Светът за БГ референдума: Потягане на партийните редици

Първият референдум в България след падането на комунистическия режим през 1989 г. поляризира общественото мнение по партийни линии, като се превърна в тест за популярност преди парламентарните избори през юли, допълва АП. Анализаторите смятат, че по-голямата част от хората, които са излезли да гласуват днес, са представители на твърдия електорат на всеки от лагерите. Това е довело до ниската активност, направила допитването невалидно.<br /> <br /> Агенция &bdquo;Франс прес&rdquo; обяснява ниската активност и със снежните бури в Югоизточна България и поледиците в цялата страна, които по всяка вероятност са отказали мнозина избиратели да отидат да упражнят своето право на вот. Към това се прибавя и фактът, че въпросът за бъдещето на ядрената енергетика изисква експертни познания, което е предизвикало объркване у хората и обяснява големия брой нерешили. <br /> <br /> ИТАР-ТАСС посочва, че мнозинството от участниците в референдума са подкрепили идеята за построяване на нова атомна електроцентрала в България. При условие че бъде преминат прагът от 20 процента, както показват първите проучвания, резултатът от допитването ще бъде внесен за обсъждане в парламента, отбелязва руската агенция.<br /> <br /> Ройтерс посочва, че според първите проучвания екзит пол мнозинството от гласувалите са подкрепили изграждането на нова АЕЦ в България, което увеличава натиска върху дясното правителство, което е против проекта. Въпреки, че ниската избирателна активност означава, че резултатът няма да е обвързващ, той показва, че политиката на кабинета на премиера Бойко Борисов е отчуждила много избиратели и е усложнила неговата кампания за предстоящите през юли парламентарни избори, отбелязва британската агенция.<br /> <br /> АФП отбелязва още, че това е първият референдум в посткомунистическата история на България. Привържениците на атомната енергия спечелиха с голямо мнозинство, но допитването е невалидно заради много слабата избирателна активност, обобщава Франс прес. Ако най-малко 20 процента от избирателите са упражнили своето право на вот и повече от половината от тях са гласували с &quot;да&quot;, както се очертава според проучванията екзит пол, то парламентът ще е длъжен да разгледа отново въпроса за българско-руския проект за построяване на нова АЕЦ в Белене в срок от три месеца, посочва АФП.<br /> <br /> Консервативното правителство на премиера Бойко Борисов обаче разполага с мнозинство срещу този проект и изтъква, че една нова АЕЦ ще увеличи още повече енергийната зависимост на България от Русия. То изчислява цената на проекта на 10 милиарда евро и смята, че той няма да е рентабилен. В момента България е почти изцяло зависима за доставките на газ и петрол от Русия, припомня Франс прес.<br /> <br /> Референдумът за изграждане на нова атомна електроцентрала е възприеман и като барометър за отношенията между най-бедната страна членка на Европейския съюз и Русия, отбелязва и АП. Допитването бе свикано от опозиционната Социалистическа партия в опит да принуди прозападното правителство да промени решението си да се откаже от сделка с Русия за изграждането на нова атомна електроцентрала.<br /> <br /> ДПА също посочва, че мнозинството от избирателите са гласували с &quot;да&quot; на референдума, но че той се е провалил поради слабото участие. Провалът на допитването не означава, че България ще спре да развива ядрената енергетика, отбелязва германската агенция. Страната вече има атомна електроцентрала с два 1000-мегаватови реактора в Козлодуй и консервативното правителство подкрепя увеличаването на капацитета на тази АЕЦ. Бъдещето на българската ядрена програма ще зависи в крайна сметка от политическото ръководство и от парите, отбелязва още ДПА. То обаче няма да бъде решено преди парламентарните избори през лятото. /БЛИЦ<br /> <br />