Дамян Дамянов: Турция прокарва неоосманизъм в България

<br /> <em>В момента обаче е лишен от дом, болестите му са повече от парите за препитание и най-голямото му богатство са спомените. Има богата култура, свежа памет и цветист език. С него разговаря журналист от &bdquo;ШОУ&rdquo;. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Дамянов, навремето вие сте работили с Ахмед Доган. Като какъв човек го помните?<br /> </strong>- Познавам го от времето 1981 - 1983 година. Той беше голяма надежда във Философския институт &ndash; беше под крилото на ЦК и на проф. Николай Мизов в секцията &bdquo;Научен атеизъм&rdquo;. Тогава се издаваха едни списания - &bdquo;Нов път&rdquo; и &bdquo;Нов живот&rdquo; за &bdquo;българи с турско самосъзнание&rdquo;. От средите на тези малцинствени общности се избираха талантливи хора. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А Доган е талантлив един на 10 милиона <br /> </strong></span><br /> Освен това беше много човечен, много разбран човек.<br /> <br /> <br /> <strong>- Промени ли се това ваше мнение за него през годините?<br /> </strong>- Не. Според мен Доган е един много умен човек, който за пръв път в живота си след покушението срещу него, когато реши да се оттегли от светлините на прожекторите, допусна една кадрова грешка. И тази грешка се нарича Лютви Местан. Доган заложи на интелигентния и амбициозния вместо на по-посредствения, но по-послушния и верен свой човек от партийните редици. Първо, Местан се разрасна в самовлюбен нарцис, и второ &ndash; много зави към Турция. Идеята на Доган не е такава. Той искаше ДПС да бъде българска партия, доколкото е възможно &ndash; поне фасадно, и да служи за балансьор в политиката, като смуче икономически облаги и разраства влиянието си във времето. Дотолкова, че в един момент да стане втора политическа сила. Местановата идея е друга и тя е ясна вече &ndash; курс на Ердоган. Той обаче направи голяма грешка, като потърси сигурност в турското посолство и по този начин се саморазобличи. <br /> <br /> <strong>- Мнозина мислят обаче, че Доган и Местан правят някакъв театър в името на общ интерес?...<br /> </strong>- Никакъв театър няма. Двама големи актьори не може да играят на една сцена. Едното слънце трябва да залезе. А слънцето е Доган. Местан няма тоя ресурс, няма тези връзки и влияние, които има Доган. По някакъв начин Доган е свързан с Русия и се опитва да балансира. Защото в този аспект на мисли Ердогановото влияние работи не само против България, но и против личните интереси на Доган. В следващите 5-7 години той няма да изпусне властта. <br /> <br /> <strong>- А каква е ролята на самата Турция в тези вътрешни дела според вас?<br /> </strong>- Идеята на Турция не е да дестабилизира страната ни, а, така да се каже, да прокара у нас един неоосманизъм с човешко лице - да си <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>възстановят влиянието в старите вилаети на империята<br /> </strong></span><br /> Те не искат да завладяват територии по класическия начин, защото знаят, че светът няма да го одобри, а за тях е важно да влязат в Европейския съюз. Искат турски фирми да купуват земя, да правят бизнес у нас и т.н. А нашите направиха велика грешка, че не постъпиха като англичаните земята ни да се продава за 100 години напред, но после пак да си остава българска. <br /> <br /> <strong>- Г-н Дамянов, вие сте философ. &bdquo;Робство&rdquo; или &bdquo;владичество&rdquo; е било &bdquo;турското културно присъствие&rdquo; у нас?<br /> </strong>- Усещам иронията ви и затова ще ви отговоря с реципрочен каламбур: Робството ни има фасада на владичество. Ще ви приведа примери от световната история: Англия владее Гибралтар, Малта, завладява Кипър. Австро-Унгария завладява Босна и Херцеговина. Франция владее Сирия. Тези държави обаче, въпреки че са суверен, признават, че владеят друг народ с неговата територия. Не му бутат храмовете, не му се месят в битовия живот. А какво е положението в Турската империя до 1839 г.: никой не дава и дума да се издума, че има български народ &ndash; пишат за рая, или мезлич (народонаселение &ndash; б.а.). Разрушават крепостите на старите български царства, горят книгите, избождат очите на иконите &ndash; с цел да изтрият историческата памет на българите. Българското робство е много специфично, различно от робството на други народи по света. Имаме отвличане на жени в харемите, отвличани са деца за наборна служба в армията им &ndash; т.