Страшна жега мореше София през тоя юли на 1980 година. След бойкота на капиталистическите страни заради агресията на Съветския съюз в Афганистан, Олимпиадата в Москва вървеше мудно и скучно. И точно тогава ни удари мълнията – Володя Висоцки е мъртъв...
Този път се оказа истина &ndash; щото той бе &ldquo;умирал&rdquo; и преди това &ndash; и винаги имаше услужливи клакьори да съобщат новината, лицемерно търкащи крокодилските си очи.<br /> <br /> Този път беше истина.<br /> <br /> Напихме се страшно в &ldquo;Тенекиите&rdquo; &ndash; няколко човека от журналистическия факултет.<br /> <br /> Не пяхме, а крещяхме. Всеки гледаше да изкара гласа си колкото се може по-дрезгав. Всеки се правеше на Володя Висоцки.<br /> <br /> Много го обичахме. За нас, а и за повечето българи, той беше светлината в скапания комунистически тунел, където ни бяха завряли против волята ни.<br /> <br /> Минаха 29 години от смъртта му. Още го обичаме. <br /> <br /> Да благодарим Богу, че Владимир Висоцки го имаше.<br /> <br /> И дано се сбъднат словата му: <br /> <br /> <i>Я, конечно, вернусь &ndash; весь в друзьях и в делах, - <br /> Я, конечно, спою,<br /> Я, конечно, спою &ndash; не пройдьот и полгода.<br /> </i><br /> Ако не на този свят, то на другия!<br /> <br /> <b>Пламен КАМЕНОВ<br /> </b>