“Да застанем един до друг, да се погледнем в очите и да се договорим дали сложихме край на това самоунищожение, на нас, македонците, не на другите етнически граждани на тази малка красива татковина и да приемем компактността, единството, взаимното разбирателство и съзнанието за съвместен живот и по-добро живеене. А не да се побугарчваме – това е най-голямото зло”, пише някой си Живко Лозановски от село Арвати в писмо, публикувано в македонския “Утрински вестник”.
&ldquo;Нека ми простят и българофилите, които паднаха толкова ниско .... но недейте да твърдите, че всички сме българи. Съберете се всички вие, които се чувствате така, във вашето гето и там практикувайте вашите мухлясали идеи, не посягайте на нас, защото всичко си има граници; моля ви, не ни провокирайте ние да бъдем това, което и вие не сте.<br /> Апелирам до всички власти: президент, изпълнителна и съдебна власт да не се позволява на горе споменатите българофили &ndash; ванчомихайловисти &ndash; радковисти, да дразнят другите граждани и да създават взаимна омраза. Ако те продължат да провокират, вярвайте ни, че ще се стигне до големи безредици, които ще предизвикат тежки последици. Не одобрявам решението на правителството да не обжалва решението на Европейския съд. Смятам, че и в правителството има радковисти...<br /> Не мога да забравя травмите от 1943 г., есента след капитулацията на Италия, когато при нас, в Долна Преспа, дойдоха българите. Те подмолно, през нощта, от всички домове събираха македонци и албанци, симпатизанти на Народно-освободителната борба /НОБ/, които ги убиваха извън селата, а двама-трима и насред село. Една вечер дойдоха и за баща ми. Той избяга през прозореца. Когато окупаторите видяха, че баща ми го няма, нервирано удряха с прикладите майка ми в гърдите. Уплашени, аз и двете ми сестри плачехме и врещяхме. Майка ми изпадна в безсъзнание и помислихме, че е мъртва. Ето, това бяха тези &ldquo;освободители&rdquo;, както ги наричат местните предатели.<br /> Съдът в Страсбург постанови няколко решения за нерегистрирането на македонското сдружение от Пиринска Македония ОМО &ldquo;Илинден&rdquo; &ndash; ПИРИН от страна на българския съд и досега няма никакъв ефект от решенията, с които то трябваше да се регистрира. А ЕС въпреки неизпълнените задължения и правила и непризнаването на националните малцинства в България все пак я прие за пълноправен член. А Македония изпълняваше условията за правата на малцинствата, които са по-добри и по отношение на малцинствата в другите членки на ЕС&rdquo;, се заключава в писмото.<br /> Единственият публикуван досега коментар към материала е от подписал се като &ldquo;Илинден&rdquo; и гласи:<br /> &ldquo;Къде виждате побугарчване в Македония? Не ви ли е срам да говорите едно и също десетилетия наред, криейки се зад сърбоманството. В Македония аз виждам само сърбизиране, а не българизиране. Чувате ли какво се пее по кафенетата, виждате ли какво се дава по македонските телевизии, виждате ли, че 90 % от програмата са сръбски емисии ?!? Стига с това ОМО Илинден, които всички до един са вече европейски граждани. В България безработицата е 7 %, а при нас е 37 %. ОМО Илинден живеят европейски живот, а моите деца тук страдат за хляб. Не се ли срамувате от лицемерието, господин Живко Лозановски ?! ОМО Илинден е работа на България, а ние трябва да уредим собствения си двор, да започнем да се десърбизираме и да укрепваме икономиката&rdquo;. /БЛИЦ<br />