Николай Колев-Босия: Бившата съпруга на Филчев работи в "Лев Инс"

София, България 12 Дек. 2010, 09:21 10238 прочита 0 коментара

Филчев се е задълбочил в поредния обвинителен акт.

Филчев е участвал в зверски побой в трамвай, имало е телесна повреда, две седмици е лежал в ареста.

- Николай, ти беше човекът, който за пръв път осветли &bdquo;тъмните места” от биографията на бившия главен прокурор Никола Филчев, въпреки че Илия Илиев написа цяла книга за него и с това си заслужи титлата &bdquo;официален биограф” на ексобвинител №1 на България. В интервютата с теб през годините стигнахме до зрялата възраст на Филчев, до &bdquo;предверието” на бъдещия му главоломен скок в кариерата. Има ли и в този период неща, които не си разказвал пред медиите, но си заслужава да бъдат огласени? - Когато Владко Живков става студент в Юридическия факултет на Софийския университет, той трябва да бъде непрекъснато под наблюдение. От една страна, заради сигурността, но най-вече заради неговите изцепки, тъй като той имаше много лошо пиянство. В компанията около него беше престижно да се държат по възможно най-хамалския начин, да се налита на бой, да се гасят фасове в жива плът на момичета... И заради това трябваше да бъдат избрани и назначени &bdquo;квестори” на Владко Живков. В Юридическия факултет това са Никола Филчев и Владимир Петров по прякор Бойлера. Бойлера, който сега е професор, е също една много интересна фигура. Неговият син беше прокурор и когато хванаха парите на Вальо Топлото в трезорите, назначиха трима души да ги броят. Един от тях беше синът на Бойлера. В един момент той не се усеща, че в помещението, където се броят парите, има камери, гушка 6000 евро в джобчето и това нещо е заснето. Трябваше за бъде даден незабавно на съд, но баща му го отърва и го прати в Япония. Очакваше се, че след като се покрие 3-4 години и се върне тук, ще го назначат на още по-високо място, нали е специализирал в Япония. Та Бойлера и Филчев са били &bdquo;наблюдателите” на Владко Живков, което означава, че те съвсем не са случайни хора. Григор Шопов /генерал и вторият човек в МВР и ДС по това време – б.ред./, който отговаряше персонално за семейство Живкови, никога не би заложил на случайни хора. Той беше изключително скрупульозен човек, макар и с отрицателен знак, тъй като основната дейност на ДС бе да мачка нацията, да мачка обществото. Цяла България съществуваше, за да живеят царски няколко фамилии. - Имаш ли информация дали Филчев и синът на Тодор Живков все още поддържат контакти? И какво би могло да ги обедини сега – общ бизнес или сходни интереси в други сфери? - Едва ли контактуват, тъй като Владко Живков много бързо деградира като личност след 10 ноември, когато баща му го подгониха. Всъщност тогава той изпадна в съвсем депремирано състояние, с много алкохол, с много лекарства… В момента, доколкото знам, е в много тежко здравословно състояние. - Ето, ти очерта донякъде &bdquo;психопортрета” на Владимир Живков, но от предварителния ни разговор останах с впечатление, че такъв е правен и на Никола Филчев, макар и от назначени по служебен път специалисти. Кога става това - след побоя на варненската съдийка Нели Боцановска? Или е по повод на друг инцидент? - Първо да обясня за Боцановска. Жената си е жива и здрава, в момента е технически сътрудник във Върховния административен съд, след като 14 години беше без работа. Шляела се е по улиците, тъй като няма какво да яде, и накрая се оказва, че когато Филчев идва в София, той й намира работа. - За да успокои гузната си съвест? - Точно така. Боцановска има навършени години за пенсия, но няма достатъчно трудов стаж. Това й е проблемът. Да се върнем към психопортрета на Филчев. Всичко тръгва от един зверски побой в трамвай, мисля, през 1987 г. Тогава Филчев го арестуват и го държат близо две седмици в ареста. Наблюдаващият прокурор се казва Асен Арсов. Тогава е бил в Софийска районна прокуратура, сега е във Върховна касационна прокуратура. Арсов е бил длъжен по тогавашните нормативни актове да освидетелства психиатрично Филчев. И е направена такава психиатрична експертиза. Но какъв е резултатът, не се знае, защото всичко е засекретено дълбоко. Делото обаче