Георги Минчев си отиде от този свят на 18 февруари 2001 година. Само на 57 след осем мозъчни операции. Тръгна си все така усмихнат, с висок дух и влюбен в музиката. В този ден България се сбогува със символа на рока, но не и със спомените за него. Приятелите му издигнаха паметник, общинарите кръстиха на него улица, хиляди всяка година поднасят „Цвете за Гошо” и пеят песните му.
За 57 години Георги Минчев завърши няколко образования, изпя много хитове, стана любимец на милиони, влюбва се и страда, пи бира сам на бара. Единственото, което не успя да направи, бе да остарее. Остана си същото момче, което възхити България и журито на „Златният Орфей” с култовата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина”. Първата награда на авторитетния тогава конкурс бе толкова заслужена, че дори и най-върлите конкуренти не я оспориха.
Георги Минчев е роден на 9 април 1943 година в София. Завършва престижната специалност „Външна търговия” във ВИИ „Карл Маркс”, учи и телевизионна режисура в Белгия, но в крайна сметка никакви дипломи не успяват да го отделят от музиката


„Просто - кеф ми е да си пея!”, казва Жоро в едно от последните си интервюта. С Бисер Киров правят първия дует. По-късно става солист на „Студио 5”. Свири заедно с лудата банда “Бъндараците”. В годините на своето създаване тя е явление, което силно притеснява властта. Причините: позволява си да бъде свободна и да живее и твори по свой, а не по наложен от партията и комсомола начин. „Бъндараците” са първата  българска рок група. Кръстена е на британския лорд Бънди, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944 г. Основават я братята Димитър “Бъндарака” и Иван “Вачо” Милеви. В състава й са още Кирил Маричков и Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. “Бъндараците” се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена “Щурците”, в която пее и Минчев. 


Георги Минчев беше един от любимите певци на България

С популярността Георги Мичнев си спечелва и славата на най-желания софийски ерген. Той оспорва стремежа да го фаворизират точно в тази посока: „Аз съм най-обикновен мъж - казва. - Изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност - доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам”. 

Между 1980 и 1982 г. Жоро е автор на радиопредаването “Песни на седмицата“ по радио София. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” през 1982-1984 г. и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ. В края на 80-те най-сетне успява да издаде дебютния си албум „Българският рок“. Сред парчетата в него са „Урок по рок“, „Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“, които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - „Рокендрол ветерани“ от 1989-а, „Равносметка“ от 1995-а, „BG рок“ от 1995-а и „Бяла тишина“ от 1997-а. 

През 1991 г. с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата „Полезни изкопаеми“. Особено нашумява с песента “Блажени години”, която е кавър на американска кънтри мелодия.
 През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език със свои песни, които са слабо познати в България.

Георги Минчев завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.


Снимки Иван Григоров