Според мутрите не беше мутра, според писателите - не беше писател, според мен говореше глупости за пари, но някои от тях бяха верни - разкрива разследващият автор
Кримижурналистът Слави Ангелов пише за престъпността от 10 януари 1994 г. - седмицата, в която избухва първата гангстерска война в София. От тази дата взривовете, убийствата и нарковойните се превръщат в негова биография на страниците на вестниците "Континент" и "24 часа". За разкритията си е печелил различни награди, между които и на Асоциацията на разследващите журналисти.

- След разстрела на Георги Стоев направи поредица за него. Знам, че дълго си поддържал връзка със Стоев, но ти е създавал и доста проблеми?
- Да, в тези разговори отношенията ни се развиваха и се оказа, че имам проблеми с него. Първоначално не го записвах, но на последните ни разговори вече му правих записи. Той искаше да пиша книга за неговия живот и затова го записвах с негово разрешение. Той си е търсил някакво поле за изява. Първо е ходил при Христо Калчев, след това се скарват с него. Среща се с колега, който навремето работеше за в. “Дума”, след което дойде при мен. Той се е срещал с други колеги, но по някаква причина е решил да се среща с мен най-продължително. С него имахме най-различни проблеми. Той идваше при мен,

искаше да вземе 50 000 лв., за да ми разкаже всичко за убийствата.

Ние съответно му обяснихме, че не можем да му дадем такава сума. Но затова пък взе една по-малка сума за една доста по-малка история, която ми разказа. Тази история по-късно аз много я развих, направих от нея една поредица във вестник “24 часа” със заглавие “Убити наемни убийци”. Разказах за наемни убийци, които са изпълнявали различни поръчки и след това са били убивани. Разказваше ми разни работи, аз ги проверявах. Някои от нещата отпаднаха, защото не бяха верни.
Той наистина живееше на ръба на два свята. В крайна сметка ако питате сега мутрите, те ще ви кажат, че той не е бил мутра, ако питате писателите - те ще ви кажат, че той не е писател. Действително той беше манипулатор, много от нещата, които разказваше, не бяха верни.
Той например ми дава информация във връзка с някакво убийство, което е станало в София през 1993 г. Говорим за конкретен случай. Разказва ми цялата история. Аз се сдобивам с цялото следствено дело и виждам, че нещата не са така, както той ги разказва.

Информацията му е от втора, от трета, от четвърта ръка, изкривена, и невярна.

Някои от нещата, разбира се, са точни. Жоро си създаваше образ, които не отговаряше на истината. През цялото време ми твърдеше, че ходи с някаква супер охрана, а изобщо не ходеше с охрана. Направих справка, проверих нещата. Започнах да търся хора по фирмите. Виждам там името Георги Стоев, но той е по-голям от човека, с който се срещам. Освен това накрая той много си беше повярвал. Той действително беше егоцентрик и за него изявата беше нещо много важно. Накрая се тормозеше невероятно много за това, че никой за нищо не го търси. И това бяха последните месеци, след като издаде последните си три книги.
За мен Жоро беше много полезен. Благодарен съм му за това, че по някаква причина ме е избрал да говори с мен. Вярно е, че много неща, които ми казваше, не са верни. Вярно е и това, че през цялото време ме манипулираше.
- Освен че те изнудваше да му даваш пари, манипулираше ли те по друг начин? Вярно ли е, че си е просил пари и от чуждестранни журналисти?
- Да. Мен специално ме манипулираше с всичките тези неща, с този образ, който опитваше да си създаде и който не отговаряше на реалността. Представяше се за някакъв бос, който ходи с охрана, има сериозни възможности, строи къщи извън София и всякакви други неща, които се оказаха неистини. При нас действително дойде един чуждестранен журналист, който поиска да го срещна с човек като Жоро Стоев. Аз почвам да го уговарям Жоро. И той започва както обикновено да си иска пари. Примерно - 5000 евро. Тогава този журналист, кореспондент на “Сънди таймс”, много опитен, каза: "Не може ли вместо 5000, да ти дадем 2000 евро? И ти желаеш ли тези пари да ги преведем по сметка на някакъв дом за сираци или за изоставени деца." Нали все пак Георги Стоев се представя за богат. Но "богаташът" Стоев отказва да се приведат парите на дом за деца, иска да ги вземе. После казва на чуждестранния журналист: "Ще ви качим в нашия 7-метров "Линкълн" и ще ви развеждаме из София. А всъщност Стоев кара не Линкъл, а Нисан Примера.
Имало е случаи, когато ме притискаше за информация. Историята му с Маджо за него е върхът. Маджо уж му поръчва някакви убийства, обаче ако се чете внимателно, се вижда как говори с недомлъвки. Това не толкова важно. Важно е това, че дори и прокуратурата и полицията да му бяха помогнали, той нямаше как да докаже, че Маджо му е поръчвал убийства. За това трябват доста свидетели и различни доказателства освен неговото мнение. Тази история се опитваше и на мен да ми я продаде. Точно преди да почна да пише ВИС и СИК, той ми искаше 25 000 лв., за да ми разкаже тази история. Аз му казах: "Жоро, това не е сериозно. 25 000 са много пари. Ти ми говориш разни глупости и искаш пари."

Когато беше притиснат от някакви обстоятелства, които за мен са били финансови, се държеше като рекетьор.

- Вярваш ли, че той сам си пишеше книгите?
- Диктувано е. Той ръкописно пише много бавно, за компютър няма какво да говорим, компютър не владееше. Той си диктуваше нещата на адвоката си.
В книгите си беше поукрасил фактите. Има и неверни неща. Говори, че е бил борец, а той всъщност е бил самбист. И много други неща. Но все пак е и доста откровен, има имена.
Жоро Стоев въобще не е бил на никакво ниво. Аз държа на това да поддържам дистанция с тези хора. С много малко от тях могат да се поддържат нормални отношения. Много малко от тези хора са нормални. При първата възможност те се опитват да рекетират, за създават интриги. Има и такива, с които си позволявам по-близки отношения, но не се виждаме по празници.
- Като всеки кримирепортер си имал доста стресови ситуации, предизвикани от “героите”, за които пишеш? Как вбеси Поли Пантев, та той беше решил да ти чупи краката?
- Да има стресови ситуации. Едната беше свързана с Поли Пантев. Написах, че той е откраднал кокаин и затова искат да го убият. Той беше много ядосан, уредихме си среща. След тази среща беше казал да ми счупят краката. След това съм имал и много по-опасни ситуации от тази с Поли Пантев. “Случайно” разбрах, че няколко души са ми много ядосани и искат да ми отмъстят. Тази ситуация беше по-опасна, защото тези хора бяха с присъди за отвличане и убийство! Бяха на свобода, защото обжалваха пред Апелативния съд. Бях написал един текст за тях и бях им сложил снимките, затова и те ми бяха много ядосани. Бяха се изпуснали пред агент на НСБОП за това, че искат да ми отмъстят за този материал. Този човек ми беше разказал и ние в редакцията взехме мерки, за да предотвратим това нещо. Тази ситуация е много по-опасна от заплахата на Поли Пантев, защото хората са убийци, имаха присъда, и, второ, те не ми се обаждаха да ме заплашват лично.

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА