Швейцарците удължиха с референдум споразумението с ЕС за свобода на движение и работа, от което по принцип вече ще се ползват и българи и румънци. По този повод е коментарът на Александър Андреев за Дойче веле.
Злокобните гарвани не помогнаха. А вотът в конфедерацията е полезен не само с фактическия си резултат и не просто като безвизов режим за гражданите на двете нови еврочленки. Той помага за избистрянето на поне още три доста размътени дискусии. Първо: за предимствата на пряката демокрация. Второ: за разликата между прагматизма и политиката на емоциите. И трето: за уж манипулирано лошия образ на България в чужбина.
Да, швейцарските гласоподаватели този път (но не винаги) показаха политическа прозорливост, дори мъдрост. Обаче е добре известно, че те имат зад гърба си столетна история на пряка демокрация, усвоили са правилата й, познават капаните. Освен това независимо от гарваните швейцарците бяха пълноценно и обективно осведомени за въпросите на референдума, в страната дълго тече истинска обществена дискусия.
Швейцарски прагматизъм
Да не говорим, че историята, географията и политическият статут на Швейцария са максимално благоприятни за управление чрез референдуми. Другаде из Европа, включително и в България, това не е така. Когато в България някой политик, някоя партия или парламентарна фракция отворят дума за референдум, почти сигурно е, че искат или да се отърват от отговрността за непопулярни решения, или пък обратно – да пофлиртуват с населението.
Вотът на референдума в конфедерацията спокойно може да бъде редуциран и до чист швейцарски прагматизъм. Страната отдавна е изцяло обвързана с ЕС и евентуалното „не” по този кардинален въпрос щеше да й навлече не само неприятности, но и доста материални загуби в едно икономически несигурно време.
Като почнем от швейцарските банки и стигнем до швейцарския туризъм – всички важни отрасли в страната са зависими от „европейското кръвообращение”, тъй че Швейцарската народна партия, която се опита да произведе опасен хематом по границата, явно не беше в час. Не свършиха работа дори гарваните, които трябваше за по-неуките швейцарци да онагледят опасността от десетките хиляди гладни и хитри българи и румънци. Гражданите просто добре си направиха сметката и не позволиха да ги забаламосат с евтина метафора.
Поредното вайкане в България
И така – гарваните. За разлика от „Ентропа”, която също засегна българите, в случая си имаме работа просто с безвкусна политическа пропаганда, тежко разминала се както с времето, така и със собствената си цел. Всъщност единственият осезаем ефект от акцията с плакатите се свежда до поредното вайкане в България, че някой пак обидил страната и хората й. (Симултанно, като втори глас, вървеше и вайкането заради някакъв репортаж по силно надценявата телевизия CNN.)
Рефренът в тази добре позната „мистерия на българските гласове” гласи: „Европа (Швейцария, светът) не ни харесва и все ни черни (Черни, гарваните) по подъл начин.” Че имиджът на България зад граница не е бляскав – по това спор няма. Че колегите-журналисти понякога сгъстяват боите, също е вярно, но то си е част от професията. Вярно е обаче и друго. Български политици отново и отново се изкушават да подменят собствените си неуспехи с нечия „враждебна информационна политика”.
Част от гражданите в България също охотно са хващат на тази въдица и търсят виновник за хала си не в своя двор, а отвъд баира. След референдума в Швейцария още една граница отвъд този баир стана пропусклива за българите. Ще отидат, ще видят и със сигурност ще се върнат с по-добро самочувствие. Пък и швейцарците ще се убедят, че за никакви гарвани не става дума. /БЛИЦ