от четвъртото заседание на българо-грузинската между-правителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, проведено на 5 и 6 декември 2011 г. в София БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 11. Точка 12 Доклад относно резултатите и взетите решения на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 15 и 16 декември 2011 г. в Брюксел БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните. Приема се точка 12. Точка 13 Доклад относно участие в заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), проведено на 24 януари 2012 г. в Брюксел БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите. Приема се точка 13. Точка 14 Проект на Решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия за строителство на обект &bdquo;Карго зона на територията на гражданско летище за обществено ползване – Пловдив”, открита с Решение №160 на Министерския съвет от 2011 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, тази процедура за концесиониране на карго зоната на летище Пловдив беше удължавана два пъти, не беше проявен интерес за концесиониране само на каргозоната. Затова прекратяваме тази процедура, като концепцията на министерството е да се обедини заедно с летището и да се продължи към концесиониране освен на карго зоната и на самото летище, тъй като компаниите, които идваха да комуникират темата за концесия, проявяваха интереса си към цялото летище заедно с карго зоната, а не само за карго зоната. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 14. Точка 15 Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта &bdquo;Варенско”, разположена в землищата на с. Железино и с. Нова Ливада, община Ивайловград, област Хасково БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 15. Точка 16 Доклад относно одобряване проект на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта &bdquo;Голак”, разположена в землищата на с. Петрово и с. Голешово, община Сандански, област Благоевград БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 16. Точка 17 Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта &bdquo;К-Аладин”, разположена в землището на с. Кирчево, община Угърчин, област Ловеч БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 17. Точка 18 Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта &bdquo;Бял кладенец”, разположена в землищата на с. Бял извор и с. Светулка, община Ардино, област Кърджали БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 18. Точка 19 Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта &bdquo;Пепиното”, разположена на територията на община Берковица, област Монтана БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 19. Точка 20 Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта &bdquo;Александра”, разположена в землището на с. Ловец, община Търговище, област Търговище БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 20. Точка 21 Доклад относно изпълнение на Плана за действие за преодоляване на слабостите, посочени в писмото на председателя на Европейската комисия и заповед №Р-4 на министър-председателя от 7 януари 2011 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът по управление на средствата от Европейския съюз. Приема се точка 21. Точка 22 Доклад относно Рамкова позиция на Република България по предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия БОЙКО БОРИСОВ: Внася вицепремиерът и министър на финансите. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Става дума за една промяна в праговете, които определят кое е микро и кое малко и средно предприятие. Проектодирективата предвижда тези прагове значително да се повишат, като по този начин една голяма част от предприятията, които сега в България се класифицират като малки и средни, ще станат микро и нямат да имат нужда от одитиране ежегодно. Това от една страна е добре за предприятията, защото ще им се спестят около 300 млн. лева годишно. От друга страна не е добре за одиторите, които ще загубят 300 млн. лева годишно. Аз виждам, че начинът, по който ние планираме да се присъединим, е да не отидем към пълно хармонизиране, а само хармонизиране, което означава, вероятно, че няма да променим праговете и ще защитим интересите на одиторите, но няма да защитим интересите на предприятията. Нашето предложение, тъй като имам информация, че от всички 27 страни повечето са да не се отива към такова драстично повишаване на праговете, а по-умерено, по-малко, така че по-малко компании да преминат от едната в другата категория. Само Германия и Франция, доколкото знам, настояват за голямото повишение. Предлагам да бъде пълно хармонизиране за всички страни, но да се проведат допълнителни преговори, за да се намали общо прагът в Европейския съюз. Може би е малко сложно, но в крайна сметка става дума за един бизнес на одитори и за пари, които компаниите трябва да платят или не трябва да платят за одиторски услуги. Важно е и какво смята Министерството на финансите – дали ако част от тези предприятия вече не се одитират задължително, дали от това ще пострада нещо по отношение на финансовата отчетност, прозрачност и т. н. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ще се въздържа да го представя като въпрос само на бизнес отношения между одитори и предприятия, тъй като одитирането на счетоводните отчети на предприятията не е самоцел. То има за идея да представи качество на информацията такова, че да защити акционерите и интересите на цялото общество. Не мога да кажа дали са 300 милиона, вероятно министър Трайков е правил статистика, но така или иначе системата за отчетност и контрол е много важна за сигурността на обществените отношения във всяка една държава. Това, което предлага Германия като една огромна икономика с големи по мащаб предприятия, е очевидно несъотносимо към повечето държави-членки, особено към българските реалности, където по статистика по така предложените прагове около 97% от всички действащи дружества и почти 100% от едноличните търговци ще станат малки предприятия, ще съставят съкратени финансови отчети, няма да се одитират. Тук, от една страна, ще загубим много голямо количество информация, на практика всичката от НСИ за данни за макро икономически показатели като брутния вътрешен продукт, потребление, брутообразуване на основен капитал, брутен национален доход и много други статистически показатели, които са важни както за макроикономическото управление на страната, така и за данните, които предоставяме на Евростат. По-големият проблем в случая е, че при така предложените прагове на практика понятието одит на компаниите ще се обезсмисли до голяма степен, тъй като в обхват на задължителен одит ще попаднат много малко на брой такива компании. Да, от една страна задължението за одит има определена тежест спрямо търговците, но от друга страна, одитът, когато е направен качествено, дава увереност. Имаше пример точно с Германия, където поради счетоводна грешка Германия се наложи да си коригира дефицита на самата държава, заради грешно счетоводно представяне на информацията и некоректно направен одит. Има примерни в света за некоректни одити или липса на одити, които са довели до доста тежки сътресения във финансовия свят. Спомняте си преди години случая с Енрон. Така че, да, това е тежест за бизнеса, от друга страна се защитава общественият интерес, че информацията, която бизнесът представя на своите акционери, на обществото е качествена и точно и вярно е представено имущественото състояние на тези компании. Като се има предвид, че относителният дял на неформалната икономика в България е висок, допълнително облекчаване от контрол върху качеството на счетоводната информация крие определени рискове. Ако преценим, че имаме капацитет да отстоим позиция за нормални прагове, има аргументи за позицията на МИЕТ и на министър Трайков.  Предлагам като решение да се обединим около позицията на министър Трайков да търсим прагове, разумни, които да облекчат донякъде най-малките компании. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз разбирам аргументите на Министерството на финансите и те са напълно основателни. Най-добре би било да се намери тази междинна точка, където, от една страна, се облекчават най-малките, от друга – не се губи тази ценна информация и контрол. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 22. Точка 23 Проект на Решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на образованието, младежта и науката. Приема се точка 23. Точка 24 Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение за сътрудничество в областта на образованието между Министерството на образованието, младежта и науката на Република България и Министерството на образованието на Китайската народна република за периода 2012-2015 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на образованието, младежта и науката. Приема се точка 24. Точка 25 Проект на Решение за утвърждаване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за взаимна защита и обмен на класифицирана информация, подписано на 14 ноември 2011 г. в Баку БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи. Приема се точка 25. Точка 26 Проект на Решение за безвъзмездно предоставяне за управление на имот – публична държавна собственост, на община Свищов, област Велико Търново БОЙКО БОРИСОВ: Внасят министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на културата. Приема се точка 26. Точка 27 Проект на Решение за създаване на Национален инициативен комитет за честването на 100 години от Балканските войни (1912 – 1913 г.) през 2012-2013 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи и министърът на отбраната. ДИМИТЪР ЦАНЧЕВ: Господин министър-председател, госпожи и господа министри, предлагам да се приеме на вносител, защото всички Балкански страни предвиждат по някакъв начин да отбележат това мероприятие, което ще наложи най-вероятно включване на България в съвместни инициативи или провеждане на самостоятелни външнополитически мероприятия. Ние сме съгласували с Министерство на отбраната да се направи едно кратко изменение, така че Министерството на външните работи да бъде включено сред субектите, които биха могли да имат допълнителни бюджетни кредити. Затова предлагаме да се приеме на вносител. АНЮ АНГЕЛОВ: Приемаме тази добавка. БОЙКО БОРИСОВ: Отпада точка 27. АНЮ АНГЕЛОВ: Ние искаме на вносител. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Изяснете си какво ще правите и я внесете. БОЙКО БОРИСОВ: След една седмица ще имате ли готовност? АНЮ АНГЕЛОВ: Имаме готовност. Става въпрос да добавим в т. 3 само думите Министерството на външните работи. Нищо друго. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Точка 3 какво казва? Вижте какъв акт предлагате на правителството. Възлага на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на отбраната да изготвят и предложат на Министерски съвет Постановление на Министерски съвет за предоставяне на допълнителни бюджетни кредити по бюджетите на МО, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерски съвет и общините за изпълнение на мероприятията по плана за националните чествания на сто години от Балканските войни. Значи Министерски съвет възлага на себе си. Първо, такива пари предвидени няма, това трябва да е ясно. И не са и заявявани. Второ, когато е ясно, може тази цялата точка 3, ако се счете за целесъобразно, че трябва да се осигурява някакъв ресурс и да се търси, да се внесе Постановление, в което да се определят конкретните дейности, които ще бъдат финансирани и институциите, които ще са бенефициенти на подобни средства и дейностите. А не член 3. АНЮ АНГЕЛОВ: Извинявам се, нямаме забележки с вицепремиера спрямо този текст от Министерството на финансите. Това първо. Второ, това е последващ въпрос. Сега създаваме инициативния комитет. Този инициативен комитет ще се събере, ще направи анализ какво ще се прави като програма и тогава ще предложи конкретни средства, които трябва да се заделят. Дали имаме или няма, дали те могат да бъдат за сметка на бюджетите на отделните министерства – това е друг въпрос. