Отбелязваме Деня на жената 8 март. Но фокусът може да бъде различен – от уважение към постиженията на жените до времето, в което можем да изразим обичта си към жената, приятелката или колежката. Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, но не както е било във времето на комунизма.
Какво разказва историята за този празник? - За първи път Денят на жената е отбелязан в САЩ през далечната 1909 година, а организатор е социалистическата партия в страната.<br /> <br /> След американските социалисти, традицията бързо се пренася на Стария континент. По улиците на европейските столици жените започват своя протест и настояват за повече граждански права. Днес звучи невероятно, но до второто десетилетие на 20 век в много европейски държави жените не са имали право да гласуват и да заемат пост в държавната администрация.<br /> <br /> Гласът на жените може да се чува вкъщи, но обществото хич и не е държало да го чува.<br /> В онези първи години на ХХ век жените са поели своя марш и срещу дискриминацията по пол при кандидатстване за работа.<br /> <br /> Лека вметка - своеобразен шампион по ограничаване на равните права в Европа май ще се окаже Швейцария, където жените получават правото да отидат до урните едва през 1971 година. И то защото при референдум през 1959 година мъжете отказали да им доверят правото на избор на управници.<br /> <br /> Дотук добре и няма нищо тревожно &ndash; датата действително може да бъде възприемана като ден, в който да отбележим усилията на нашите прабаби да направят жените равноправни членове на нашето общество.<br /> <br /> Тогава защо в много от хората битува мнението, че 8 март е &quot;комунистически&quot; празник? Ами защото честванията може и да са тръгнали от САЩ, но са сериозно &quot;прегърнати&quot; от комунистическия режим в СССР. За първи път Денят на жената да се чества в Русия още през 1913 година, т.е. преди идването на власт на болшевиките.<br /> <br /> След Октомврийската революция обаче Александра Колонтай, единствената жена народен комисар в първото съветско правтилство, предлага на Ленин да направи 8 март официален празник в Съветския съюз. Все пак до 1965 година той не е бил неработен ден.<br /> <br /> На 8 март 1965 година с декрет на Президиума на Върховния съвет на СССР денят е обявен за официален неработен ден, за да бъдат отбелязани &quot;усилията на съветските жени в изграждането на комунизма, защитата на родината по време на Великата отечествена война (Втората Световна война &ndash; бел. а.), за техния героизъм...&quot;. А след официалното признание от Съветска Русия, 8 март става празник и в Китай, и в Испания.<br /> <br /> ООН определя 1975 за Международната година на жената и именно оттогава организацията празнува и 8 март като ден на жената. Две години по-късно по време на заседанието на Генералната асамблея на ООН датата е обявена за Международния ден, в който да отбелязваме, че жените имат същите права като мъжете.<br /> <br /> ООН разказва още една история, че първите чествания на 8 март са били по повод масова проява на работещи жени в САЩ. Те излезли по улиците в Ню Йорк на протест срещу лошите условия на труд и ниското заплащане.<br /> <br /> За много хора обаче това е мит и празникът завинаги си остава &quot;комунистически&quot;, на който жените получават поувехнал карамфил своите колеги. А в последно време някак неутрално си 8 март у нас се измести към майката и много хора го възприемат именно като такъв - деня на мама.<br /> <br /> 8-ми март е празник като много други, хубавото е, че в такъв празник, фалшив или истински много хора намират повод да обичат и да бъдат обичани. <br />