ЦСКА приема "Левски" в голямото дерби на българския футбол. Двата тима излизат днес от 16:00 часа на Националния стадион "Васил Левски".

ЦСКА е на четвърто място във временното класиране, а “Левски” е шести. Рядко се е случвало двата родни гранда да са паднали толкова ниско. Трагичното представяне на доскорошните “флагмани” на нашия футбол ни накара да припомним случаите в рубриката БЛИЦ Архив, когато “сини” и “червени” са били в подобно положение в навечерието на вечното дерби.

Сезон 1955
Няколко са случаите, когато и двата гранда затъват толкова тежко в класирането. За първи път това става през 1955 г. Тогава първенството се играе по системата пролет-есен. За всяко нещо в този живот си има причини. Така е и този случай. Първенството започва сензационно. На 5 март 1955 г. шампионът ЦСКА пада от Черно море във Варна с 0:1. Единственото попадение е дело на Иван Лулчев. Тимът на “моряците”, воден от легендата Иван Моканов – Мокана, скоро доказва, че успехът им над гранда съвсем не е случаен. Варненци във 2-ия кръг бият столичния Локомотив с 2:0, а после идва ред и на още три софийски отбора – 2:1 срещу Завод 12, 2:1 като гости на “Левски”, и 1:0 срещу Славия! По това време Черно море играе под името ВМС (Сталин – така е преименувана Варна – б.р.).

Нас ни интересува повече ЦСКА. “Армейците” са подсилени от три сериозни попълнения: вратаря Георги Найденов (Спартак Сф) и нападателите Георги Димитров – Червения (Черно море) и Иван Георгиев (“Левски”). Начело на “червените”е легендарният Крум Милев – Палаврата, или Чичето. Те губят и от Спартак (Пд) с 0:2, както и от Червено знаме (Пазарджик) с 1:3. Все пак финишират на края на полусезона на първо място, а после се окичват и със златните медали.

Далеч по-трагично е положението при вечния враг, тогава подвизаващ се под името Динамо. “Сините” са в процес на обновление. Освободени преди началото на сезона са водещи фигури като левия бек Борис Апостолов (Локомотив Сф). Върнат е обаче централният защитник Иван Димчев – Бачин, както и напусналият ЦСКА Атанас Цанов. Нови са считаният за талант №1 в родния футбол Димо Печеников (Септември Сф), Светослав Калчев от Руси, халфът Кирил Александров –Мъглето, от (“Левски Кюстендил), вратарят Христо Томов – Кичо от Славия. Треньорът Васил Спасов – Валяка, обаче не може да овладее напрежението и тимът зимува даже под чертата – 12-и в класирането със скромните 11 точки, голова разлика 14:18. Е, накрая се спасява от изпадане, но финишира пети с 27 точки. “Сините” падат у дома от Спартак (Пд), а навън са бити от Миньор (Перник, тогава Димитрово) с 0:1, Ударник (Сф) с 1:2, Локо (Сф) и Спартак (Пд) с 2:3, Торпедо (Сф) с 1:3, и ВМС (Сталин) с 1:2.

Дербито на 31 март 1955 г. завърша с победа на ЦСКА с 3:1. Стефан Абаджиев открива резултата в полза на "Левски" след диагонален шут. Секунди по-късно обаче Янев подава в коридор на Петър Михайлов и нападателят прехвърля неудачно излезлия напред вратар на "сините" Христо Томов - 1:1. Малко преди почивкаката Георги Димитров пробива до самата аутлиния и връща назад към връхлитащия Стефан Стефанов - 2:1 за ЦСКА. В 56-ата минута Димитров се освобождава от трима защитници и стреля. Томов отбива топката, но добавката на Червения е неотразима - 3:1 за ЦСКА! 

Сезон 1957
Подобна е ситуацията и две години по-късно. ЦСКА, подсилен от легендата на Миньор (Пк) Павел Владимиров – Пальо, тръгва зле. Още във 2-ия кръг “армейците” се препъват у дома с 0:1 от Спартак (Пд) след автогол на новото попълнение Никола Ковачев – Тулата (дошъл от “Ботев” Пд). В 4-ия кръг идва нов резил – 0:1. Чак в следващия кръг идва преломният момент – “Левски” е разбит с 4:0 като на парад! В 21-ата минута Миланов пробива отдясно и центрира в пеналта. Там нисичкият Янев надскачи всички в синьо и бележи за 1:0. В 30-ата минута Панайотов е повален в пеналта от Блаже Филипов, а дузпата е вкарана от Стевето Божков - 2:0. Секунди преди почивката Кирил Ракаров пронизва от близо 30 метра стража Йордан Жежов (бъдещ елитен рефер) - 3:0.Малко преди края Колев се промъква между бавните Апостолов и Филипов и фиксира оглушителното 4:0.  Това се случва на 14 април 1957 г.