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Защо сте го формулирали така? Махнете точка 3. Направете инициативен комитет, решете какво ще правите и после ще се съберем да мислим има ли пари за това или не. Не искам да звучи назидателно, но колеги, бюджетът е разпределен по министерства. Позволявам си за пореден път да кажа, че бюджетът на Министерството на финансите съдържа само разходите за заплащане на администрациите, събиращи приходите и администрациите към министъра на финансите. След като веднъж е разпределен бюджетът и е гласуван от Народно събрание, не сме факири да търсим пари за различни инициативи на министри, които не ги припознават като инициативи, които трябва да се финансират в рамките на техните бюджети. Съжалявам, че го казвам, но сме в началото на годината и постоянно се инициират постановления за допълнителни бюджетни кредити. Откъде? Бюджета може да го видите в Държавен вестник, той е разписан и разпределен по ведомства. АНЮ АНГЕЛОВ: Тук става въпрос за създаване на инициативния комитет, след това ще видим ще имаме ли пари, няма ли да имаме пари. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 27 без точка 3 в нея. Когато стане ясно какви пари ще ви трябват, ще преценяваме от кое министерство да ги вземем. Така че бъдете скромни, когато на инициативните комитети обяснявате какво и как ще честваме. ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин премиер, може би всеки има основание за това, което каза, но искам да отбележа все пак повода за създаването на този комитет. Преди сто години големи части от днешната територията на България се присъединяват към своята майка Родина. Сто години точно от момента, в който големи територии стават част от това, за което са копнели дълги години. Само мога да кажа къде е била границата. Голяма част от Югозападна България не е била част от територията на България. Така 1912 г. е изключително важна от всяка гледна точка. Още стоят старите турски гранични постове, ако се тръгне по Рила планина, полуразрушени, точно между град Кочериново и с. Бараково, където минава река Рилска, на моста е била границата. Даже аз имам снимки на турски граничари и български от това време. Освен това, сега, по време на почивката, която имах около Нова година, имах възможност да се срещна с кметове и хора от Разлог, от Банско, от с. Баня, от други села и градове на Югозападна България и трябва да ви кажа, че всички очакват държавата да подкрепи общините, така че да може да се отбележи тази изключително светла дата. В началото на Балканските войни преди сто години големи части от територията, която днес представлява България, са се присъединили към своята майка Родина и по този начин поне една малка част от тези несправедливости, които сме имали като национална съдба, са били възстановени, макар и не изцяло. Така че смятам, че все пак трябва да намерим сили, да намерим някакво финансиране за тези мероприятия, които са изключително важни. БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря за поднесената информация. В никой от нас няма съмнение, че 1912 г., 1913 г. е изключително светла дата и не бива изказването на господин Горанов да се бърка с волята и желанието на държавата да отбележи тези светли дати и събития. Тези дати и събития са били ясни при съставянето на бюджетите на съответните министерства, на съответните общини, на всички, които искаме да ги отбележим. Най-лесният начин е да дойдете при мен с искане с едно постановление да преразпределим отнякъде пари. И това, което господин Горанов ви казва, е да не свиквате да се учите така, защото няма нещо маловажно в държавата – дали ще е светла дата, дали ще е плащане по някакъв друг елемент или ще покриваме сега щети от бедствия и аварии, или ще даваме за музеи, то все е разход. И затова в управлението на държавата са измислили да има бюджет. Този бюджет, който се консолидира от министрите, приема се от Парламента и става закон. С една дума, Министерството на финансите в случая изпълнява закона. Не спорим дали това е светла дата, тя е изключително светла дата и ние ще я отпразнуваме подобаващо. Въпросът е да бъде с необходимата тежест и уважение, но всякакво разточителство и харчене на пари повече от необходимото, да не бъде допуснато. Това иска да ви каже Горанов, без да спорим с вас дали това е важно или не. АНЮ АНГЕЛОВ: Става въпрос за това, че тези средства основно, поне ние така сме планирали тази част, която предвиждаме, не са за мероприятия, за организация, за плащане. От няколко години по Закона за военните паметници общините се разпореждат с тяхното състояние и поддръжка. От три години на общините не са отпускани средства за поддръжка на военните паметници. БОЙКО БОРИСОВ: Затова ще се наложи там да се потърсят средства. Те не са в бюджета на Министерство на отбраната, те не са в бюджета и на Министерство на вътрешните работи. Те трябва да бъдат в бюджетите на общините. Затова аз приемам това предложение, което каза господин Горанов, да отпадне сега точка 3. Като станем готови с инициативния комитет, тогава да говорим за това. Че е важно – важно е, че е светла дата – светла е. Обаче за колко пари спорим – може да са и пет хиляди лева. Пет хиляди лева все ще намерим. Може да се петдесет хиляди, може да са пет милиона. Затова приемаме точка 27 без точка 3, за да може да ни кажете колко пари струва. Точка 28 Проект на Решение за одобряване проект на Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на туризма и историческото наследство на Организацията за освобождаване на Палестина (действаща в полза на палестинската власт) БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: От Министерството на външните работи дойде предложение за един текст малко късно, но трябва да го внесем. Предлагам да го приемем с техния текст. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 28 с предложения от Министерството на външните работи текст. Точка 29 Проект на Решение за одобряване становище на Министерския съвет по Конституционно дело №15 за 2011 г. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 29. Точка 30 Проект на Постановление за създаване на почивна база &bdquo;Орлица” - Пампорово РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Предложението е да се обособи почивната база на Министерски съвет в Пампорово със статут по чл. 60 като самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител към Министерския съвет, с по-голяма самостоятелност, за да не разчита на издръжката. По примера на СОК &bdquo;Лозенец”, по примера на базата в Слънчев бряг от миналото заседание. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 30. Точка 31 Проект на Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, приет с Постановление №95 на Министерския съвет от 2010 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните. ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Господин премиер, ще помоля така, както в точка 5 от заседанието и в Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните се въвежда гъвкаво работно време, съответно с решение от 21 януари 2012 г. на Министерски съвет, предлагам тази точка и следващата точка 32 да бъдат приети на вносител. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 31 на вносител. Точка 32 Проект на Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Селскостопанската академия, приет с Постановление №226 на Министерския съвет от 2008 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните. Приема се точка 32 на вносител. Точка 33 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за младежта БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на образованието, младежта и науката. СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин министър-председател, уважаеми колеги, задължението за написването и предлагането на този проектозакон е още в далечната 2009 г. Целта на закона е регламентиране на отговорностите и координацията между държавни, областни и общински структури, както и между държавата и представители на младите хора при формиране на политики за младежта. Законът регламентира създаването на национален консултативен съвет за младежта за подпомагане на министъра на образованието, младежта и науката за провеждане на националната политика за младежта. Определя се понятието младежи, като това са лица на възраст от 15 до 29 години. Това е възрастова рамка за целенасочен ангажимент и инвестиция на държавата по отношение на подкрепата за формиране и развитие на младата личност. Определя се и понятието младежки дейности. Прилагането и приемането на закона няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на такъв закон е част от европейската практика и европейската политика на нашата страна. Затова беше представен и в точка 23 доклад за младежта и младежките политики, в който една много добра снимка е направена за 2009 и 2010 г.  Също така искам да напомня, около тази маса бяхме 2010 г., когато ние сме първото правителство, което прие и национална стратегия за младежта 2010-2020 г. Моля да подкрепите проектозакона. Той е минал всички съгласувателни процедури. Наскоро имаше и голяма кръгла маса. Представен е и при нашите посещения на различни места в страната на такива дискусии. Благодаря. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33. Точка 34 Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция &bdquo;Пътна инфраструктура”, приет с Постановление №295 на Министерския съвет от 2009 г. БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин министър-председател, предложеният проект на Постановление касае вътрешна оптимизация на структурата на Агенцията в рамките на съществуващата численост с цел по-добро управление на големите проекти, които финансираме. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 34. Точка 35 Проект на Постановление за изменение на Постановление №67 на Министерския съвет от 2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на външните работи. ДИМИТЪР ЦАНЧЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, изменението не предполага допълнителни финансови ангажименти. Това е техническа поправка, която се налага поради това, че с измененията в Закона за дипломатическата служба бяха променени длъжностите в класификатора за дипломатическите длъжности и това трябва да намери отражение в Приложение №6 към Постановление №67, то да бъде съобразено с новите длъжностни нива. