Пандемия, икономическа криза, средно стотина починали на ден само от COVID-19, нищожни пенсии, безработица, здравна криза, най-бедни в ЕС – това са само част от проблемите на България, които обаче в момента не са толкова важни в съпоставка с това дали функциите и ръководството на Бюрото по защита ще е или няма да е в правомощията на главния прокурор.
Поне така мислят депутатите от новото 45-то Народно събрание Тошко Йорданов и Виктория Василева от „Има такъв народ“, които във вторник внесоха в парламента проект за изменение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, с който Бюрото да бъде отнето от ръководството на главния прокурор и да мине под шапката на Министерство на правосъдието, пише "Правен свят".

Всъщност, исканата от двамата депутати промяна дословно цитира мотивите на президента Румен Радев, с които той сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на същите разпоредби в закона, които сега се предлага да бъдат изменени. Но не това е най-важният въпрос.

Любопитно е да се разбере защо три от най-значимите институции в държавата, каквито безспорно са Народното събрание, президентът и Конституционният съд, се занимават с Бюрото по защита на фона на тоталната безизходица и политическа криза, в която се намира България и при вече все по-избистрящия се сценарий за невъзможност за съставяне на стабилно управление на страната.

Но нека започнем с въпросите по вертикалата. Първото и може би най-отчетливо нещо, което прави впечатление при простия преглед на внесения законопроект е, това, че той е депозиран от Тошко Йорданов (сценарист и историк) и Виктория Василева (икономист). За сметка на това пък текстът и мотивите към предложението са изцяло правно издържани и безспорно са писани от юристи, каквито нито един от двамата вносители не е. Тук идва място за резонното питане - в коя кантора е писан проектът на Тошко Йорданов и Виктория Василева, при това в пълен синхрон с мотивите на президентското искане до Конституционния съд.

Като оставим на страна очевидния факт, че Йорданов и Василева изглежда да са просто пощенска кутия за въпросната желана от някого промяна, то тогава идва ред да попитаме – на кого Бюрото по защита е трън в петата, тъй като „най-важният“ проблем в Републиката явно също не е. А отговорът на въпроса не е много сложен – на тези, които желаят да няма нито една структура, която да работи без скандали, организирано и най-вече независимо от корпоративни и лични интереси на заможни личности с проблеми с правосъдието.

След като в последните години стана ясно, че в българските служби не е много трудно да се намерят услужливи служители, които срещу съответната сума дават информация или съдействат на обвиняеми и подсъдими да подсигуряват интересите си, Бюрото по защита към главния прокурор на практика се доказа като може би единствената здрава структура, в която не сме ставали свидетели на скандали и корупция.

И макар че зависимостите на определени служители в държавните структури и службите за сигурност от икономически силните на деня да не е патент специално на българската държава и да е добре познат в целия свят модел за осигуряване на „недосегаемост“ на определени лица и нечистите им бизнеси, фактът, че и у нас това се случва, не е изненада. Нека само си припомним няколко събития от близкото минало, в което се оказа, че подполковник от Националната служба за охрана (НСО) е обвинен за убийството на бизнесдамата Станка Марангозова и като организатор на престъпна група за мокри поръчки. След това пък се оказа, че служители на Военна полиция са пили кафе докато уличеният в шпионаж в полза на Русия Иван Илиев, който от своя страна пък е бивш офицер от Военно разузнаване, се опитва да избяга от правосъдието. Паралелно с това шефове на дирекции в МВР бяха уличени и обвинени в поставяне на чадър над наркобизнеси.

На фона на тези събития реално Бюрото по защита към главния прокурор, на чиито служители през последните години се поверяват все по-сериозни задачи, свързани с националната сигурност на страната, започна да изглежда все по-неудобно, поради факта, че се оказва работещо.

Наскоро самият главен прокурор Иван Гешев сподели публично и че това е структурата, на която има най-голямо доверие, за сметка на органи като НСО и Военна полиция. И може би последното, в унисон с факта, че служители на Бюрото участваха в акцията в президентството, при която бяха задържани президентският съветник по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов и секретарят му Илия Милушев, е сред една от причините за това да се иска унищожаването и овладяването и на тази структура. Другата – е самият Гешев и очевидната омраза към неговата личност конкретно, отразена нееднократно в близките до новата власт медии и „експерти“, през които ежедневно се излива поток от манипулации и внушения.

Законопроектът на Тошко Йорданов и Виктория Василева всъщност също не е „най-важният“, но се оказва един от многото, зад които прозира реваншизъм в най-чист вид и изкристализира лобизъм до съвършенство. Тогава, идва ред и за най-значимия въпрос, а именно – защо изобщо си ги избрахме, след като нито искат да управляват, нито искат да идентифицират важните за България проблеми, камо ли пък да имат смелост да ги решават, не искат реална промяна, а единственото което целят е да си разчистят сметките? Своите или на менторите си в сянка. Ни повече, ни по-малко.