На пристигане по обяд в Хамбург в деня на сблъсъка нищо не подсказваше, че в събота вечер в „O2 Арена” ще се състои мач за световната титла по бокс за професионалисти в тежка категория. По централните улици трудно се забелязваха, ако въобще ги имаше, плакати за големия мач. Германците явно хич не се вълнуваха, че Кличко ще има пореден мач за защита на титлите си в четири различни версии, а и за местните медии това като че ли въобще не бе значимо събитие, а например някакъв си редовен мач и то с предизвестен победител.
С тръгването към „О2 Арена”, намираща се в съседство на стадион „Имтех Арена”, където домакинските си мачове играе футболния тим Хамбургер, никога неизпадал от елитната германска Бундеслига, в градски транспорт се забелязаха и първите български трибагреници. Именно те бяха знак за нас феновете, че сме тук за едно и също нещо – да подкрепим Кубрат Пулев, който изглежда можеше да разчита само на нашата подкрепа в битката му срещу един арогантен и надменен украинец, който може да е велик шампион и да има десетки победи с нокаут, но не заслужава никакво уважение.
„Бий, за да те уважават”, гласи една стара българска поговорка. Кличко наистина бие и го уважават в цял свят. Съвсем друг е въпросът дали го заслужава, след като е напълно ясно на всички как стига до победите си - провокации, надменност и не на последно място мръсна и нечестна игра на ринга с лакти, търсене на постоянни клинчове, гушкайки съперника във всеки удобен момент. Това бокс ли е или танци на ринга?
Повече от два-три часа преди залата да отвори врати за големия сблъсък, пред нея се събираха фенове – всичките българи. Родните трибагреници се увеличаваха с всяка пристигаща нова група от спирката на градската железница, отдалечена на около 1,5 километра. От спирката до залата има специални автобуси за феновете, които не желаят да си направят разходка из алеите в парка около стадиона.
Дори с наближаването на началото на шоуто, в което бяха предвидени 3 подгряващи мача между германци, на хоризонта не се забелязваха украинци. Тук там започнаха да пристигат германци, които гледаха с учудване случващото пред залата и скандиранията като за футболен мач, но този път в подкрепа на Кобрата.
Огромно недоволство предизвика сред феновете камион, от които се продаваха официални артикули за мача. Наглостта на Владимир Кличко нямаше край, след като феновете имаха избор измежду фланелки само на украинеца с неговия прякор и един вид шал с неговото име. Единствената фланелка, на която присъстваше ликът на Кобрата, бе със снимката от рекламния плакат за предстоящия двубой. Никакъв друг артикул с българина, който феновете да успеят да си вземат за спомен от мача. Разбира се, въпросните фланелки със снимката от плаката за мача, бяха изкупени, докато от останалите на Кличко почти никой не вземаше, освен някой и друг пристигащ германец, започващ да гледа уплашено още преди да е влязъл в залата.
След подобаваща подкрепа с бира и наденички за всички ни дойде време да влезем в залата, в коридорите на която българското присъствие бе навсякъде. Все едно не сме в Хамбург, а в „Арена Армеец” в София. Във всяко едно кътче на зала бяха закачени и се развяваха български знамена. Украинските фенове може и да са били повече на брой, но ако се съди по броя на знамената им, бяха твърде малко. В единия край на залата 4-5 украинци бяха разпънали 1-2 знамена, а в другия сам уплашен украинец се разхождаше със знамето на страната си сред морето от български флагове. Да не забравя да спомена и някои от украинските флагчетата във ВИП зоната около ринга, както и знамето, което бе изнесено между въжетата за химните на двете страни.
Възгласите „Българи юнаци”, „Сърце, душа за България”, „Кобра”, „Пулев” и други не спираха да огласят залата дори по време на подгряващите двубой, а освиркванията по адрес на Кличко бяха неспирни при всяка негова поява на големите екрани. Очакваното от всички домакинско преимущество с голям брой фенска подкрепа за украинеца не се забелязваше. Пристигналите за мача германци, които бяха сред българските фенове, се чудеха дали не са дошли на футболен мач. Опитите им да помолят изправени пред тях през цялото време българи да седнат се оказваха без успех. В този ден, в тази вечер залата не бе германска, а изцяло българска територия и това се потвърди с пускането на българския химн, по време на който нямаше българин, който да не пее мощно и да не развява трибагреника, който бе взел със себе си.
Немците явно са свикнали да ходят на срещи на Кличко като на театър или на кино, а ниe българите ги сюрпризирахме и не им дадохме мира до самия край. Българи от къде ли не бяха пристигнали за мача, като до мен седяха студенти и работещи във Франкфурт сънародници. Единственият миг, в който германските фенове около нас, се зарадваха истински и станаха да ръкопляскат бе при нокаута и радостта на украинеца, който при качването си във всеки един от четирите ъгъла на ринга получаваше отново поредната доза освирквания.
В крайна сметка Кобрата бе нокаутиран и настроението очаквано не бе приповдигнато сред нас, но за всички ни този исторически за българския спорт мач ще остане незабравим спомен. Еуфорията щеше да бъде невероятна, ако Кубрат бе спечелил, но по-важното е да останем обединени в очакване на бъдещи успехи за България.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ/БЛИЦ