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 35. Точка 36 Доклад относно одобряване позицията на Република България за участие в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз &bdquo;Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част &bdquo;Енергетика”, което ще се проведе на 14 февруари 2012 г. в Брюксел БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Приема се точка 36. Точка 37 Проект на Постановление за предоставяне на средства по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за 2012 г. за изплащане на задълженията по проект &bdquo;Укрепване на бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали” БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, това е небезизвестно &bdquo;Водно огледало”, както на жаргон се нарича този проект. Иначе официалното му име е &bdquo;Укрепване на бреговете на Арда”. Дължимата към настоящия момент сума е 23 918 000 лева, но тъй като тя е дължима от 2009 г. към днешна дата има натрупани значителен размер лихви, които се трупат съгласно Закона за задълженията и договорите и те са дължими. Към днешния момент с лихвите общата дължима сума е 29 917 580 лева. Постановлението касае само сумата на главницата. Остава лихвата, за която в предложението за Постановление е предвидено министърът на финансите и министърът на регионално развитие и благоустройството да проведат преговори с изпълнителя, за да може да намалим размера на тази лихва, ако това е възможно, и ще трябва допълнителен проект на Постановление за дължимата лихва. БОЙКО БОРИСОВ: Открито ли е Водното огледало? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Така нареченото Водно огледало все още е в процедура по приемателна комисия в ДНСК за издаване на Акт 16, тъй като все още няма всички необходими документи за това. Свързани са с едно дело по собствеността, тъй като някога във времето има една собственост… БОЙКО БОРИСОВ: Официално откриване правено ли му е от предишния премиер? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Правено е … БОЙКО БОРИСОВ: Как е правено, като не е готово? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Огледалото е там, така наречено &bdquo;Корекция на река Арда”. БОЙКО БОРИСОВ: Как, като не е готово, не е платено и няма акт? Как е правено? Те са искали да ни ограбят да не може ние да го открием. Ние ще го открием пак. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Има само Акт 15. Следващите месеци ще можем да го въведем в експлоатация официално, когато имаме Акт 16. БОЙКО БОРИСОВ: Питам, госпожа Павлова, правено ли е официално откриване? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Правено е откриване. Дали е официално, не мога да кажа. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Като жител на Кърджали, аз бях, когато се открива. Правено е официално откриване с публични изяви. За съжаление, и културата днес, знаете много добре, че проекти, които са правени, са полуфабрикати, които ние днес дофинансираме от бюджетите си, независимо, че имаме кризисни, дори антикризисни бюджети. Така че, това е направено за пиар, но официално не е приет обектът. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И тепърва ще трябва да изплащаме лихвите, а те се трупат всеки ден. БОЙКО БОРИСОВ: Колко става общата сума на този уникален обект? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Около 80 милиона. От осем на 80 милиона горе-долу. БОЙКО БОРИСОВ: Както госпожа Ковачева каза, един затвор можеше да направим. А Вучков тук ми говори тихичко, че за един квадратен метър може да финансираме всички чествания на военните и на МВР. И нямаме никакъв шанс да не ги платим тези пари? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Няма как. Тези разходи са направени, признати и одобрени за плащане още 2009 г. БОЙКО БОРИСОВ: Господин Михалевски защо не ги е платил тогава? Не е ли знаел, че ще има такива разходи или това са допълнително? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Знаел е. Това си е окончателното плащане по договора. БОЙКО БОРИСОВ: Защо не са ги платили с излишъците? ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не знам. ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: То и Дунав мост е така. За да ни е гадно на нас, много ясно. БОЙКО БОРИСОВ:То че ни е гадно, ни е гадно, но са много пари. Ако не се договорят и за лихвите, са 30 милиона. Това са много пари. 30 милиона е бюджетът на Министерство на физическото възпитание и спорта за една година. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ Това се казва мултипликатор на разходите, господин премиер. Плащаш един милион, построяваш нещо за петстотин милиона и някой друг плаща 499 милиона. БОЙКО БОРИСОВ: Така беше за &bdquo;Цанков камък”, ти може би това имаш предвид? И &bdquo;Дунав мост”, и &bdquo;Люлин”, и кое ли не още. Но, Трайков, всъщност вие оправихте ли си пътя на &bdquo;Водното огледало”, за да го дадете на АПИ или? ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Направили сме разчет с колегите от АПИ да се вместят в една много максимално изпилена сума от 3 млн. лева, за която от Министерството на финансите имаме устно съгласие да бъде отпусната на АПИ, не на НЕК. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Господин премиер, тези суми са си били дължими и 2009 г., просто не са платени. БОЙКО БОРИСОВ: С изключително нежелание приемаме точка 37. Това е връх на нахалството. Точка 38 Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Договора за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз БОЙКО БОРИСОВ: Приема се. Точка 39 Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за участие в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на Европейския съюз, което ще се проведе на 10 февруари 2012 г. в Брюксел БОЙКО БОРИСОВ: Приема се. Точка 40 Проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление №258 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма &bdquo;Транспорт”, съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие, за финансовата рамка 2007-2013 г. БОЙКО БОРИСОВ: Приема се. Точка 41 Доклад относно одобряване позицията на Република България по дело С-549/11 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд, във връзка с административно дело №8747/2010 с касатор директорът на Дирекция &bdquo;Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, при Централното управление на Националната агенция за приходите и ответник по касационната жалба &bdquo;Орфей България” ЕООД (Орфей) БОЙКО БОРИСОВ: Приема се. Точка 42 Проект на Постановление за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за изплащане на еднократна финансова помощ на законните наследници на починалите при наводнението вследствие на обилните валежи на територията на област Хасково БОЙКО БОРИСОВ: Приема се. Точка 43 Проект на Постановление за одобряване на тарифа за таксите, които се събират от Агенцията за устойчиво енергийно развитие по Закона за енергийната ефективност и Закона за енергията от възобновяеми източници БОЙКО БОРИСОВ: Приема се. Точка 44 Доклад относно преодоляване на проблемите и неяснотите по отношение собствеността, управлението и отговорността по отношение безопасността на язовирите БОЙКО БОРИСОВ: Достатъчно говорихме вчера с Министерство на околната среда и водите, с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, с Министерството на земеделието и храните, с агенциите, с компаниите, с &bdquo;Язовири и каскади”, с &bdquo;Басейнова дирекция”, с НЕК, с представител на НСОРБ. От НСОРБ нали одобриха текста? НОНА КАРАДЖОВА: Частично. БОЙКО БОРИСОВ: С кое не са съгласни? НОНА КАРАДЖОВА: Нашето предложение е следното. Да се предложи възможност на общините доброволно да се откажат от собственост на язовирите, ако считат, че нямат възможността, компетенциите, парите и т. н. да стопанисват тези съоръжения, като се предлага, в случай, че не направят такъв отказ и няма отговорен оператор, който да поддържа съоръжението, по право &bdquo;Напоителни системи” да бъдат такъв оператор, за да не се стига до тези неща – имаме собственост, нямаме кой да се грижи за съоръжението. С втората част не бяха особено съгласни. БОЙКО БОРИСОВ: Ще продължим да коментираме това с тях, с отделните кметове. Министър Трайков, по най-бързия начин да бъдат подготвени документите, споразуменията между министерството, отделните министерства и &bdquo;Язовири и каскади”. Националната електрическа компания ще сключи тези споразумения с отделните министерства. Нали така? НОНА КАРАДЖОВА: Решението е да се направят предложения за законодателни решения от четиримата министри, за да има такива правомощия по отношение на чужди собствености. Няма проблеми в системата на &bdquo;Напоителни системи” и &bdquo;Язовири и каскади” това да се направи, тъй като това са държавни предприятия, но по отношение на общинските язовири там, където има и ползватели, трябват законови промени. Говоря за устойчивото дългосрочно решение. Ще помоля колегите да предложат по един или двама представители. Предлагам НЕК да предложат представител за тези поправки в закона. БОЙКО БОРИСОВ: Не представители, по-най-бързия начин, лично министрите с директора на НЕК се събирате в едно министерство още днес, още утре и практически го определяте как да стане. Това сега – докато направите заповеди, докато дойдат представители, пък те след това трябва да ви намерят да ви докладват – две седмици минимум ще минат.  Събирате се министрите с НЕК и го отработвате още днес. НОНА КАРАДЖОВА: Две неща, на които акцентирам. Едното е устойчивото решение, за да се сложи ред в системата. Второто, което ще се направи чрез тези поправки, което е много важно – да се концентрираме в момента на базата на сегашни и всякакви законови разпоредби да се предприемат действия. Госпожа Василева е член на ситуационния щаб по кризисните мерки, където сме предложили група мерки, която тя ще внесе при господин Цветанов за спешни действия, независимо от собственост на язовирите, както за малките, така и за големите какво да се предприеме, защото наистина ще стане страшно, ако този сняг тръгне да се топи. Това е готово, днес ще бъде внесено. Вие говорите за тези мерки, които ще трябва да се предприемат, а не за дългосрочните, тоест – тези, които устойчиво да решат системата. БОЙКО БОРИСОВ: От днес, включително лично искам да ме занимаете, ако има някъде опасни язовири и има проблеми, дали по собственост, дали по експлоатация или някаква съпротива на местна власт, на каквото и да била. Искам да действате светкавично, за да се защитава животът и собствеността на хората. Никакви други интереси не ме интересуват. Така че лично! Ако се запънете някъде – местна власт, кмет, министър, или какъвто и да е проблем, на мига искам да бъда информиран. НОНА КАРАДЖОВА: За да стане възможно най-бързо, тъй като ние сме готови, предлагам още днес лично на господин Цветанов или на който е оправомощен да го замества, директно това всичко, което сме го направили като предложения, да бъде още днес задвижено. БОЙКО БОРИСОВ: Ти ми го дай на мен и то ще бъде задвижено още сега. НОНА КАРАДЖОВА: Така че има изход от ситуацията. БОЙКО БОРИСОВ: Цветанов, Найденов, Тотю Младенов, всички са там и съм казал да стоят по бедстващите райони докато се свърши работа. Началникът на Генералния щаб, Пожарна, Гражданска защита. Когато началниците са там и подчинените мръзнат заедно с тях, съответно всички проблеми се решават на мига. Като няма дърва и Миро Найденов е там, дърва ще дойдат много по-бързо, отколкото ако е в кабинета си. Така че затова така сме се разбрали. Тук бих коментирал думите на Станишев и на Мартин Димитров вчера. Дори нещастието на хората поне мъничко да обедини и партиите и да похвалят усилията, които полагаме, защото и БСП, и СДС, и ДПС, тези 20 години многократно са управлявали страната, а не са взели абсолютно никакви мерки по язовирите. Така че, най-малкото те имат думата да го кажат. И да използват нещастието на хората за политически дивиденти, и пиар е безскрупулно, бих казал, е нечовешко. Защото те виждат, че ние от онзи