Подклапната аортна мембрана е фиброзно образувание, което нарушава изтласкването на кръвта от лявата камера към аортата
<strong>Преди 2 години на дъщеря ми, която е на 28 години, при случаен преглед на кардиолог й откриха, че има шум на сърцето. След много подробен преглед се оказа, че идва от вроден дефект - подклапна мембрана. Лекарят каза, че това се коригира само с операция, която не е лека. Тя няма никакви видими прояви, освен че се изморява малко повече дори при леко натоварване. Тя доста се уплаши от диагнозата и оттогава не иска да ходим при кардиолог. При една предстояща бременност нещата може ли да се усложнят и необходимо ли е да се консултираме с лекар преди това? Може ли да ми обясните какво означава тази подклапна мембрана и защо е толкова опасна, след като тя се е родила с този дефект и досега не е имала проблем? Никога досега при преглед, дори и когато като малка правеше доста бронхити, никой лекар не ни е казвал, че е чул някакъв сърдечен шум. Ще съм ви много благодарна, ако ангажирате добър специалист с отговора.<br /> </strong><br /> <br /> За отговор на въпросите на нашата читателка помолихме д-р Борислав Ацев. Той е кардиолог с богат професионален опит. Д-р Ацев е завършил медицинското си образование през 1986 г. в Медицинска академия - София. Притежава специалности по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология. Д-р Ацев е главен асистент в болница &ldquo;Св. Екатерина&rdquo; - София, в Клиниката по кардиология, зам.-директор е по диагностично-консултативната дейност. Консултант е по кардиология в Македония и Украйна. Клиницист с богат клиничен и интервенционален опит, докторант на свободна докторантура. Специализирал е кардиология в Германия, Турция и САЩ. Ето и неговите отговори:<br /> <br /> Подклапната аортна мембрана е фиброзно образувание, което нарушава изтласкването на кръвта от лявата камера към аортата. Когато тя е по-голяма или закрива отвора на аортата, говорим за подклапна аортна стеноза. Тя се среща при 1% от всички вродени дефекти, но много учени смятат, че може да се появи и след раждането. <br /> <br /> Семейни варианти на подклапната аортна мембрана се срещат в 15-20 на сто от случаите и се счита, че това е генетичен дефект. При мъжкия пол този дефект се среща 2-3 пъти по-често. Златен стандарт за уточняване на подклапната аортна стеноза е ехокардиографията. <br /> <br /> Тя трябва да се извърши от опитен специалист по вродени пороци на сърцето и за препоръчване е това да стане в специализиран център, където екипите имат голям опит с тази патология. Кардиолозите преценяват какво трябва да бъде поведението въз основа на оплакванията на пациентите и ехокардиографската находка. <br /> <br /> Ако има други придружаващи заболявания, което се случва в 25 до 50 на сто от случаите, като: дефект на преградата на сърцето, коарктация на аортата, бикуспидна аортна клапа и др., се налага да се извършат и допълнителни инвазивни и неинвазивни изследвания. <br /> <br /> Решенията се вземат индивидуално във всеки отделен случай след консултация с кардиолог и кардиохирург. Усложненията вследствие на подклапната субаортна стеноза могат да бъдат - сърдечна слабост, аортна недостатъчност, инфекциозен ендокардит, аритмии, внезапна сърдечна смърт. <br /> <br /> Когато има такъв риск, наистина се налага да се извърши оперативно лечение - отстраняване на подклапната мембрана със или без отстраняване на част от мускула на лявата камера. Възможно е да се наложи в някои случаи и смяна на аортната клапа. Когато при ЕхоКГ-изследване се установи градиент на мястото на стенозата над 30-50 мм/жив, обикновено се препоръчва операция. <br /> Когато пациентите нямат оплаквания и доказано голямо стеснение, не се налага никакво лечение. Нужно е само наблюдение на всеки 6 месеца или по препоръка на кардиолога и се прави профилактика на инфекциозния ендокардит. Когато възникнат аритмии или сърдечна слабост, се назначават медикаменти от специалистите. <br /> <br /> При една предстояща бременност е задължителна консултация с опитен специалист и за препоръчване е раждането да се извърши в специализиран за целта център. Самата операция, ако не се постави протеза, не е причина да се забрани бременност. За съжаление при около 16 на сто от оперираните се налага повторна операция. Това се дължи най-често на пропускане на аортната клапа (недостатъчност) или повторно стеснение (рестеноза).