Бизнесмен остана без крак и без пари, близките му го изритаха на улицата!

<br /> <strong>- Петко, нали имаш семейство, жена и син на 24 години - защо не са край тебе сега, когато имаш нужда от помощ? </strong><br /> - С жена ми живяхме дълги години в разбирателство, защото печелех добри пари. Всичко в семейството ми беше наред, докато тя не взе решение да отиде в Гърция, за да печели. Там си намерила нов мъж и от няколко години живее с него. А мен това ме съсипа! Разболях се от диабет и влязох в болницата, където се наложи да ми отрежат крака.<br /> <br /> Като ме изписаха, отидох да живея при родната си майка. Тя не можа да ме изтърпи и един месец и все ми натякваше, че не нося пари. Имам доведен брат и тя много държи на него. Когато сготви ядене, двамата се заключват в една стая да се хранят, а на мен ми подхвърлят две филии хляб с малко сирене. Понякога разнообразяват филийките, като ги намажат с маргарин. Двамата със сина си започнаха да ме заключват в стаята, а майка ми не спря да ме кълне през вратата: &bdquo;Да пукнеш дано!&rdquo;, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &bdquo;Няма ли най-после да умреш!?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> и т.н. Дори на Великден, когато хората се поздравяват с празника, майчиното пожелание към мен беше: &bdquo;Няма ли най-после да пукнеш!&rdquo;...&rdquo;. В същия този празничен ден ми дадоха да ям мухлясал хляб и леща&hellip;За четирите месеца, през които живях до родната си майка, отслабнах с 10 килограма. Вече бях твърдо решил да се самоубия. Спаси ме един приятел, Иван се казва&hellip;<br /> <strong><br /> - Как?</strong><br /> - Дойде да ме види и като разбра на какъв тормоз съм подложен, ме взе в дома си, където останах три дни. Тогава пристигна другият ми брат от Любимец. Той е много милостив и ме прибра в дома си. Останах там 40 дни, но само му навлякох много неприятности. Той е зет в този дом и жена му не искаше да оставам там. И понеже брат ми се застъпи за мене, тя му постави ултиматум: &bdquo;Избирай &ndash; или брат ти, или аз&hellip;&rdquo;. <br /> <br /> Реших да не им създавам повече проблеми и се върнах при майка си. Тя още като ме видя на вратата, и се развика да се махам, където очите ми видят. Не искала повече да се мяркам пред жилището й. И понеже нямаше къде да отида, се върнах в старото ни семейно жилище на ул. &bdquo;Васил Левски&rdquo; в Хасково. Обаче някой от съседите е позвънил на жена ми, защото Василка веднага довтаса от Гърция и понеже отказах да изляза от жилището доброволно, извика полиция. Момчетата дойдоха, но не ме изхвърлиха както тя искаше, защото нямаха прокурорско разпореждане. <br /> <br /> След като те си тръгнаха, жена ми отиде и нае няколко яки мъже от пиацата. Доведе ги в жилището и им каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Ето го човека, изхвърлете този боклук на улицата!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Те ме изнесоха на ръце, качиха ме в едно такси и ме откараха при майка ми. Тя обаче пак се развика, че ще ме убие или отрови, ако отново й се натреса в къщата и така се озовах на пейката в парка, под звездите. Без пари, без храна и без крак&hellip; Не мога да си купя и лекарствата, от които зависи животът ми. Спаси ме приятелят ми Ангел. Той ми купи храна и остана заедно с мен да спи на пейката в парка, за да не съм сам. <br /> <br /> <strong>- Ами синът ти, защо и той отказва да се грижи за тебе?!</strong><br /> - Той живее във Варна и много работи. Сигурно няма време за мене. Когато му се обадили, че няма къде да живея, той казал, че не е в състояние да поеме какъвто и да е ангажимент към мене и да съм отишъл да живея в апартамента на бул. &bdquo;България&rdquo; при баба му. Сигурно не е предполагал, че тя ще ме изхвърли по такъв отвратителен начин. С клетви!&hellip;<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="335" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201407/Tina_1/Petko_angel.JPG" alt="Petko_angel.JPG" />Ангел Андонов:&nbsp;Откакто престана да печели, всички роднини му обърнаха гръб </strong></span><br /> <br /> <em>Толкова обръгнахме на човешките драми, че вече не ни прави впечатление драматичната картинка как един човек умира на улицата, захвърлен от родната си майка. И от съпругата, и от сина си. Филия хляб и сирене му дава единственият човек, останал край него - приятелят му Ангел Андонов. Не че той е от преуспелите в живота, но смята, че приятел в беда не се изоставя. Всъщност, Ангел дойде в офиса на &bdquo;ШОУ&rdquo;, за да търси подкрепа за изхвърления мъж.</em><br /> <br /> <strong>- Вие сте единственият, който се зае да помогне на изхвърления инвалид - защо?</strong><br /> - Защото не е изоставен домашен любимец, а човек! Аз съм му приятел и ще направя всичко възможно да му помогна.<br /> <br /> <strong>- Той нали има близки хора, майка, братя, семейство?...</strong><br /> - Имаше. Вече си няма никого. Откакто престана да печели пари, всички роднини му обърнаха гръб. Аз обаче не мога да проумея как една майка може да прогони родния си син с клетви да умре!? Майка му Елена Сотирова категорично отказва да приеме Петко в жилището, макар че и той има дял в него като наследник. Тя не можела да се грижи за него, защото имала друг син, който пък бил с инсулт, а пък тя прекарала инфаркт. Не можела да търпи легена до леглото му, в който Петко уринирал и къщата й миришела на урина. А и никой не й давал пари, за да го храни с нормална храна. Докато бил при нея, му давала по две филии хляб, ама и те му били много, защото той не й бил дал и 20 стотинки&hellip;<br /> <br /> <strong>- В цялата тази драматична ситуация единствено ти се опитваш да помогнеш на Петко - имаш ли някакъв шанс? </strong><br /> - Трябва да благодарим на хората от социалната служба в Хасково. Те реагираха веднага и поеха ангажимента да настанят Петко в Дома за хора с физически увреждания в село Езерово, Първомайско, въпреки че все още няма решение за инвалидност от ТЕЛК, макар че отдавна си е подал документите там. Социалните обещаха веднага да се заемат със случая и без да чакат решението на ТЕЛК, а с документ за ампутацията на крака му от хирургията да го настанят в този дом. Петко се радва, че най-после е срещнал така необходимото му човешко разбиране. Но не от най-близките му, а от напълно чужди хора!... <br /> <br /> <strong>Хасково, <br /> текст и снимки Тодорка НИКОЛОВА <br /> <br /> </strong> <br />