Вече никой не може да каже дали това е 201-то или 251-то дело, което серийният убиец Димитър Харакчиев от Харманли води срещу държавата. На управата на старозагорския затвор отдавна й се изправя косата от почти ежедневните жалби, които не престава да пише Харакчиев. Дори зад решетките са започнали да го наричат, освен Българския Чикатило, и Харманлийския Шолохов!...
<br /> Преди една година човекът, който хладнокръвно убиваше невинни хора, за да продаде колите им на части, осъди държавата да му плати 4000 евро обезщетение заради отвратителните условия, при които е принуден да обитава доживотната си килия. А отделно от тази сума съдът му е признал и 5,600 евро разноски по делото. В съдебния иск до съда в Страсбург подробно е описано как затворникът е принуден да излежава присъдата си при нечовешки условия. Как не му достига въздухът зад решетките, как се задушава от неприятни миризми, колко потискащо му действат четирите изровени стени на килията в старозагорския затвор...<br /> <br /> С помощта на известни адвокати Харакчиев продължава да се гаври с държавата и да плюе в лицето й. С поредното си той дело спечели 1000 лева само за това, че му липсват културно-масовите мероприятия, които му се полагат по правилник! Тоест, според Правилника на затвора, на него всеки Божи ден му се полагат културни мероприятия в рамките на час и половина. А това значи, че той трябва да участва в най-различни лекции, дискусии, беседи, както и да контактува с популярни хора и специалисти в различни сфери на социалния живот. Като резултат от тази липса на културен живот в затвора, той се бил сринал психически, изпаднал в дълбока депресия, връхлетян бил от силен емоционален срив, а това се е отразило изключително зле на здравето му&hellip; Дори мислел за самоубийство...<br /> <br /> <strong>ИСТИНАТА ОБАЧЕ СЪВСЕМ НЕ Е ТАКАВА</strong><br /> <br /> Харакчиев наистина е настанен в единична килия в Зоната с повишена сигурност в старозагорския затвор, но условията в одиночката му не са чак толкова лоши, каквито той ги описва в жалбите си. Убиецът има собствен телевизор, използва служебен DVD-плеър, през цялото време може да слуша радио, да играе на електронни игри и да си прави заявка за два филма през седмицата по негов избор. Ако това не е културна програма &ndash; здраве му кажи! Но на серийния килър му е станало хоби да търси телета под вола и толкова добре е изучил това си занимание, че вече печели трето дело срещу държавата. И по всичко личи, че то няма да е последното. Решението на Старозагорския административен съд подлежи на обжалване и такова ще бъде направено. Но каквото и да постанови Темида, Харакчиев едва ли ще престане да съчинява нови жалби и съдебни искове. А това вече не се признава като творчество по културна програма. <br /> <br /> Засега Харакчиев все още не е пуснал жалба за това, че не му се сервира кафе в килията. Той обаче успя да осъди държавата и за това, че са го хранили със свинско месо, а той не е християнин. В затвора приел мюсюлманската вяра и принудата да яде готвено със свинско било наказание, не по-малко травмиращо от доживотната му присъда. И по този иск Темида се произнася в полза на Българския Чикатило. Дано обаче той не реши отново да става християнин&hellip;<br /> <br /> Заедно с обезщетенията, които са извоювали по исковете на Харакчиев, двамата му мастити адвокати са издействали и една много важна препоръка на съда в Страсбург, адресирана към народните представители. Депутатите се приканват да осмислят решението си за доживотните присъди без право на замяна и да променят условията за хората, които ги излежават. В момента с такива доживотни присъди в България, без право на помилване, са около стотина души. И те наистина излежават присъдите си с една-единствена перспектива - да умрат между четири стени. А това, според съда в Страсбург, е крайно нехуманно, като препоръката към народните представители е конкретна: да дадат възможност на тези хора да се надяват на някакво помилване. Друг е въпросът дали тези жестоки убийци го заслужават...