Кубрат Пулев даде обширна пресконференция за медиите в София след загубата от Владимир Кличко на 15 ноември в Хамбург, когато беше нокаутиран в петия рунд от световния шампион при професионалистите. На срещата с медиите до Пулев бяха брат му Тервел, както и Кристиан Майер, който представяше германската промоутърска компания на Кобрата - "Зауерланд", тъй като Кале Зауерланд не можа да пристигне в България заради бизнес ангажименти. Самият Пулев призна, че бъдещето му към момента е неясно. Договорът му със "Зауерланд" изтича след месец и преговорите между двете страни тепърва предстоят. В началото на пресконференцията, която продължи малко повече от час, беше прочетено поздравително писмо от новия спортен министър Красен Кралев до Пулев. Кобрата на няколко пъти изтъкна мръсните номера, които Кличко и екипът му са използвали, но в никакъв случай не се оправдава, признавайки, че сам си е виновен за загубата, от която ще си извлече нужните поуки.

"Искам да благодаря на министър Кралев за хубавите думи и за уважението, което се изказва към мен. Първо нека благодарим на световната шампионка Станимира Петрова, да й честитим титлата. Радваме се, че и при женския ни бокс има успехи. Вижда се, че не е само Станка Златева. Честито на шампионката Станимира Петрова, пожелавам й да ни радва с още успехи. Благодаря на хората в залата в Хамбург, които създадоха невероятна атмосфера. Показахме, че българите сме единни", започна Кубрат Пулев.

"Обещах, че ще дам пресконференция за българските журналисти. Тук сме аз и брат ми, за да отговорим на всички въпроси, защото се наслушах на какви ли не изказвания. Имаше коментари от всякакви хора. Няма лошо, хубаво е, че се говори за бокс. Ще се радвам, ако и след мен има още шампиони, за което да се говори. Но и доста глупости се изговориха през тези 10 дни, и то хора, които не разбират бокс. Направи ми впечатление, че се изказват най-различни хора. Оказа се, че всички са компетентни на темата бокс. Аз и брат ми сме в бокса вече 20 и няколко години. Мога да кажа, че ми е като втора природа. Брат ми беше единственият човек, който беше допуснат до мен. Много неща ни ограничиха от компанията на Кличко - К2. Изказваха се по злобен начин преди мача. Начин, който не им отива, не е редно за световен шампион. Още един път ще благодаря на хората за уникалната атмосфера в залата. Доказахме, че българите можем да бъдем единни и задружни. Съжалявам, че не успях да победя", коментира Кобрата.

- Защо не успя?
- Moже би съм прекалено млад, не, айде да го кажем, че съм прекалено неопитен. Най-важното е, че от тази загуба натрупах много опит. Той ще ми бъде от полза в бъдеще. Пет рунда играх срещу световния шампион, чувствам се още по-силен. Възстановен съм напълно. Нямам никакви счупвания - да кажа към тези, които писаха глупости след мача, че съм бил в болница, всичките тези спекулации. Ако имах нещо счупено, сега щеше да си личи като заставам пред вас и да се види на камерите. А виждате, че нищо ми няма на лицето. Ако имах нещо счушено, значи съм Батман или Супермен, за да се възстановя толкова бързо.

- Изводите какви са?
- Може би още дълго време ще си правя равностметката и разбора за този мач. Мога да кажа, че сгреших, не бях на необходимото ниво в защитен план. Именно защитата беше голямата ми грешка. Изобщо не можах да покажа това, което тренирахме, това, което се подготвяхме. Но наистина е трудно, все пак се изправям срещу световния шампион. Той е най-добрият в категорията. На него също му беше тежко. Не можеше да пласира ударите си както трябва, не му позволявах.

