Крейзи

София, България 03 Дек. 2014, 15:00 19594 прочита 0 коментара

<a href="https://www.segabg.com/article.php?id=728569" target="_blank">Димитри Иванов</a> Не съм поръчков писач, а искам да съм. Читатели ми заръчаха да напиша за годишнината от Ньойския договор и осакатяването на България. Искам да изпълня читателската поръчка. Ала аз не съм бил там, не съм видял дали Стамболийски, след като го подписал, ядно си счупил писалката или с омерзение я бутнал настрана. Само историците пишат за неща, които не са видели. Пък аз - за каквото съм видял с очите си и съм чул с ушите си. Сега казвам, защото го чувам и виждам: българският генералитет се подлага на НАТО, дава българска земя за US бази. За разлика от генерал Иван Колев, който - истински мъж, с извадена сабя предвождал във вихрена атака българската конница "да сече като зелки" няма значение какви - български съседи или казаци, въобще всеки, който дръзне да посегне на българската земя. Така воювал генерал Колев. Това се казва истински генерал. Сегашните ни генерали не са истински, те никога не са воювали за България, а се зоват генерали в This Crazy, Crazy World. Десетки певци имат песни, които са озаглавени "Крейзи", но аз не съм Тома Спространов и не зная всички песни. Само си спомням как Хулио Иглесиас пееше "Крейзи". Сега правят класации на най-често употребяваните думи през изтичащата година. Не хващам вяра на класации. Мен ако питат, This Crazy, Crazy World са думи на десетилетието; с това заглавие има безчет филми и книги. Какво говоря - "на десетилетието"... открай време си е бил Crazy, Crazy World. Ние приятелите си казвахме "Ти ептен си изкрейзил". Велик е българският език, така сбито не можеш го каза на никой от познатите ми езици. Аз думата "велик" не я обичам. Великосръбски шовинизъм - България да станела още една република на федеративната република Югославия. Гръцката Мегали идея - що е било под византийско духовно влияние, включително България. Велика Турция - българите при нас бяхте и пак при нас ще си дойдете. Албанците на футболен мач развяха картата и герба на велика Албания. Велика България на три морета. От Черно море до Охрид От Дунав до Бялото море Единен народ живее Той свойта съдба кове Търновград, който обичам, се преименува на Велико Търново, не помня кога, май при комунизма. Аман от велики. Великобритания, The Great Britain. Не се хваля, че знам езици, баба ми говореше два пъти повече езици от мен. Старата Варна беше многоезичен град. Като се съберат жените под асмата в двора на следобедно кафе, някоя ще каже турска дума, лаф моабетът продължава на турски. После, също тъй неусетно, разговорът продължаваше на гръцки, на румънски, на български с вплетени думи от руски и френски, защото в много къщи, включително в нашата живеели белогвардейци. Не беше някакъв високо интелектуален разговор, а като вариш сладкото от смокини, прибавяш карамфил в началото, после джинджифилът и чак после нарязаните на ситно лимонови корички, а пък сладкото от трендафил да не се държи в долапа, то да е на скришно от децата, щото е разхлабително и те, като го докопат, се продрискват. Децата, ако кашлят - на гърдичките вечер хардал и памук, а сутрин да пият горещия салеп, дето бозаджията албанец сутрин го разнася, оставя го на перваза, почуква на стъклото и бърза с горещия салеп към другите къщи на улица "Рила" с "абонамент" за чудодейния горещ салеп призори. На следобедното женско кафе под асмата, кафето беше турско, а ла тюрка, не "гръцко", както му казват сега в Гърция. Сигурно е имало и тогава патриотизми и национализми. Освен актуалната информация на тема сладката от смокини и трендафил и децата, жените си разказваха спомени от времето, когато руският боен флот обстрелвал Варна и когато английските моряци, като акостирали, имало надсвирване между шотландски и наши гайдари и прадядо ми Щерю от Кестрич ги надсвирил всичките. А пък вуйчо Иван слязъл от коня да си търси отрязаното от казашка сабя пръстче, щото на пръстчето било пръстенчето, което му дала брюкселската леля Лили, дето правела шоколад, и вуйчо си намерил пръстенчето. А пък генерал Колев, който на кон с извадена сабя предвождал българските кавалеристи, бил от бесарабските българи, той "учил за генерал" в Русия, ама в боя бил лют като арнаутска чушка; който посегне на българска земя, българските кавалеристи "секли като зелки" всички наред - сърби, румъни и казаци. А пък арнаутинът, бозаджията, дето сутрин чука на прозореца и оставя на перваза чаша горещ салеп за децата, които кашлят, много хубаво пее "На завоя на Черна" ...Не е арнаутин, албанец е ...песента е "На завоя на Черна, като се сбиха сърби и българи и англофренци и германци и се утрепаха и остана младият юнак да командва ротата" ...Ама той пее и другата, италианската ...Платихте ли му ...Не знам. Димитри плаща, аз не плащам, пък руснаците разправяха, хи-хи-хи, как румънският офицер не си платил ...Качил се в шантана, на втория етаж де, после си препасал сабята и когато тя казала: Ами парите?, той казал, че офицер от кралската румънска гвардия не приема пари, хи-хи-хи ...Хубави са румънските песни ...Да. "Муйка-фата-румъняска" е досущ като "На овой бели свет по-убаво девойче от македонче нема". Но румънската е по-игрива. После под асмата. Баба ми Венета подемаше за стотен път историята как когато била 16-годишна булка, дядо ми Димитри кюмюрджията я взел на гемийката, продал кюмюра в Цариград, продължили до остров Лесбос и как тя поискала калкан да се докаже като готвачка и как те нямали калкан и тя казала, че нямат риба, и гръцките роднини се обидили и когато дядо Димитри вдигнал платната, те от кея обиждали на гръцки, ама тя ги обиждала на повече езици. Или другата история как варненският доктор Пискюлиев от десет метра, без да я преглежда, дистанционно я диагностицирал и казал: Резил, Венетия, Венетия. Скарлатина като децата. После под варненската асма жените на кафе пееха: Кажи на Данев, министра Защо продаде Силистра Силистра още Тутракан И цялата ни Добруджа И после: Съюзници разбойници Коварни, подли и без срам Обрахте ни, ограбихте Отечествения наш храм Такива бяха женските разговори на следобедно кафе под асмата. Мъже нямаше, щото те не бяха женчовци, те си пиеха кафето в кафенето, не с жените. Дечурлигата, волни и свободни, можехме и при тях да подслушваме възрастните, но ей богу, беше скучно, не ни интересуваше този Ньойски договор. Проблемът ни беше дали първо да играем на улицата и после да плуваме в морето, или обратното. Решавахме обратното, защото бяхме умни хлапета. Когато след години срещнах шоколадената леля Лили, наследничка на шоколадена фабричка в Брюксел на мъжа й, вуйчо Иван наистина му ги нямаше безименният и малкото пръстче на лявата ръка. Толкова знам, толкова казвам за войните на Балканите. Колкото, толкова. За този Crazy, Crazy World. Крейзи. I'm crazy for trying and crazy for crying And I'm crazy for loving you <a href="https://www.segabg.com/article.php?id=728569" target="_blank">DI copyright </a>