<br /> <br /> <strong>КОЙ Е ДИМИТЪР ХАРАКЧИЕВ<br /> </strong><br /> Един от най-жестоките серийни убийци от последните години на демокрацията. Екзекутира жертвите си, без да прояви капка милост и без да се интересува кого убива. Окото му е &bdquo;хванато&rdquo; от автомобила на жертвата, които би могъл бързо да се разфасова и лесно да се продаде на части. По-страшно е другото &ndash; този мъж изпитва удоволствие по време на убийството. И също като след оргазъм, той продължава дълго време да изпитва удоволствие само като си представи мига на зверството. И когато това удоволствие от спомена избледнее, той си набелязва следващата си &bdquo;цил&rdquo;. <br /> <br /> Всичките му 4 жертви си приличат по едно &ndash; карат микробуси, чийто части се търсят на пазара. Преди да започне този свой &bdquo;бизнес&rdquo;, нашенският Чикатило търка наровете в затвора за кражби и измами. &bdquo;Късметът&rdquo; му, както той самият се изразява по време на делата, е че лежи в една килия с един от т.нар. Коматевски килъри. Всъщност това е човекът, <br /> <br /> <strong>който го учи на кървавия &bdquo;майсторлък&rdquo; &ndash; да убива, без да го хванат</strong><br /> <br /> Когато през 2001 година Харакчиев излиза от затвора, той вече има готов план за действие. Премислил е новия си бизнес в детайли, а ръчната направа на пистолет за убиване му отнема повече от един месец. По това време го връхлита още една неприятност &ndash; жена му, явно заподозряла нещо за неговите намерения, изчезва неизвестно къде с двете им дъщери. Това озлобява още повече Чикатило и той вече е напълно сигурен, че е време за първото убийство. Смята, че това ще го освободи от натрупаната вътре в него злоба. И домът им е ипотекиран, а пари за изплащане на ипотеката няма. Първата вноска в банката прави след първото си убийство и разпродаването на частите от разфасования мерцедес. Жертвата е 65-годишният Никола Петров от старозагорското село Еленино, който изкарва хляба си, извършвайки услуги с микробуса. Димитър го гърми в малкия мозък и го убива на място. Трупът заравя в гората край хасковското село Узунджово. <br /> <br /> Вторият труп е на 53-годишния Колю Драгов от Гълъбово. Тук нещата засичат &ndash; изстрелите са два, а жертвата е жива и пада на колене да измоли милост. Харакчиев го доубива с ножа, прерязва му гърлото и го хвърля в крайпътна шахта. И този микробус е разфасован в наетия гараж в Хасково и разпродаден. Погасена е още една част от ипотеката на къщата...<br /> <br /> Чикатило е доволен &ndash; &bdquo;бизнесът&rdquo; върви добре, никой за нищо не го подозира и той се готви за третия си удар. Този път обаче късметът не е с него. 25-годишният Тодор Марински от Граф Игнатиево е силен млад мъж и изстрелът отзад в главата му не може да го убие. След кратка загуба на съзнание той скача и се нахвърля на Харакчиев с думите: &rdquo;Мъртъв си!&rdquo;. Убиецът изпада в паника и хуква да бяга. <br /> <br /> Същата история се разиграва и с Петър Притропов от Пловдив, когото изстрелът също не убива. Мъжът, макар и ранен, се нахвърля върху убиеца и той отново бяга панически. Малко след това е заловен и разпознат от двете оцелели жертви.<br /> <br /> Странното в цялата тази история е, че съдът в Страсбург разглежда и обсъжда дори и най-дребните детайли в жалбите на убиеца, а не взема под внимание това, което той е причинил на четири семейства. А абсурдът е и че една част от парите, които държавата изплаща на Харманлийския Чикатило по делата в Страсбург, са на същите тези хора, на които той съсипа психиката...<br /> <br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА,<br /> Хасково,</strong><br /> <br />