- Постоянно казваш, че не уважаваш Кличко...
- И пак ще го казвам. Честитя му победата, но никой не може да ме накара да уважавам човек, когато съм видял всичките мръсни номера, които прави. Те бяха поне хиляда. Всичките тези долни трикове, с които искаха да ни потиснат, не им обръщах внимание, за да се концентрирам изцяло върху мач. Казах им, че те няма да са от значение на ринга, но са от значение за уважението ми към него. Лично аз съм засегнат от Кличко и е мой избор кого да уважавам. Уважавам хора, които дори спят на улицата и съм им стискал ръцете, помагал съм им да се изправят. Но хората, които играят мръсно, няма как да ги уважавам. Но не се оправдавам с това нещо. Аз осъзнавам грешката ми и я признавам. Основната ми грешка беше, че пропуснах това ляво кроше, и то не един път. От години това ми е пробойната. В същото време от негова страна той го бие перфектно. Безупречно го бие лявото кроше. Той не атакува с много удари, не използва много комбинации, не е разнообразен като мен. Кличко има три комбинации - ляв прав, ляво кроше и прав удар. Не му е необходимо нищо повече, след като ги прави перфектно тези неща. Основният ми пропуск беше защитата от лявото му кроше. Другата защита - клинчове, го бяхме тренирали.

- Как се чувстваше преди мача?
- Чувствах се спокоен. Винаги преди мач влизам в залата, като навик ми е. Да я усетя, да я огледам, да видя къде ще се боксираме. Първо като влязох доста преди мача и видях колко много българи има, много се изненадах. А когато излязох за двубоя бях толкова концентриран, че не можех да видя и да чуя българите, но въпреки всичко доста се натъртваше българската емоционална публика. Много благодаря на всички, които ме подкрепяха. За мен уважението е изключително важно. Българският народ има два основни проблема - нямаме уважението към труда на другите, успехите, уважението към родителите си. Другият проблем е, че просто българите нямат вяра, но това са други теми.

- Разкажи малко повече за номерата на Кличко?
- Преди мача, като коментирахме с брат ми, с треньорите, всичките тези долни номера, които искаха да ни притиснат, не съм им обръщал голямо внимание. Казвах на щаба ми, че всичко ще се реши на ринга и мръсните номера няма да са от значение. Те обаче са от значение за уважението ми към него. Ще ме извинява, но няма как да го уважавам, след като съм засегнат от него.

- Наистина ли толкова тежък беше ударът на Кличко, с който те нокаутира?
- Никога през живота си не съм бил нокаутиран. Досега винаги аз свалях противниците. Мислех си, че съм дебелоглав и държа на удари, защото съм понасял много тежки удари. Боксът е обратното на футбола, защото когато те боли, се усмихваш и се правиш, че нищо ти няма. Олюлявал съм се, изтръпвали са ми краката и главата, но никога не съм бил нокаутиран. Кличко ми нанасяше резки и точни удари. При първия се изправих веднага, възстанових се за секунди. Е, поне се видя, че държа на бой.

- Коментарът ти за негативизма по твой адрес, и то от българи?
- Винаги го има този негативизъм. Като народопсихология българите сме чуждопоклонници. Жалко е това нещо. Мисля, че с времето това ще го преодолеем, но дано сме живи да го видим.

- Добре отработена ли беше тактиката ти за мача?
- Тактиката е една, но в движение се променя. Аз исках да си играя моята игра, но едно от мръсните номера беше, че рингът беше по-малък и по-мек, което го направиха от лагера на Кличко. Това ни го казаха няколко часа преди мача. Исках да финтирам, че ще играя с крака, да бягам и затова направиха ринга мек. Но ги финтирах, аз исках да играя само напред, да се бия. Може би трябваше по-рано да го направя, въпреки крошетата в първия рунд. Може би в третия и четвъртия рунд трябваше да тръгна по-брутално напред, което го умея, но не го сторих и това ми беше грешката.

- Поне за миг уплаши ли се от атаките на Кличко и К2?
- Не, няма как да ме уплаши подобно нещо. Има война между "Зауерланд" и К2 и тя си е от години. Аз не съм единственият боксьор, който се изправя срещу тях. Нашият контакт, ако беше малко по-добър, щяхме да се справим по-добре. Трябваше да работим повече заедно, да сме по-голям екип, но мисля, че се справихме срещу такава империя като К2. Не виня никого, проблемът си е в мен, защото аз наистина можех, но допуснах грешки. Всички долни номера нямаше да са от значение, ако аз се бях справил на ринга. Отчитам го като моя грешка, но аз се уча и продължавам да се усъвършенствам, може и цял живот да ми отнемe.

