Евро – троянец щял да ни следи за нелегални емпетройки и софтуер.

Голямото подслушване започва скоро. Когато една държава или нейна институция не може да си върши работата, задължително прибягва до репресивни мерки към гражданите си.

Приетите мерки за затягане на контрола на интернет и следене на потребителите в него, нарушават човешките права и свободата на словото като положението в България е особено критично.  
Приетата Наредба 40 на МВР и ДАИТС дава право на службите да събират информация за всеки гражданин на България, посредством глобалната мрежа. Методите за наблюдение на  българските служби изключително много напомнят на Големия брат на Джордж Оруел. Той те вижда и той те слуша по всяко време. Информацията за активността на потребителите в мрежата и употребата на техните средства за комуникация, както и извън нета - вече провеждащото се следене на телефони, задължаващо операторите да съхраняват в срок от една година информацията за времето на проведените разговори и местоположението на говорещите. Това е дълбоко навлизане в личното пространство на гражданите и погазване на правата им.
Освен това, опитите в европейски мащаб за регулиране на единственото все още свободно от контрол пространство са заплашителна тенденция. Новият телеком пакет, който в момента се гласува в Европейския парламент е добър пример за това. Особено шпионският софтуер, приет на първо четене. Щом стане задължителен за инсталация, той ще следи постоянно какво прави човек на компютъра си и ще алармира институциите и предполагаемите потърпевши фирми, ако засече нещо незаконно (като пример - нелицензираното теглене филми и музика). Тази програма (с работно заглавие Евро - троянец) ще бъде задължителна и без нея хората в целия ЕС, включително и в България, няма да имат достъп до интернет. Веднъж инсталирана, тя може да бъде използвана за всичко и понеже ще бъде със затворен код потребителите реално няма да могат да разбират какво следи тя на компютъра им и какво - не. Това застрашава както личната им свобода, така и неприкосновеността на информацията на фирми, учреждения, правителства. Освен това постоянното проверяване на действията на компютъра ще пречи на работата му. В такъв случай хората имат ли право на някаква свобода и лично пространство? Този надзор поставя под риск неприкосновеността на интернет потребителите и тяхната информация.   

МВР ще знае всичко за всеки, ползващ интернет в България. А именно - IP адреса му и по кое време го ползва (идентификацията IP адрес - физическо лице ще се прави от доставчика на Интернет); каква комуникация се води и с кого; на кого, кога и колко пъти изпращаме електронни съобщения; с кого, колко пъти и колко дълго говорим, използвайки интернет телефония (примерно SIP); с кого чатим, ползвайки средства за мигновени съобщения; къде и какво търсим в Световната мрежа.  
С други думи, МВР ще знае по всяко време кой стои зад даден IP адрес, кой какви познати има, колко време прекарва в интернет, какво точно прави и с кого. Това може да се нарече аналог на това винаги след вас да ходи служител на службите.  

Според наредбата служителите на вътрешното министерство могат по всяко време да използват събраната информация за техни си цели. Използвайки Social Networking инструменти, те могат да проследят цялата налична за един човек история в Интернет. Тя би свършила работа, ако човекът е свързан с друг, заподозрян за престъпление, но МВР има физическата възможност да ползва информацията за всякакви други цели. 
Ще бъдат наблюдавани свободни граждани, които не са заподозрени в престъпление, нито са виновни или обвиняеми. Всеки български гражданин ще бъде щателно проучван, ще бъде събирана информация за неговия личен живот с цел евентуална употреба. Освен че това противоречи на Конституцията на България в членовете й за неприкосновеност на личния живот, то противоречи и на Хартата за правата на човека, както и на правилото, че всеки е невинен до доказване на противното.  

Във връзка с изнесените данни, че са подслушвани депутати и техните разпечатки са били изнесени, по силата на наредба 40 на МВР и ДАИТС, доставчиците на телекомуникационни услуги или на прост език мобилните оператори, са длъжни да пазят една година следните данни за всеки разговор:

Кой е номера на обаждащия се

Кой е номера на другата страна

Къде се намират двете страни (местоположение)

Времетраене на разговора

По силата на Наредба 40 службите имат право на “пасивен технически достъп чрез компютърен терминал до съхраняваните от тях данни”, при който дори съхраняващия орган не може да разбере кой и какво е правил с тези данни, кога е имал достъп до тях и по каква причина.

Десислава Вангелова/БЛИЦ