Митка Гръбчева умря мистериозно

Партизанската легенда, най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята, загърби с псувни “иконите” на партизанското движение и се самоуби

06 Апр. 2011, 14:30 45648 прочита 34 коментара

Митка Гръбчева не даваше лоша дума да се издума за Живков. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Партизанската легенда, най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята, загърби с псувни “иконите” на партизанското движение и се самоуби

Когато се снима култовият филм “Черните ангели”, Виолета Гиндева си спомня, че на снимачната площадка изневиделица се появява легендарната партизанка Митка Гръбчева, майка на режисьорката Иванка Гръбчева, и още в движение започва да я учи как се мятат гранати по врага, спомня си Виолета Гиндева. За да изглежда всичко автентично, желязната Гръбчева измъчва крехката Гиндева с повторения до сълзи. Този епизод по всякакъв начин се връзва с облика на може би най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята. След всенародния празник на 10 ноември 1989 г. иконата на партизанското движение изпада в депресия Но вятърът на промяната издухва добрите й до промяната отношения с Добри Джуров. Не иска да види и Андрей Луканов. Омерзението й стига до онази точка, че не иска да види и да преглътне старата си вражда със старата си бойна другарка Вълкана Горанова, съпруга на Пеко Таков. Омразата й към ренегатите стига дотам, че когато вижда Тодор Живков в ареста, напуска стаята разстроена. За нея Янко до последно си остава стар и достоен боен другар и политик. Винаги изтъква като заслуга противопоставянето му на Москва да се създаде националноосвободителна армия в навечерието на септември. Майка ми наистина имаше безбожен език и беше желязна жена, спомня си дъщеря й, но това, че вадела на всяка крачка пистолет, са легенди. Виж, това, че псуваше новоизлюпените демократи в Града на истината, беше истина, но това, че била готова да си хаби патроните за тези жалки креатури, няма нищо общо с реалността. Майка ми ценеше куршумите посвоему и не би си позволила да ги хаби срещу тези хора, които не ги заслужават, допълва хиперболизирания образ на Митка Гръбчева дъщеря й Иванка. Мълвата обаче не престава да бълва истории за Митка Гръбчева. Според нея тя кътала куршумите в леген под леглото си. Тук има малко известен епизод, който е свързан с партизанското движение и оялите се функционери. Годината е 1977 г. Годината на голямото земетресение във Вранча. Фурията Митка Гръбчева погва с патлак в ръка старите си бойни другари, с които живеела в един блок Не могла да преглътне факта, че хора, които са си слагали главата в торбата, изхвърчали на улицата и треперели по долни гащи навън от няколко “мижави” земни труса. Някъде по това време става известно, че ятакът, който се грижил за нея, я помолил поне да й каже името си, ако с нея се случи непоправимото и стражарите го заклещят. Тогава тя направо го парализира: Ще ме познаят по снимката, така че ако умра, откърти една дъска в клозета и ме хвърли там! За нея удостоверението за святост е, че през целия си живот не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си. След 10 ноември синът й Сокол остава без работа. Тя спокойно заявява: ”Здрав и прав е. Ще се оправи”. Кротки слова от жената с безбожен език, ругала и псувала новите демократи, както и много от съратниците си. Малко известно е, че партизанката от “Чавдар” и “Георги Бенковски” остава вдовица на 50 години Съпругът й генерал-майор Димитър Гръбчев умира през 1968 г. с горчилката, че е обвинен за английски шпионин. Най-големият пост, който е заемал, е началник на охраната на Георги Димитров. Самата Митка веднага след 9 септември 1944 г. постъпва в Дирекцията на милицията. Появяват се децата й Иванка, бъдещата режисьорка, и синът й Сокол. Годините минават и идва 10 ноември 1989 г. Минават още години и настъпва 1993-та. Фаталната. Дори желязното сърце на Митка Гръбчева не издържа на предателството на старите й бойни другари и настървеността на новите демократи Не се помирява до смъртта си дори със старата си бойна другарка Вълкана Горанова, съпругата на Пеко Таков. “Желязната лейди” на българското партизанско движение неочаквано попада в болница. Цял месец лекарите се борят за спасяването на живота й. Правят й четири хемодиализи. Докторите се дивят на издръжливостта на сърцето й. Заключението е сърдечна недостатъчност. След интоксикация. Постепенно нещата се проясняват. Картинката за последните дни на Митка Гръбчева е потресаваща. Партизанската легенда се е готвила дни, седмици или дори месеци за смъртта. Всичко около последния й път към отвъдното е програмирано Завещанието й е да не я кремират, а в последния й път да я изпратят само най-близките. Смъртта й обаче до последно остава пълна мистерия като тази на Людмила Живкова. С приближаването на фаталния ден Митка Гръбчева все по-трудно се грижи за себе си. Обаждат се стари болежки, но до последно не позволява на близките й да се грижат за нея. Дори не им дава да перат бельото й. Близки и далечни приятели и познати подозират, че Митка се готви за последния си ден. Митка се отказва от последните си земни дни... Настъпва наистина фаталният ден. След щателна подготовка в един “хубав” и слънчев следобед на 1993 г. Митка привежда плана си в изпълнение. Заключва се в стаята си и поглъща слонска доза психотропни – 100 таблетки, които предизвикват жестока интоксикация Уникалното е, че Митка Гръбчева прави всичко възможно да не остави никакви следи. Невероятно, но след този акт на самоубийство тя дори измива чашата с вода, с която е погълнала таблетките. Вади пистолета от чекмеджето, но не го използва. Вероятно за да го употреби в краен случай, но дотам не се стига. Оръжието е намерено по-късно в банята. Установява се, че не е използвано. Явно е бил пищов застраховка, че смъртта ще бъде сигурна. Близките й не са чували да се оплаква от промените след 10 ноември. Без да ги предупреди, легендарната Митка слага край на живота си. Всъщност най-близо до истината е версията от клиниката, че Митка Гръбчева сама е изключила животoспасяващите системи. Което е факт, замазан от животоспасяващите екипи. Славей КОСТАДИНОВ