При “Левски” новобранците са само двама – завърналият се от “Ботев” (Пд) Иван Георгиев и защитникът Павел Василев от Завод 12. “Сините” почват слабо – три поредни ремита, последвани от две поредни загуби – от ЦСКА и Локо (Сф) с 0:1. Първата победа идва чак в 6-ия кръг – 1:0 над Спартак (Пд) след гол на Димитър Йорданов-Кукуша. Накрая титлата отива в ЦСКА, а левскарите остават с бронзовите медали.

Сезон 1962/1963
Тогава модата диктуват пловдивските отбори – Спартак се окичва с шампионските лаври, а “Ботев” остава втори. “Соколите”, водени от Тодор Диев, прекъсват деветгодишната хегемония на ЦСКА. Възелът за третото място е разплетен именно от победата на “сините” с 6:3 на 26 декември. Наказани за неспортсменско поведение в дербито на Жоро Найденов и Иван Колев. Двамата пропускат първите 4 пролетни кръга. Нови на “Армията” са само Стоичко Пешев (“Ботев” Пд) и Д.Ангелов от Спартак (Вн). ЦСКА остава трети в крайното класиране.

При “Левски” новите са европейският шампион за юноши от 1959 г. Теньо Ботев (Берое) и избягалият от ЦСКА собствен юноша Иван Здравков. Накрая “сините” финишират шести.

На 27 декември 1962 г. теренът на "Васил Левски" е покрит със сняг. Студ и мраз са сковали столицата. Още в 4-ата минута Христо Илиев от пряк свободен удар препарира "армейския" страж Найденов - 1:0. Отново Патрата (24) се оказва на върха на една контраатака с участието на Абаджиев и Костов - 2:0. "Червените" се хвърлят в яростни атаки към вратата на Бисер Михайлов, който капитулари два пъти след точни удари на Колев (57) и Якимов (62). 3 минути преди края е преломният момент в срещата. Димитър Костадинов пробива по лявото крило и центрира почти от аутлинията. В мелето топката е засечена от Стефан Абаджиев от движение - 3:2 за "Левски".

Сезон 1984/1985
Сезон 1984/1985 започва кошмарно и за двата гранда. В клубната история на ЦСКА няма по-драстичен случай. “Армейците” имат актив от само 1 точка до петия кръг включително и се намира в дъното на класирането. Тимът на теория не е чак толкова лош. В него играят все звезди – Георги Велинов, Недялко Младенов, Ради Здравков, Красимир Безински, Стойчо Младенов, Ружди Керимов, Коце Янчев, Георги Димитров, Пламен марков, Георги Славков, Методи Томанов...Тук са и по-периферни играчи като Янчо Богомилов, Ангел Червенков, Краси Досев, Васил Тинчев и Йордан Димитров. Никой не очаква това, което става - четири последователни загуби под ръководството на Манол Манолов – Симолията.

Кошмарът стартира с 0:1 срещу “Ботев” (Пловдив) на 11 август 1984 г. Този мач е дебютен за старши треньора на “канарчетата” Иван Глухчев, който ще го помни цял живот. В програмата следва нов резил - 0:1 срещу Локомотив (Сф) на 18 август. Поражението във вечното дерби с 0:1 на 22 август идва след гол на Петър Курдов в 18-ата минута. Таранът се преборва с опеката на Красимир Безински, и преодолява Георги Велинов, плъзгайки топката покрай него в мрежата.

ЦСКА пада с 1:3 и при визитата си на Етър във Велико Търново на 29 август. Краят на “черната серия” идва с домакинско 2:2 срещу Сливен. Най-сетне в следващия кръг софиянци се отпушват срещу Берое в Стара Загора, когато печелят с 3:0. Идват гръмкото 8:1 над Миньор (Перник) и 0:0 в Плевен срещу местния Спартак.

“Сините” пък под ръководството на Васил Методиев – Шпайдела, стартират сезон с бледо 0:0 на “Стадиона на мира” в Перник. Куриозното е, че според тогавашния безумен регламент, и двата тима не получават точки. Според правилника на БФС това става при условие, че мачът завърши 0:0. Идват две победи – 3:2 над Спартак (Пл) и 1:0 над ЦСКА. Първата загуба идва в 4-ия кръг – 1:2 от Славия. “Сините” измъкват 1:1 в Благоевград, преди да ударят Черноморец на “Герена” с 3:1. “Левски” пада и от Сливен с 0:1 и финишира есенния полусезон като лидер с 22 точки, пред Локо (Сф) с 18 и ЦСКА със 17. “Армейците” също имат един нулев мач – в Плевен, на 10 октомври.

Накрая на първенството “Левски” триумфира със златните медали с баланс 18 победи, 6 равни, 6 загуби, голова разлика 66:37. Момчетата на Шпайдела финишират с 40 точки, среброто остава за ЦСКА (36), а бронзът за “Ботев” (Пд) – 33. Балансът на “армейците” е: 15 победи, 7 равни и 8 загуби, голова разлика 66:36. След скандалния финал за Купата на България един кръг преди края на първенството Политбюро разформирова двата гранда. Те са извадени от групата, присъдени са им служебни загуби в срещите им от последния кръг съответно срещу Берое и Дунав, и са прекръстени на “Витоша” и “Средец”. По служебен път за шампион е обявен “Ботев” (Пд).

Сезон 1990/1991
Не по-малко ужасен е стартът и на ЦСКА и “Левски” през сезона 1990/1991. Стратега Димитър Пенев разполага със стари кучета като Трифон Иванов и Георги Георгиев Емил Димитров, Марин Бакалов, Димитър Младенов, Коце Янчев и Ивайло Киров и младоци като Антон Димитров – Пирожката, Христо Марашлиев, Викторио Павлов, Анатоли Нанков. Тук са и странни птици като мустакатия дупничанин Георги Начов, Живко Галибардов, мургавия техничар от Пазарджик Радко Димитров, Александър Александров и др.

В изтеглен мач от 3-ия кръг тимът прави 0:0 със Славия. В 1-ия редовен кръг на 11 август 1990 година Сливен бие с ЦСКА с 2:1 след два гола на Данчо Лечков. На вратата на “войводите” е Данчо Йоргов, а няколко седмици по-късно тук ще акостира и “червената” легенда Георги Велинов.

На 18 август 1990-а Стара Загора ликува. Берое бие столичани с 1:0. Голмайстор е Тодор Станев-Германеца в 38-ата минута. Старши треньор на тима е Борис Ангелов. Върхът е загубата от новака Хасково с 0:2 след голове на Ивайло Стойнов и Георги Куманов. Чашата на търпението на генералите от “Народна армия” вече прелива и Пената е сменен от Аспарух Никодимов. Сменен е и президентът на клуба Борис Станков. На негово място е избран бизнесменът Валентин Михов. Освеженият тим веднага размазва Дунав (Русе) с 5:0. Идват и два трудни успеха с по 1:0 – на “Лаута” и над Етър у дома. Зсечка се получава в Бургас, където Черноморец изпуска победата – 1:1. После, в 9-ия кръг, Локо (Сф) побеждава в столичното дерби с 2:0.

Финалът на първенството все пак не е лош – спечелени са сребърните медали, а шампион става Етър. Балансът на “армейците” е: 14 победи, 9 равни и 7 загуби, голова разлика 51:28.

В същото време нещата и при вечния враг не са никак розови. Треньорът Павел Панов разполага на пръв поглед с приличен състав. Тук са Станимир Стоилов, Златко Янков, Велко Йотов, Петър Михтарски, Боримиров, Славчев, Хубчев, Донков, Дъртилов, Шаламанов. Е, има и “прелетни птици” като рижия Ивайло Панчев, Валери Греков, Ивайло Йончев, Мишо Захариев и др. Началото е впечатляващо – 5:1 срещу Черноморец. Първата сигнална лампичка светва в третия кръг срещу Берое – 1:1, на “Герена”. Ремито идва след 2:2 в столичното дерби с Локомотив. В 5-ия кръг е изтръгнато реми – 1:1, и в Габрово срещу новака Янтра.

На 15 септември 1990 г. “Ботев” унижава “Левски” с 3:2 насред стадион “Георги Аспарухов”. Загубата се оказва фатална за старши треньора Павел Панов, който е уволнен веднага след мача. На негово място застава Васил Методиев-Шпайдела. В следващия кръг обаче “Левски” пада и в Горна Оряховица от местния Локомотив с 0:2 след 2 гола на тръгващия към славата Ивайло Йорданов. После идва успех с 2:1 над Пирин на “Герена” и реми 1:1 в Сливен.

Дербито се играе на 20 октомври 1990 г. Над всички в мача е Георги Георгиев. Техничарят с прякор Гецата или още Ламбадата, прави каквото си поиска с горката "синя" защита. Пловдивчанинът вкарва и единственото попадение още в 10-ата минута.

Накрая на първенството “сините” финишират чак шести с цели 9 загуби (12 победи, 9 равни) и голова разлика 51:38.