ден не сме се отделили от бедстващите хора. И правим всичко възможно с всичките тези мерки това да не се случи повече в бъдеще. Огромна отговорност на министър Трайков, пълно доверие и подкрепа на всички. Имаме 15-20-30 дни максимум да използваш капацитета на &bdquo;Язовири и каскади”. Няма да се притесняваш, не го правим, за да прехвърлим отговорност върху теб или на директора на &bdquo;Язовири и каскади”, а точно обратното – считам, че при максимални усилия от ваша страна можем да предотвратим действително тежки наводнения и процеси впоследствие. Така че, в краткосрочен план, и съответно в дългосрочен, чрез реформите във водния сектор, които би трябвало да са вече готови като част от закона. Именно за това го правим. Много е натоварено министерството, но всъщност и капацитетът е там. Тук, заедно с &bdquo;Напоителни системи” на Министерството на земеделието и храните, трябва да направите невероятен синхрон, защото и там има експерти, и там има специалисти. По най-бързия начин. И разбира се, навсякъде, където е необходимо – експертизата на Министерство на околната среда и водите, просто като единен юмрук трябва да се стоварите върху този проблем. Да, безкрайно е закъсняла държавата, общините, да не говорим, че още виждате какво казват хората – през 1964 година е бил проблемен този язовир, но на нас ни се случи. И затова точно считам, че дори не е и колегиално колегите от БСП, от ДПС и съответно от СДС в случая да коментират нещо, за което спокойно бихме могли да кажем – защо не сте го направили! Но ние не търсим вина в случая в другите, а се опитваме максимум да го предотвратим това за в бъдеще. Това трябва да бъде - &bdquo;Язовири и каскади” в закона, който ще предложите на парламента, аз поемам ангажимент да говоря, и вие говорете, разбира се, и с групата на ГЕРБ в парламента, да бъде приет максимално бързо. Това трябва да е сравнено с аналог с ДНСК. Всичко, което е неизправно или застрашаващо, трябва да бъде съборено или ремонтирано и укрепено, ако има нужда от него. Защото ще дойде лятото, ще дойдат 40-градусовите жеги и тогава пък тези водоизточници ще бъдат спасителните за тези населени места. Но всичко, което е опасно или трябва да се ремонтира, или ако няма пари и възможности да се ремонтира, или технически възможности за това и носи заплаха, да бъде източено и съборено. Трайков. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря за доверието. Снощи и тази сутрин с колегите от министерството и от НЕК разгледахме идеята във възможно най-големият детайл за това кратко време. Смятаме, че можем да се справим, може да се изпълни задачата.  Има обаче редица въпроси, които трябва да намерят своето детайлно решение, за да не се поеме ангажимент, който няма как да се изпълни, защото в този случай ще е по-добре да си подам оставката сега, а не след като се случи нещо, което е трябвало да предотвратя. И затова разглеждаме в две плоскости нещата. Едното е законовата уредба, по която имам редица бележки. БОЙКО БОРИСОВ: Следобед се съберете с колегите министри и ще изчистите детайлите. Вчера съм ги държал в тази зала близо пет часа, докато стигнем до тези текстове, за да са готови днес. Ако има още нещо по детайлите, ще го изчистите още днес. Нямаме дни за губене, ден нямаме за губене. Прогнозите дават две седмици мраз, след това дават рязко затопляне. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Най-критичното предстои и ние като Министерски съвет, въпреки че говорим тук за НЕК, &bdquo;Язовири и каскади”, можем да натоварим съответният министър да носи отговорност. Затова пък как се случват нататък нещата, аз трябва да сключа договор с НЕК, да им променим лицензиите и т. н. Но с това ще се справим. БОЙКО БОРИСОВ: Ако е било лесно, Трайков, предишните щяха да са го направили. То затова е проблемно, защото е трудно и те са имали да правят водно огледало. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Другата плоскост, за която почна да говори министър Караджова, е независимо от документалните и законовите промени, какво веднага да почнем да правим. Нашите специалисти веднага ще се включат в тези анализи, оценки, прегледи и разчитаме на информацията, която се събира от областните управители, в Министерство на вътрешните работи, в Гражданска защита, за да набележим кои са приоритетните, откъдето да се започне. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 44. ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Не съм запозната с текстовете, които ще гледате и ще предлагате, но бих искала да ви обърна внимание и върху язовирите, които в годините назад са променили собствеността си от обществена, държавна по-скоро, в частна. На територията на Столична община има два такива язовира и бих искала да помоля специално внимание да обърнете върху сериозния контрол, който се изисква. Ще ви дам пример с язовир Иваняне на територията на общината. Той в момента се изпуска контролирано. Но дали навсякъде е така и дали има контрол върху това, ще помоля министрите да обърнат внимание. БОЙКО БОРИСОВ: Не случайно казвам, че промяната в закона – &bdquo;Язовири и каскади” е с правомощия върху всяка собственост, дали е частна, дали е общинска, дали е държавна, след като носи риск. Както, ако имаш частна къща, но тя представлява заплаха за хората, които минават, ти дават срок да си я оправиш, ако не – идват с багерите и я събарят. Същото ще стане и с язовирите. Ако искаш да имаш частен язовир (ние не сме против частната собственост, не сме против хората, които искат да отглеждат риба), има правила как да се случва това. Ако това съставлява заплаха за населението, няма да го правим. Сигурно от 2000 язовира болшинството могат да изпълняват тази функция. Там, където не могат, просто няма да ги