е. съществува робски пазар. Унищожаван е генетичният код на българския народ &ndash; взимали са най-доброто, другото &ndash; под ятагана. Без да се взимат предвид загиналите във въстания, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>са затривани 20 000-30 000 души годишно<br /> </strong></span><br /> Това е истински геноцид. Имаме признаване на българска народност едва през 1870 г., когато се признава Българската екзархия. Българският елит е унищожаван 500 години съвсем целенасочено и няма защо да се чудим, че са останали хора с робски манталитет. В това е и проблемът на българската нация &ndash; в слугинския манталитет. <br /> <br /> <strong>- Вашият баща е бил един от най-уважаваните председатели на Народното събрание. Ако беше жив, какво според вас щеше да каже за сегашния ни парламент?</strong><br /> - Нямам идея, сигурно щеше да му гръмне главата!... Вероятно не си е представял дори в най-ужасните си сънища това, на което сме свидетели в момента. До 1965 г. Народното събрание имаше 3 или 4 сесии на година. Възнаграждението на народните представители беше 60 лева на сесия. Т.е. те са взимали максимум 240 лева на година. Тези хора си работеха работата в различни населени места и идваха в София само за сесиите. Не им се наемаха хотели за постоянно живеене, коли и охрани, можеха само да ползват стола и кафето на парламента на по-ниски цени, и то докато са в сесия. Днес все се заседават, а в България имаме натрупване на маса проблеми, които не се решават &ndash; политически, социални и всякакви. Всичко е забатачено в един тотален хаос. Българската политическа класа се самоизяжда в едни непрекъснати противоречия и умствената й енергия се губи в тях. В постдемократичния период се стигна до едно разграждане на държавността, което създаде мафиотски структури в управлението. Държавата се ограбва по разнообразни начини. Това доведе и до дезинтеграция в междуличностните отношения &ndash; всеки е срещу всеки. Сблъскват се много интереси един с друг и ние никога нямаме единно мнение по нито един въпрос. Нямаме обща държавна политика, национална цел и национален идеал, какъвто е имало след Освобождението. Социализмът &ndash; добър или лош, все пак се отличаваше с един строителен патос и макар да бяха илюзорни, хората имаха някакви идеали и мечти. Сега всички се разбягват и гледат единствено личния си келепир. По примера на политиците ни. <br /> <br /> <strong>- Разбрах, че Кристалина Георгиева ви е била нещо като съученичка?...<br /> </strong>- Не я помня оттогава. Но знам, че когато завършва училище, я пращат да учи в Москва, което не е случайно. Много малко хора знаят, че там има един закрит район, в който аз съм спал. Това е до т.нар. Московские горы. Там навремето е живял във вила Георги Димитров, а в по-ново време вече е модернизиран този комплекс и там са били настанени космонавтите и т.н. Когато Кристалина отива да следва в Москва 70 и някоя година, руснаците <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>я настаняват сама във вилата на Георги Димитров<br /> </strong></span><br /> Аз познавам кухнята на нормативните решения и най-отговорно ви заявявам, че за да бъде настанен някой чужденец там, понеже руснаците винаги са били много подозрителни към чужденците, то решението за такова настаняване трябва да е взето на ниво, по-високо от КГБ. А това е Оперативният секретариат на Политбюро на ЦК на КПСС. По-нататък вие си направете изводите. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Свекърът на Кунева беше скромен човек<br /> </strong></span><hr /> <br /> &bdquo;Свекърът на Кунева - Иван Пръмов, предпочиташе да стои в сянка. Той беше председател на Централния кооперативен съюз, несменяем член на ЦК и известно време секретар на ЦК на БКП. Въпреки това предпочиташе да не парадира с елитарни придобивки и облаги. Имаше трима синове &ndash; Андрей, Климент и Райчин. С тях съм бил заедно на лагер три години поред, макар че те бяха много по-големи от мен. Баща им се постара да им даде възможно най-престижно образование на Запад. Не мога да отрека, че те всички са много талантливи в стопанско-финансовата сфера.<br /> <br /> По-късно Андрей се ожени за Меглена Кунева. След 10 ноември 1989 г. постепенно тази фамилия започна да овладява голяма част от банкерско-финансовата сфера. Така през 90-те, в края на десетилетието, те вече бяха успели да станат част от най-богатия и престижен политико-икономически олигархичен кръг, който започна несменяемо да управлява България, независимо от партийните цветове. <br /> <br /> Но най-високия и престижен публичен пост успя да заеме снахата в клана Пръмови - Меглена Кунева. Тя стана любимка на царя и първи еврокомисар на България в Европейския съюз. За да заслужи благоволението на своите европейски началници, трябваше да жонглира с българските национални интереси. Винаги &ndash; в своя полза. Когато се отказа преждевременно от комисарството, по договорка с председателя на ЕС Жозе Барозу, е получила достатъчно примамливи компенсации &ndash; 1 млн. евро, преведени на нейно име. Плюс 20 000 евро пожизнена месечна пенсия от момента на нейното пенсиониране. В политиката е от суета и амбиция - пари си има достатъчно.