е прекратено, &bdquo;смачкано” е под натиск на Ярослав Радев и проф. Стойчев, и главният прокурор Васил Мръчков е подписал да не се повдига обвинение за инцидента. Лично Филчев ми е разказвал как е станало това подписване. Проф. Стойчев е накарал Филчев да отиде при Мръчков - бил говорил с него, всичко било уредено, въпросът нямало да се повдига, нямало да има съд и обвинение, тъй като в случая имало и телесна повреда. Тоест, това не е само хулиганство по член 325. &bdquo;Влизам аз при Мръчков, казва Филчев, той нещо пише. Чакам, чакам, чакам, той продължава да пише и не ми обръща никакво внимание. По едно време на мен ми стана много противно и викам: &bdquo;Абе, ей, като ти шибна два юмрука, знаеш ли какво ще стане с тебе?” Мръчков се стресна, погледна ме, пребледня: &bdquo;Моля ви се, моля ви се…”, взе листа и го подписа. 15 минути го чаках и като ми кипна келът, той изведнъж подписа”. - А обикновените българи можеха да чакат с часове на опашки за стоки от първа необходимост… - Е, но той беше специален човек, щом са го назначили за &bdquo;надзорник” на Владко Живков. Нещата там са други. Освен това Филчев явно има в досието си много червени точки, защото благодарение на него Петканов и Герджиков вкараха в затвора неговия приятел и по-късно кум проф. Янко Янков. Разбиха му здравето, и сега продължава тормозът… Но основните трима доносници срещу него са тези. - Спомена и за някакви ключови свидетели по случая с прокурора Васил Миков, който оцеля за разлика от колегата си Николай Колев. Може ли да назовеш имената им? - Човекът, на когото бе заповядано да организира убийството на Васил Миков, бе прокурорът Николай Колев. Той обаче отказа. Тогава Филчев намира човек, бивш военен, който е бил с висящи дела, и го пазари да убие Миков. Но и той отказва, отговаряйки: &bdquo;Мога само да разруша колата му или кантората…”. Филчев обаче настоявал, даже има свидетели какви точно думи е казал. Та този човек, бившият военен, подпалва кантората на Миков. Това става през нощта, защото той по никакъв начин не иска да се набърква в &bdquo;мокра поръчка”. И понеже започва да се страхува за живота си, тъй като Филчев директно го заплашва, че не си е свършил работата, тогава се осъществява една среща. Тя отново е организирана от прокурор Николай Колев и е с тогавашния шеф на отдел &bdquo;Тежки престъпления срещу личността” Лъчезар Пенев. Човекът, който го води, е с качулка, с качулка е и бившият офицер от армията. Срещата е надлежно описана от Пенев, той си е оформил съответните документи и ги е изпратил, където трябва. Аз познавам човека с качулката, не този, който е трябвало да убие Миков, а другия, който го е завел на срещата. Много пъти съм разговарял с него, знам къде е била срещата, ако трябва, ще обясня. Била е в околностите на София и тъй като колата е била проследена, се прекратява в един момент. Важното е, че в документите, които е написал Пенев, се казва едно към едно, че офицерът е готов да отиде на среща без качулка с президента – тогава Петър Стоянов, или с министър-председателя – тогава Иван Костов, за да разкаже всичко с клетвена декларация, пред съдия, срещу гаранция, че животът му ще бъде запазен. Но такава среща не се осъществява. Чия е вината, мога само да гадая. Този човек и досега е жив и ако бъде разпитан, ще каже истината. - Освен на Колев има и друг труп на прокурор – на Николай Джамбов. Не че правя паралел, защото при него става въпрос за самоубийство. Но се говори, че когато Джамбов се прострелва или каквото там се случва, в стаята освен съпругата му Агнес и колежката му Ани Банкова е имало и още една тяхна колежка, в момента действащ магистрат. Твърдиш, че си разговарял с тази жена. Каква е нейната версия за последните часове от живота на Джамбов, ако не е тайна? - Да започнем с това, че всички прокурори във Върховна касационна прокуратура са били свидетели на лудостта на Филчев – и когато изпада в депресия, и когато е еуфоричен, и когато е изключително агресивен и налита. Така че и това нещо го имаше в Министерство на правосъдието, когато беше зам.