Три години влачат дело за смъртта на млад варненец

По думи на близките през август 2008 г. Жельо Ярмов е приет в тежко състояние във Военноморска болница във Варна. Д-р Станимила Петрова, тогава дежурен лекар в отделението, му поставя диагноза &bdquo;остра вирусна инфекция&rdquo;, като на пациента е измерена температурата, направена е промивка с активен въглен на стомаха и е извършено вливане на физиологичен разтвор против повръщане. След това Жельо Ярмов е изпратен за домашно лечение.<br /> <br /> Вечерта на същия ден той се влошава, по думи на приятелите му младият мъж става неадекватен и не може да ходи. Те го закарват в МБАЛ &bdquo;Св. Анна&rdquo; &ndash; Варна, където д-р Матева установява, че пациентът е с тежка ацидоза и много високи нива на кръвна захар, което означава, че има диабет. Не му е сложен инсулин, тъй като наличният в болничното заведение е с изтекъл срок на годност. Повикана е линейка, която да го транспортира до УМБАЛ &bdquo;Св. Марина&rdquo;, където в 1:49 часа през нощта пациентът почива от диабетна кетоацидоза, без да е осъществено необходимото лечение.<br /> <br /> По време на следствието по случая Варненският окръжен съд намира, че и двете лекарки, лекували пациента, носят вина за недобросъвестното изпълнение на задълженията си. <br /> <br /> Въпреки това прокурорът по случая спира следствието с мотива, че виновни няма. По-късно делото е прехвърлено към военна прокуратура с довода, че д-р Петрова работи във военна болница. Правят се още две експертизи, втората от които според родителите е &bdquo;поръчкова&rdquo;. Военно-апелативният съд се произнася, че виновни за смъртта няма и прекратява производството. <br /> <br /> Родителите на Жельо Ярмов са твърдо решени да открият истината за нелепата смърт на сина си, като считат, че фаталният изход се дължи на неправилна диагноза и погрешни и ненавременни действия от страна на лекарите. Те са убедени, че грешките на тези медицински лица впоследствие са прикривани и от прокуратурата във Варна.<br />