Притежателите на антики - национално богатство, ще могат да доказват правото си на собственост с какъвто и да е документ, не непременно официален, както и да се позовават на петгодишна придобивна давност. Това са последствията от днешното решение на Конституционния съд (КС), пред който омбудсманът Гиньо Ганев оспори през юли текстове от закона за културното наследство. Така законът фактически се обезсмисля и в това е победата на големите колекционери в повече от двегодишната им битка с държавата - е мнението на автори и защитници на нормативния акт, пише "Дневник".
Представители на управляващата партия ГЕРБ, която вече внесе за разглеждане в парламента промени в разпоредбите, включително и в тези за доказване на правото на собственост, отложиха коментарите си, докато се запознаят с мотивите на съда. По всяка вероятност ще се наложат допълнителни поправки, за да не остане празнота, каза председателят на парламентарната комисия по култура Даниела Петрова.<br /> <br /> Конституционните съдии удовлетвориха искането за обявяване на противоконституционен текста, изискващ при идентификацията на движимите културни ценности - национално богатство, правото на собственост да се установява с официален документ, при което не може да има позоваване на изтекла придобивна давност. Отпада и разпоредбата, според която тези, които не са установили правото си на собственост върху ценности - национално богатство, се смятат за техни държатели.<br /> <br /> Днешното решение на съда е взето със 7 гласа &quot;за&quot;, а петима са на особено мнение. Докладчикът по делото Пламен Киров и Евгени Танчев от президентската квота са били против искането на омбудсмана, както и председателят на КС Румен Янков, Благовест Пунев и Владислав Славов от квотата на съдебната власт. /БЛИЦ<br />