-министър. И щом се махна оттам, правиха банкет от радост хората, които работеха в неговия ресор. Първата му секретарка почина. Втората се разболя и също бе на косъм да умре. Не съм питал тази магистратка дали мога да й кажа името, защото все пак може да си има неприятности. Макар че тя и тогава си ги имаше, тъй като се укриваше дълго време, че има оставено предсмъртно писмо. И благодарение на съпругата на Джамбов и на тази негова колежка това писмо не можа да бъде укрито. Срещали сме се тримата – аз, тя и Николай Колев. - Предсмъртното писмо на Джамбов говорело за &bdquo;любовна лудост”, която го накарала да си тегли куршума? - Никаква любовна лудост. Напротив, това беше първоначалната версия, докато мислеха, че могат да укрият писмото. Но след като благодарение на тази дама и на Агнес Джамбова се разбра, че има такова писмо, тогава вече се смени версията. Само да бяха помълчали още малко, и щеше да мине като битово самоубийство, от любов и така нататък. И самата умисъл за укриване на писмото означава, че тук става дума за едно престъпление, което се нарича &bdquo;подбудителство към самоубийство”. И въпреки че това писмо се намери, никой не успя дори да го прочете, камо ли да отправи обвинение към Филчев. Разследване нямаше. - Илия Илиев, &bdquo;биографът” на Филчев, обаче твърди, че по-скоро ставало въпрос за предсмъртна бележка от два реда. Цитирам по памет – &bdquo;ако главният прокурор има достойнство, трябва да си подаде оставката”. Така че - &bdquo;писмо” или &bdquo;бележка” е оставил Джамбов? - Писмото завършва с тези думи. Това е поантата му. Лицето Илия Илиев не ми е интересно. Той е един обикновен манипулатор. Цял живот се е занимавал с шпиони, подготвял ги е как да лъжат, да мамят… Прочетох в книжлето му какво е писал за мен. Бих могъл да го дам под съд, но дядо ми е казвал да не пипам екскременти, защото от която и страна да ги хванеш, все ще се оцапаш. И в статиите си, които пишеше за главния прокурор, си личеше, че това е една поръчка, чрез която той трябва да бъде спасен. Защото през тези 7 години, когато Филчев бе обвинител №1 на България, бяха укрити невероятно много престъпления. Филчев беше много лесен лост за оказване на неправомерен натиск върху политически партии, върху бизнесмени, върху общественото съзнание. Така че Илиев в цялата тази игра е достатъчно навътре. На всичкото отгоре той е с такава професия, която пряко кореспондира със заболяването на Филчев – психиатър. Не бих се учудил, ако е бил персонално назначен да се занимава с него, за да се избягват агресивните му сривове. Илиев е подготвял шпионите от Първо главно управление на ДС – как да лъжат полиграфа, да не се “пречупват” и прочее. Това означава, че да се занимава с цялата тази работа, пряко отношение са имали съветските тайни служби. Което категорично означава, че е получил подготовката си там. Просто няма къде другаде. - В едно от предишните интервюта разказа, че познаваш отдавна бившата съпруга на Никола Филчев – Златка, която, ако не се лъжа, също е била прокурор. Къде е в момента тази жена, какво се случва с нея и най-важното - защо е избрала стратегията въобще да не попада под прицела на медиите? - Да, имам представа за съдбата й. Доколкото ми е известно, сега работи като юрисконсулт в &bdquo;Лев Инс”, тоест, при Алексей Петров. - И кръгът се затваря? - Не само това. Тя просто е под непрекъснат контрол. Защото знае твърде много. Освен това е потърпевша от побоите на Филчев, включително и когато е била бременна в осмия месец. Има и един такъв момент. Немалко жени са се изказали доста неласкаво за мъжките възможности на Филчев. Общо взето, той е бил трагичен в това отношение. И това страшно го е дразнело. Тук според мен става дума за едно солидно заболяване, с такива симптоми, които трябва да бъдат под непрекъснат контрол. На един рожден ден на полк. Кирчо Радев /по-късно генерал и шеф на НСБОП – б.