- Приемаш ли загубата?
- Не мисля, че не мога да приемам загуби, но си признавам, че много ме е яд. Не мога да се побера в кожата си. Но не е вярно, че не мога да приемам загубите. Дори на моменти прекалено леко и хладнокръвно, но след това много ме е яд. И ме е яд, защото съм наясно, че мога и знам, че грешката е моя. Ако знаех, че не мога, нямаше да ме е толкова яд. Същото като в шаха, когато подарявам фигура от невнимание. Когато съперникът е много по-добър, не ме е толкова яд, но когато е заради моя грешка, се ядосвам много. Може би това е съдба, може би така е трябвало да се случи. За да си взема поука, да израсна. Между другото, чувствам се много израснал след този мач. С нищо не можа да ме пречупи. В този момент осъзнах колко мога и колко съм силен. Осъзнах, че просто имам голямо бъдеще в този спорт.

- Разкажи малко повече от това, което се случваше преди мача?
- Ще ви разкрия за още един от мръсните му номера. На пресконференциите ми в Германия не се допускаха български журналисти, което не беше нормално. Само познатите на К2 медии бяха допускани до мен. Имаше само техни хора, а българите ги държаха отвън. Аз зададох въпроса "Защо ти, Владимир, не се подложиш на тест за допинг контрол" и техните приближени журналисти веднага гледаха как да отклонят темата и задаваха други въпроси. Това е монопол, който те са си организирали. Така действат, защото така им е удобно. Е, днес аз организирах пресконференция и виждате, че всичко е в рамките на нормалното, няма журналисти отвън. Ще ви кажа и за ръкавиците. В IBF всеки може да избере с какви ръкавици да играе. Г-н Майер може да потвърди, че пратихме човек в Америка, за да ги потърси - от марката на Кличко. Не успяхме да намерим такива, дори не могат да се поръчат от интернет. Кличко си ги произвежда за него си, марката си е негова. Шампионът избира първи с какво да играе. Още на кантара им бях казал, когато избират ръкавиците, да ги разбъркат. Но те излязоха, разопаковаха ръкавиците и той си избра. И при това нещо нямаше равнопоставеност, защото той можеше да си избере по-твърди. Мога още хиляда неща да изредя, за да се разбере, че не бяхме равнопоставени. Всичко е бизнес, така е, прикрита война. Ние също можехме да действаме долно, но не го направихме. Аз не желая да играя по този начин. Искам да е спорт, а не война. И не ми е приятно за още нещо. В чужбина никой не ме обвини, никой не ме нападна. Пак от българите бяха обвиненията, че съм бил говорил много преди мача. Че какво съм казал, за да го обидя? Той ме нарече "простак". Аз не съм го обиждал. Всеки може да го уважава, но моето уважение не го е заслужил, категоричен съм в това.

- Ако зад теб беше знамето на Германия или Великобритания, така ли щяха да се държат от К2?
- Не мога да кажа. Не искам да се оправдавам след като бях нокаутиран. Изцяло моя грешка, елементарна при това, грешка, която се учи в младша възраст. Влезе лятото кроше и така стана... Слаба защита, това е истината и аз я отчитам. Това е моята грешка, и по-специално слаба защита от това ляво кроше. Такива хубави удари му вкарах, че той просто се чудеше какво да направи. Ако това ляво кроше не беше влязло, не го виждам какво щеше да направи по-нататък в мача. Кличко не се беше сблъсъквал с такъв стил боксьор като мен. Има неща, в които го превъзхождам. Първите нокдауни въобще не ги усетих, просто поради взривния удар се поразклатих и се получи това прекъсване за секунди. Станах и продължих, всичко ми беше абсолютно ясно. Имал съм много по-тежки мачове като бой, като усещане. Пример ще ви дам - срещу Травис Уокър ми беше по-тежко. Като превъзмогване на духа, всичко беше много по-тежко. Можех да стана и след нокаута, но не пожелах. В такъв момент си като един добре пиян човек.