Ловните навици на големите бели акули приличат на спецификите на поведението на серийните убийци, пишат американски изследователи в статия, публикувана в “Джърнъл ъф Зулоджи”.
Група учени под ръководството на Нийл Хамършлаг от университета в Маями използвала за проучване на поведението на акулите метода на криминалистите, който се използва за залавянето на серийни убийци, т . нар. географско профилиране. Тази математическа техника позволява въз основата на анализ на местата ва извършване на престъпленията да се &ldquo;изчисли&rdquo; най-вероятната област, в която живее престъпникът. От тази гледна точка учените анализирали 340 случаи на нападения на големи бели акули (Carcharodon carcharias) срещу тюлени (Arctocephalus pusillus). Авторите на изследването изяснили, че акулите имат ясно очертани бази за търсене, от които започват издирването на плячка. &ldquo;Те не се намират там, където шансовете за улавяне на тюлените са най-големи и предполагаме, че това е свързано със спазването на балнс между възможностите за откриване на плячка и конкуренцията между хищниците. При това по-малките акули се отличават с географски &ldquo;по-разпръснат&rdquo; начин на ловуване, като и &ldquo;ефективността&rdquo; им е по-ниска, отколкото при големите акули, които изтласкват по-дребните от по-добрите места за ловуване. /БЛИЦ<br />