Лидия Бочева, едно от златните момичета в българския ансамбъл по художествена гимнастика и възпитаничка на Нешка Робева, до днес се бори с психическите травми, останали й от спортното минало.
В откровено интервю пред в. &ldquo;24 часа&rdquo; шампионката споделя, че физическите натоварвания по време на тренировки са били нищо в сравнение с психическото напрежение, което са изпитвали 12-13-годишните питомци на Нешка. 41-годишната днес жена продължава да си задава въпроса &ndash; дали това е трябвало да бъде цената на златните медали за българската художествена гимнастика. <br /> <br /> Лидия, която е родена във Варна, е забелязана от Нешка Робева по време на състезание и веднага е приета да тренира под нейно ръководство. На 12 г. Лидия е най-малката сред гимнастичките от провинцията. Момичетата живеят в плувната база &ldquo;Спартак&rdquo; и всяка сутрин пътуват до &ldquo;Герена&rdquo;, за да тренират, понякога и до късно вечер. &ldquo;Всички гладувахме. И ако другите другите успяваха да смъкнат по кило, аз свалях едва 300 грама заради забавения си матеболизъм. Заради превишеното ми с неколкостотин грама тегло обаче наказвана бях не само аз, а и останалите момичета. Това ме караше непрекъснато да се чувствам виновна&rdquo;, споделя Лидия.<br /> <br /> &ldquo;Педагогическите методи&rdquo; на Нешка са драстични &ndash; заради &ldquo;прегрешенията&rdquo; с теглото момичетата са наказвани да изиграват по 5, дори по 10 последователни съчетания без грешка. Гладът обаче е най-болезненото наказание. &ldquo;Умирала съм от глад, случвало ми се е да ям дори оцет &ndash; исках да има поне някакъв вкус, да не е вода. Много често чистачките сутрин в залата намираха идеално чисти чашките от изпитото турско кафе, забравени от треньорките. Това е така, защото някоя изгладняла гимнастичка изяждаше утайката&rdquo;, продължава Лидия. На 15 години много от момичетата са вече булимички. Други като нея, които не успяват да повръщат, се тъпчат с очистителни, за да свалят &ldquo;излишните&rdquo; грамове. <br /> <br /> Лидия става част от национални яансамбъл на 15 години. На световното първенство във Валядолид през 1985 г. българският ансамбъл извоюва златото. С този състав Лидия става и европейска шампионка. <br /> Напрежението, изтощителните тренировки, гладът слагат край на спортната кариера на 17-годишната варненката. След критична хипетротична криза (180/120) лекарите категорично й забраняват да продължава да тренира. <br /> <br /> След края на спортната си кариера и след години лутане и търсене на професионална реализация, Лидия заминава за Италия. През 1995 г. й е открито тежко автоимунно заболяване &ndash; болестта лупус. В продължение на 4 години българката е не химиотерапия и кортизон. Една от причините, довели до тежкото заболяване, според лекарите, е натрупаният стрес и потисканото чувство за вина.<br /> <br /> Днес Лидия Бочева е щастливо омъжена за италианеца Маурицио, с когото живеят в Рим. Заедно отглеждат 10-месечната си дъщеричка Бианка и 9-годишната Камелия &ndash; дъщеря от предишния брак на Лидия. От 20 години българската гимнастичка посещава психолог, при когото се лекува. По негов съвет тя трябва да напише писмо до бившата си треньорка, за да &ldquo;освободи&rdquo; болките и съмненията си и да постигне равновесие. &ldquo;Школата на Нешка Робева ми даде много, но и ми взе много. Струваше ли си&rdquo;, пита Лидия.<br />