Най-хубавият подарък за рождения си ден получава отглежданата в социална институция във Велико Търново Александра-Йордания Пердикеа, пише "Борба".

На 5 октомври тя става на 18 години и ще продължи живота си с ново семейство. Историята на момичето спокойно може да се сравни с приказката за Пепеляшка, която бива наградена от бог за добротата и трудолюбието си.

Александра е родена в гръцкия град Каламата. 13-годишна пристига в България и бива поверена на баба си в Габрово. Старицата обаче не храни топли чувства към внучка си и също като родителите й се отказва от нея. Тийнейджърката остава без човек, на когото да се довери, и така попада в Кризисния център за деца, жертви на насилие и трафик, в Балван през 2020 г.

Александра като малка

Впоследствие е преместена в Преходното жилище за младежи в Комплекса за социални услуги „Вълшебство“ в старата столица. Мечтае да бъде осиновена, но знае, че на тази възраст би било чудо това да се случи. Единственото й желание е да има родители, които са добри и нямат нищо общо с биологичните й майка и баща.

Александра научава на крехка възраст, че трябва да се бори. Битките са на много фронтове, но тя черпи сили от само себе си. Не се страхува и да си поставя цели в живота въпреки отсъствието на родителска подкрепа. Изкарва негативните емоции в спорта, където се радва на много постижения. Става шампионка по бокс. Пее, свири на китара и озарява всички около себе си.

Докато учи в СОУ „Владимир Комаров“, започва работа на 4-часов ден в голям хранителен магазин. Труди се неуморно, за да спести пари, с които да започне живота си след напускане на социалната институция. В свободното си време пък прави ръчно изработени гривни, с които също да си докарва някой лев.

Подобно на връстниците си, и тя е увлечена от социалните мрежи. Има 10 300 последователи. Един лайф в Тик Ток обаче променя живота й.

„Направих живо включване, в което имаше 300 зрители. Разказах, че съм от институция, че мечтая да стана студентка по социална педагогика, че искам да съм певица, че искам да живея и да се радвам на живота, а не просто да съществувам. Много хора ми писаха и казаха, че са трогнати от историята ми. Сред зрителите бе и едно семейство от Пловдив.

Александра днес

Започнах да поддържам контакт с тази двойка. Мъжът и жената започнаха да купуват гривните ми, платиха да ходя на уроци при музикална педагожка. Казаха ми, че искат да се грижат за мен като за тяхно родно дете. Заминавам за Пловдив, ще взема тяхната фамилия“, разказа Александра.

18-годишната девойка тръгва по нов път, уверена, че най-сетне щастието е кацнало на рамото й. Казва обаче, че дори да не беше срещнала новото си семейство, пак щеше да напусне преходното жилище.

Причина за това обаче не е, че не се разбира със социалните работници, а желанието да бъде самостоятелна. Благодарна е на възпитателите, защото са й помогнали да преценява кое е добро и кое зло, кога трябва да проявява характер и да носи отговорност за действията си.

„Аз съм много по-зряла за възрастта си. Не искам да ме третират като дете. Уверена съм, че най-хубавото предстои“, допълва Александра.

Това е и съветът й към всички деца, израснали в институции – да имат куража да преследват мечтите си и да вярват в себе си.