&rdquo; <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Наследниците на Буров ни взеха апартамента<br /> </strong></span><hr /> <strong>Имат скъпи имоти, а ровят из кофите като клошари </strong><br /> <br /> &bdquo;Поради характерната българска припряност и недомислие през февруари 1992 г. спешно беше приет Законът за реституцията, който после бе поправян и допълван 12 пъти през годините. През 1997 г. излезе нов пакет реституционни закони по идея на Лучников, с който отидохме в другата крайност: добрата идея да бъдат обезщетени едни доведе на практика до отнемането на единствените жилища на други, които навремето са имали нещастието да ги купят от народните съвети. Хора като мен, без да имат вина, загубиха в повечето случаи единственото си жилище и цялата си покъщнина. <br /> <br /> Парадоксалното е това, че част от реститутите, които завзеха най-апетитните парчета земя и сгради след т.нар. демократичен преход, <br /> <br /> <strong>продължават да живеят като клошари<br /> </strong><br /> &bdquo;Моите&rdquo; реститути са от страна на банкера Цоню Буров &ndash; синове и внуци на жена му Анастасия. Анастасия Бурова, по данни от служба &bdquo;Вписвания&rdquo; към Нотариата, имаше 71 престижни имота в София и околността. Отделно - недвижими имоти в страната. На нейно име се водеха част от сградата на &bdquo;Буровата банка&rdquo;, 18 декара складова площ в района на &bdquo;Княжево&rdquo;, 5 декара застроена площ в Драгалевци, къща на ул. &bdquo;Джовани Горини&rdquo; и многобройни магазини на ул. &bdquo;Цар Симеон&rdquo; и в Зона Б5 и Б19 &ndash; някогашни еврейски имоти.<br /> <br /> А наследниците й може да ги вземете за клошари. Виждал съм ги в миналото привечер на пазара &bdquo;Кирков&rdquo; да ровят в гнилите плодове из изоставени щайги. Докато бранех семейния ни апартамент на &bdquo;Тулово&rdquo; 1 - до телевизията, открих цяла папка с реституирани и чакащи реституция имоти на тия хора. А бяха толкова зли, че никога няма да ми се изтрие от главата как ми пратиха вкъщи не само съдия-изпълнител, но и биячи. <br /> <br /> И нещо смешно: Синът на въпросната Анастасия Бурова в най-голямата суматоха, когато ме изритваха от жилището, дойде до мен и ми вика: &bdquo;Много ми харесва онова кожено яке. Може ли да го взема?&rdquo;. Кимнах му с глава, че ми е все едно. Под краката ми гореше. <br /> <br /> <strong>Над 6000 избрани книги имахме в кабинета<br /> </strong><br /> на баща ми, подаръци от държавни глави и какви ли не ценни вещи, а той се вторачил в старото ми яке! Но това не беше най-потресаващото. Когато открих нови документи, уличаващи Бурови в измама &ndash; издири ми ги един евреин, помолих внука Цоню &ndash; синът на оня с якето, да се срещнем някъде и да се договорим. Отидохме в кафенето на Иван Станчев, астролога &ndash; лека му пръст, и там Буров-младши мисли, мисли и накрая от немай-къде си поръча един чай. Разговорът така и не потръгна, а като дойде сервитьорът да плащаме, милионерският внук се вторачи в сметката и попита защо чаят му бил лев и 20. Сервитьорът обясни, че бил с мед. &bdquo;Че аз не съм искал мед!&rdquo;, каза оня. Иван случайно чул препирнята и го видях да маха с ръка на сервитьора &ndash; показа ми жест, че поема сметката. А Буровият внук, богаташът, си тръгна, без да благодари. Пак с оня мрачен изглед върху лицето, характерен за рода им &ndash; сякаш са им потънали гемиите&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Ходех захласнат след Богдана Карадочева<br /> </strong></span><hr /> <br /> &bdquo;За разлика от Бурови моята очарователна съседка &ndash; певицата Богдана Карадочева, си остана ларж. Тя живееше на ул. &bdquo;Мургаш&rdquo; някога. Като ученик ходех захласнат след нея. След демокрацията по реституционните закони тя си върна доста имоти. Най-малко четири апартамента в центъра на София, няколко доходни магазинчета, ателиета&hellip; <br /> <br /> Известната представителка на демократичните сили Надежда Михайлова също е крупен реститут по линия на майка си. В района на Централната баня на ул. &bdquo;Екзарх Йосиф&rdquo; на майка й беше реституиран изключително престижен и скъп имот, който за целта беше деактуван от публична държавна - в публична частна собственост. Отделно й беше върнат магазин. Изобщо оформи се една прослойка реститути и техни наследници, които всъщност си имаха имоти и при социализма. Защото след конфискациите на имотите им някои от тях бяха обезщетени след Девети септември, но въпреки това получиха отново имотите си след Десети ноември. Получи се така, че тази прослойка си живее добре само от доходите на върнатите си имоти, а не произвежда и не инвестира в нищо.