ред./, който той празнуваше в службата си, станах свидетел на следната сцена. Филчев подтичваше подир някаква жена, нищо особено, между нас казано, с думите: &bdquo;Скъпа, моля те, скъпа, обърни ми малко внимание!”, и се опитваше да й хваща ръката и да я целува. А тя беше толкова ядосана, толкова бясна, че си тръсна ръката. Той продължи да я гони, включително и навън. Нещата щяха да бъдат много смешни, ако човекът не беше луд. Филчев се жени твърде късно. Дотогава няма и постоянна партньорка. Той, общо взето, и приятели няма, ако трябва да бъдем точни. Наистина неговите интелектуални качества никой не ги отрича. Безспорно той е един ерудит в областта на юриспруденцията. Но на такъв човек не бива да се дава никаква власт. Той не може да работи с жени и с други хора изобщо. Може да се занимава само като кабинетен учен и толкова. Всички контакти, които той прави, са неудачни и опасни за хората, които са срещу него. - През годините на прехода неведнъж си писал за подслушването, включително и на големите хотели в България. Наскоро гръмна скандал, че висши армейски чинове са били следени с видеокамери и незаконно подслушвани във военния хотел &bdquo;Шипка”. Имам чувството, че не си изненадан особено. Дали защото за теб това не е &bdquo;новина”? - Много ми е странно, че само 21 години след “преврата” през 1989 г. всички се учудват, че във военния хотел е имало подслушвателна система. Толкова ли е къса човешката памет, или българинът е като шаран, който помни, че се е отървал от рибарската кука около 7 секунди? /Според специалисти ихтиолози/. В България по тертипа на СССР се подслушваха всички хотели. Особено на &bdquo;Балкантурист” и там, където отсядаха чужденци. Нещо повече - от директора до портиера всички бяха по правило офицери или агенти на службите. От всички управления. Както имаше един лаф: &bdquo;Какво е &bdquo;Балкантурист?” – «Микрофон-телефон, микрофон-телефон…” Искам да кажа на колегите журналисти, че или нямат памет, или не действат професионално, защото аферата &bdquo;Синдбад” не беше толкова отдавна. Аферата е в периода 1990-1994 г. Тогава същият този хотел &bdquo;Шипка” беше даден под наем с една заповед на последния тоталитарен министър на отбраната Добри Джуров. Всъщност организацията и подготовката на тази операция беше зачената още през 1988 г. По-късно, през 1989 г., Джуров подписва стартирането й. Бяха назначени отговорници, организатори, наблюдатели, провокатори и какви ли не още. Цялата работа беше под прякото командване на РУМНО /Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана/ и ВКР /Военното контраразузнаване при МНО/. Няма да изреждам поименно участниците, само ще спомена едно име. Това е Ескандер Малеки - австрийски гражданин от ирански произход, постоянно живеещ в Лондон. Той е син на ковчежника на бившия шахиншах на Иран Мохамед Реза Пахлави - първа дружка на Живков. Малеки е от най-известните международни контрабандисти на оръжие и наркотици. Тогава той беше в десетката на най-богатите хора на планетата. Самият факт, че имаше там кантора, означава ни повече, ни по-малко, че с него е работено далеч преди това. Около хотела се навъртаха и хората на ГРУ, които внедряваха чрез минаващите през разградения ни двор групи азиатски и африкански незаконни емигранти агенти в страните от Западна Европа. Около и в близките сгради имаше американска и турски разведки, които внимателно следяха какво става вътре и кои са играчите. Любопитното е, че два часа преди баретите да обкръжат и започнат проверка на хотела, е забелязано как американците и турците се изтеглят. Тогава се правеше концепцията за превъоръжаването на българската армия и документът е бил само в 6 екземпляра, по думите на тогавашния шеф на ВКР полк. Васил Стоянов, оперативен работник на тогавашния военен министър и ДС-агент Валентин Александров /Блуменфелд, Казака/. Скандалът, макар да беше прикрит, беше много голям. Навремето имах информация от покойния прокурор Николай Колев и по-късно, след неговото убийство, написах голям материал за аферата с цитирането на имена на участници и документи. Дори написах за връзките и общите фирми на Ескандер Малеки и Спас Русев, Кайков и Любомир Минчев. Групата тарикати и ченгета явно изпълняваха добре задачите си и проявиха завиден професионализъм - резултат от дългогодишни тренировки и реализации. Да не забравяме, че Минчев и международният аферист Спас Русев взеха дейно участие заедно с ген. Любен Гоцев и Илия Павлов при довеждането на Симеон Сакскобургготски в България. Но това е вече друга тема. Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА