Татяна Лолова е от хората, които първо обикваш и после разбираш защо. Тя е жена с много лица – актриса, майка, съпруга, баба, свекърва, приятел и муза. Абсолютна любимка на няколко поколения българи. Лолова е ходеща усмивка. Ходещо добро. И е винаги готова да бъде съвършено искрена – без излишна суета. Просто водопад от усмивки и енергия. И въпреки че е известна главно с комичните си роли в театъра и в киното, тя е всъщност драматична актриса.
Остава рано без родители

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й Мария Тимофеевна Горбатенко е от руско-украински произход, а баща й – Желязко Лолов е счетоводител. Актрисата неведнъж е признавала, че боготвори баща си, определяйки го като най-топлия човек, когото познава. Израснала  е с многобройните истории, които той й разказвал по цели нощи, както и с книгите, с които я запознавал от дете. За съжаление родителите й си отиват твърде рано от този свят и актрисата остава сама с брат си, който става войник.

Още от малка Татяна Лолова била убедена, че един ден ще стане артистка. През 1955 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. И въпреки че още от самото начало мечтае за драматични роли, всички забелязват в нея първо комедийния талант. „От съвсем малка боря драматичния ген с „онова смешно нещо” – което обаче, именно я прави една от най-добрите български комедиантки.


С любимия си съпруг Славето

След завършването си през 1955-та Татяна е назначена в русенския театър, в който играе една година. Две години по-късно става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, заедно с легендите Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков. В Сатирата Лолова играе до 1976-та. После се премества в театър „София”, на чиято сцена играе 11 години. Ролята на живота й – както самата тя твърди, е на Уини в „Щастливи дни”, която й носи „Аскеер” през 1992-ра. Лолова играе и на сцената на Театър 199, където отбелязва 10-годишен юбилей на хитовия моноспектакъл „Дуенде”. Играе и в едни от най-емблематичните български филми, сред които – Елица Карадушиева в „Бон шанс, инспекторе”, Управителката в „Топло” и Леда в „Опасен чар”. Голямата актриса е носител и на многобройни награди и държавни отличия – „Аскеер”, „Любимец 13”, „Златен перперикон”, „Златна бленда” и „Златна липа”.

Не обича да говори за себе си

„Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно. Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито как изглежда боклукът в контейнерите пред дома ми, нито колко ме е страх да се прибирам нощем”, признава актрисата в едно от малкото си интервюта. И добавя с присъщата си искреност:

„Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно.”

Всъщност Татяна Лолова е от онези хора, които много се притесняват. Въпреки че е толкова обичана и харесвана актриса, малцина знаят, че е и доста стеснителна, дори срамежлива дама.

„Въпреки показността на професията ни аз предпочитам да наблюдавам света и хората отстрани. Не обичам да съм непрекъснат център на внимание. Животът на показ е доста изтощителен”, казва тя. И навярно заради това в досегашното й битие липсват така характерните за днешно време у популярните личности „пикантерии”. Вече 53 години споделя живота си със съпруга си Светослав Светославов – Славето, който е дългогодишен театърмайстор.

„Преди да я срещна, си взимах по много от живота. Имах приятелки, бях непрекъснато в големи компании. Но след като я срещнах, се промених. Тя е единствената жена, която ме интересува. Обичам я като човек и я уважавам като актриса. Не мога да си представя живота си без нея”, признава преди години Славето с вълнение. И добавя: „Тя все още ме ревнува понякога”.

„Била съм омъжена преди за едно много добро момче от квартала. Най-доброто. Живеехме добре, но се разделихме. Срещата със Славето ме промени. Преобърна ме... Толкова години сме вече заедно, а ми е интересно с него така, сякаш сме се срещнали вчера. Той ме усеща по начин, който е необясним за мен самата. Славето е един от моите шансове в живота. Може би най-големият – заедно с нашия син Сава”, пък казва Лолова.

Сравнява режисьора със Зевс

Актрисата неведнъж е признавала, че има особено отношение и емоция към Хачо Бояджиев. Двамата имат и доста интересни истории заедно.

„Хачо беше невероятен, нестандартен човек. Няма такива като него вече.

Не помня кога сме се срещнали за първи път. Струва ми се, че целият ми живот е бил изпълнен с него. Когато ме канеше на участията, винаги казвах: „Не! Това не мога да го направя!”. И в крайна сметка го правех. За мен той ще си остане гръмовержецът Зевс”, откровена е Лолова. И добавя още, че веднъж заради него се наложило да играе… по пачка.


Лолова играе… по пачка

„През 1992 г. той искаше да прави „Кабаре Българан”. Появи се с договора навръх рождения си ден на 20 януари. Звъни на вратата и ме кандърдисва.

Както ми взе подписа, край на всичките любезности. Грабна договора. „Абе, чакай бе, Хачо, как да се облека?”, го питам аз. „Както искаш!”, отвръща. „Да знаеш, ще се облека по пачка!”, „Добре, значи по пачка”. Така и стана – играх по пачка при него. През годините ми викаше „лельо”, а аз му отвръщах с „Дядо, по-голям си от мен!”.

Искат я за премиер, тя не ще!

Не много отдавна столичен ежедневник излезе със заглавие „Татяна Лолова – премиер”. Но вместо да провокира радост у актрисата, това искрено я подразнило.
„Ядосах се. Абе, не се ли наситиха бе, не се ли наядоха на мен! Мислех си, че е някаква простотия. А после прочитам следното: Първо: „Премиер трябва да е Лолова, защото е руса и е жена”. Една гадателка казала, че бъдещият премиер ще е рус и жена. Второ: „Има украинска жилка също като един предишен премиер, който по майчина линия е с украински корен”. Изреждаха 7-8 неща, заради които трябва да стана премиер. Е, ще ги разочаровам – Лолова няма да стане премиер, докато е жива. А след това не се знае дали няма отгоре да премиерствам. Не искам да говоря против политиците. Сигурно им е много тежко. Да се надяваме, че България няма да приключи, колкото и да я мъчат. Дано има сили да прави всеки, каквото може. А горките политици само да ги одумваме”.
 

Стояна е част от мен

За отношенията между Татяна Лолова и Стоянка Мутафова през годините са се изписали не един или два реда – като повечето писания, по думите и на двете актриси, съвсем не отговарят на реалността. А ето каква е тя:

„Стояна е част от мен. С нея съм още от началото в „Сатирата”. Толкова много съм играла нейна майка, въпреки че тя е по-голяма от мен. Стояна е нещо невероятно като ген. Тя е много интелигентна, малко хора го знаят, тя има почти завършено класическо образование и е била студентка на един от моите идоли и човек, в когото бях силно влюбена – Александър Балабанов. Когато наградиха Стояна с „Аскеер” за цялостно творчество, тя се обърна към публиката и направи един чудесен жест към мен. Ако има такова признание, и аз имам пръст, и Калата, и Кольо Анастасов, всички, които сме играли заедно с нея. Вярно е, тя е по-експанзивна, по щура в някои отношения, въпреки че всички сме щури по малко. Тя е много жизнена”.

Подготви Анелия ПОПОВА