&rdquo;<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Людмила Живкова не беше лесна<br /> </strong></span><hr /> <br /> &bdquo;Людмила също си имаше свой живот, не само Иван Славков. Но за пред обществото те си бяха в една симбиоза, която му се харесваше на бай Тошо &ndash; на него му харесваше, че Славков никога няма да остави Людмила и да вземе да се втурне да се жени за друга жена. <br /> А Людмила не беше лесен партньор. Тя беше третирана още от най-ранни години като принцеса &ndash; никой не смееше да й опонира. Около нея имаше натегачи, ласкатели... Тя не се сприятеляваше с никоя от жените на другарите и изобщо нямаше приятелки &ndash; беше най-близка с майка си, додето Мара Малеева беше жива. А Славков беше чаровен. Играеше на кортовете тенис &ndash; млад, красив, атрактивен - жените му се лепяха безпроблемно, но ако Людмила беше останала жива, никога нямаше да я остави.&rdquo;<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Много деца от соцелита загинаха, други се самоубиха<br /> <hr /> <br /> </strong></span>&bdquo;Единият син на Тано Цолов застреля другия, братчето си. Нещастен случай. Как става: баща ми и Тано Цолов имаха подарък от Хрушчов по една ловна пушка от завода в гр. Тула. Децата на Тано Цолов я намират вкъщи и по време на игра едното застрелва братчето си. Този, който остана жив, външно приличаше много на баща си &ndash; плешив и малко мургавичък... Алкохолизира се накрая. <br /> <br /> Като говоря за него, трябва да призная, че не само той, много от децата на червения елит се алкохолизираха. Ставаха и сакатлъци по време на разни екстремни занимания на тия деца &ndash; защото те имаха възможност да си позволяват и коли, и лодки, и парашути &ndash; каквото ти дойде на акъла. На Добри Джуров синът &ndash; Чавдар, беше много буен, загина със самолета. Големият син на Владимир Бонев (председател на Съюза на активните борци и дългогодишен председател на Народното събрание &ndash; бел. ред.) например се хвърли от една скала в язовир през 67-а и се удави &ndash; потъна в тинята при скока. Даже не можаха да го извадят оттам. Брат му &ndash; Стефан Бонев, пък имаше колекция от сувенирни оръжия. След 10 ноември го погнаха за тая колекция, вкараха го в ареста и той разви един скоротечен диабет &ndash; качи някъде към 150 и повече килограма, и си отиде без време. Синът на Вълко Червенков също умира при инцидент. Потулиха случая, защото имал забежка с жената на военен. За да се прехвърли от балкона да бяга, паднал от петия етаж. И сега, и в миналото тези деца &ndash; на влиятелните бащи, често страдат и от психически разстройства, защото стават изкупителна жертва на омразата към бащите им. Както се случи и с дъщерята на Желю Желев. И при соца депресиите бяха често явление сред децата на елита &ndash; много от тях, въпреки задоволеността, не се чувстваха щастливи. <br /> <br /> А имаше и доста покосени от т.нар. наследствен фактор. Такива бяха децата на члена на политбюро Емил Христов &ndash; там бившата му жена, брат й и единият син на Емил Христов се самоубиват, а другият умря в клиника за душевно болни от пневмония. Людмила Живкова също имаше нейните нервни кризи, но ги овладяваше. С нея се случи нещо след катастрофата. От 73-та година нататък тя не беше вече същият човек. Говори се, че по време на посещението й в Мексико е гледала неадекватно, изпаднала в нервна криза с крясъци и т.н. Тя много отслабна, посвети се на духовното, а беше заобиколена от лицемери и това я тормозеше вътрешно. Някъде седмица преди смъртта си научава за липсата на 5 милиона, които тя е дала целево за закупуването на експонати за т.нар. Музей за чуждестранно изкуство. Парите са изхарчени, а са закупени произведения за много по-малка сума. Тя научава това нещо и буквално се разболява. Людмила не обичаше такива неща &ndash; беше честен човек. И освен това беше честолюбива - много я накърняваха такива предателства.&rdquo; <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong><br /> <br type="_moz" />