има. Затова искаме да дадем тези правомощия, защото и сега ги има експертите, и сега ги има предписанията. Всички са знаели, че тази стена е напукана. Предписания, сега като почне прокуратурата да работи, тя вече работи, ще излизат документи, писма, какво ли не. Проблемът е, че след като се констатира, нямаш инструменти, с които да го предотвратиш нататък. Ако това са го направили преди 10 години примерно, или 5, когато е констатирана тази пукнатина, са щели да кажат... Сега едните казват, че е на Министерство на отбраната, другите – че е на Харманли. По коя логика Министерство на отбраната ще има собственост язовир?! Оттам да започнем. Специалисти ли имат, енергетици ли имат, кой ще го прави там? Ако е на военните и има предписания, защо не е изпълнено и каква е превенцията. Ако го има този орган, ще отиде и ще каже – господа, отвъртваме ви днес крановете, изпускаме водата, и тогава собственикът ще се появи веднага. Ще каже, примерно, че този язовир му трябва за специално предназначение. И като е за специално предназначение ще го източим, ще си го направите и тогава си го завирете пак. Ако е на общината, кметът няма пари, бюджетите, да речем, нямат на малките населени места, или, примерно, кметицата на село Бисер. Жената откъде да извади 5 или 10 милиона да направи язовира? Вдига ръце. Можем да кажем – виновна е и тя или отбраната, няма значение. Практиката показва, че след като се констатира нещо, то не може да се отстрани. И това е най-важното, което даваме на тази дирекция. Тогава вече, когато имаме от &bdquo;Язовири и каскади” предписания и те самите знаят, че ако в рамките на три месеца не се отстрани, след това ще дойде прокурор да ги пита защо не, те на третият месец ще докладват на министъра, той ще докладва на мен и ще вземем решение. Още по-просто – те самите по закона ще имат правомощия да отидат да отвият крановете и да изпуснат контролирано язовира. Това правим в момента – създаваме такъв инструмент. Или кметът примерно дал на концесия, заварваш сключена концесия, но когато дойдат от &bdquo;Язовири и каскади” и кажат, че това е опасно - ще ти прекратят концесията, защото в Закона за концесиите пише при какви условия се дават концесии. Има ли воля, всичко може да се случи. И аз съжалявам, че ние това щяхме да го приемем днес без да има наводнение, защото ние от няколко месеца работим по тази тема. Защото ние се готвехме да сме готови за наводнения през март-април. Затова още сега, през днешния ден трябва, Трайков, да ги пратиш &bdquo;Язовири и каскади”. Има ли някъде опасно, защото имат сигурно сигнали, има ли такива – ще ги посетим лично. Вместо да си държа пет-шест министри на полето три-четири дни и сега да похарчим 30-40 милиона да възстановяваме щети, ще отидем там, ще дадем колкото трябва пари да го източим, да го пуснем и да го отрегулираме това като процес. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тъй като морално сме ангажирани всички, господин премиер, но забравяме един факт, че Цар Калоян е един пример отпреди нашето правителство и знаете добре, че имаше Министерство по бедствия и аварии и там бяха дадени 260 милиона лева за речните корита и точно за ремонт на тези язовирни стени. БОЙКО БОРИСОВ: Между другото, като правите всичките тези проверки, вижте къде Министерството по бедствия и аварии, за което страда Станишев в момента, са направили диги, къде язовирите са укрепени. Да имаме информация, поне тях да не ходим да ги проверяваме. Най-добронамерено го казвам. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Така че днес да се политизира, мисля че не е никак хигиенично точно, когато трябва да се обединява нацията, защото в момента има човешка трагедия и тук трябва не да се политизира. БОЙКО БОРИСОВ: Няколко дни подред говоря на тази тема и за вината. Казвам – прокурорът нека да намери вината. Похвалих кметовете, похвалих всички, защото не виждам защо да се прави политика, когато проблемите са наследени. Разбира се, ще кажат – ама на третата година вие го правите. Да, абсолютно прави са. Ако ние като партия имахме опита, както бяха примерно БСП… Представете си ние да сме не на 5-6 години партия, а да сме на 50 години партия, ще ги знаем тези проблеми. Затова казвам – и ние сме виновни, че сме се забавили във времето. С това политика не се прави. Да, първо направихме моста на &bdquo;Брюксел”, защото щеше да падне. И сигурно има още маса такива мостове, но не стигат пари, бюджетът е разписан и е сложен в &bdquo;Държавен вестник”. Поне още няколко милиарда ни трябват, за да кажем, че са безопасни съоръженията. За етернитовите тръби колко пари трябват, за които безспорно Константинов ще каже, че не са полезни за здравето на хората. Колко милиарда, Караджова, ни трябват да сменим етернитовите тръби? Аз ще ти кажа – 8 милиарда. От 8 до 10 милиарда казваха, когато се интересувах. С една дума, има неща, които просто от сега знаем, че не можем да ги направим. Да кажем – ние ще сменим толкова етернитови тръби тази година, догодина толкова, ще укрепим толкова диги, язовири тази година. Толкова са възможностите на държавата! Иска ми се всичко да направим. И ние в условията на криза всичко това го правим. Ами ако имаме 3,5-4 милиарда излишък, щеше да е съвсем различно. А те в излишъка са ни оставили да платим сега 24 милиона….!? Просто им се чудя на акъла, да отиват да откриват и да знаят, че ще ги атакуваме, че не са си го платили и да не си го платят – последното решение на Министерския съвет да е било. Но те са били половин милиард, Горанов, под водата вече. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И повече. БОЙКО БОРИСОВ: И повече и не са имали пари и са казали – дай да го открием пък после ГЕРБ да му берат ядовете. Приема се. Закривам заседанието.