Попълнете търсена ключова дума или фраза

Уникално тракийско светилище откри великотърновец близо до Дунав

https://blitz.bg/obshtestvo/kultura/unikalno-trakiysko-svetilishche-otkri-velikotrnovets-blizo-do-dunav_news55398.html Blitz.bg Велико Търново, България 01 Юли 2009, 05:42 664 прочита 0 коментара
В пещерния комплекс се срещат 3-4-метрови каменни човешки фигури, пише вестник “Борба”.
Най-голямото тракийско светилище в Централна Северна България с уникална пещера-утроба и 4-метрови човешки фигури откри само преди броени дни великотърновец. Шефът на спелеоклуб &bdquo;Дервент&rdquo; Евгени Коев е пред разбулването на една от големите загадки на траките, свързани с нашия регион. &bdquo;Досега подобен комплекс е намиран само на Перперикон, но не и в Северна България. В някои отношения това, което открихме, даже надминава находката на Николай Овчаров край Кърджали&rdquo;, разкри Коев. Неговата експедиция се натъква на древните останки съвсем случайно, но след като оглеждат находките, правят цялостни теренни обхождания и пълно картиране на района. &bdquo;Скоро ще се върнем пак, за да си допродължим проучванията. Заради иманярските набези не мога да ви кажа точното разположение на светилището. Само ще спомена, че то е в близост до Дунав. Опасявам се, че ако ви дам повече подробности и ги напишете, там ще се стекат иманяри. Тъй като участъкът е доста труден за достигане, вероятно това го е спасило от разграбване&rdquo;, обобщи специално за &bdquo;Борба&rdquo; Коев. По предварителни данни артефактите са на поне 20 века. Цялостният тракийски комплекс е запазен в много добро състояние за радост на изследвачите. Към него има и множество скални ниши, които спелеолозите ще изследват допълнително. След първоначалния оглед на мястото, което е с диаметър от няколко километра, са установени конкретни податки за наличие на гробници. &bdquo;Предполагаме, че са на богати владетели или жреци&rdquo;, разказа Коев.<br /> Според него тракийското светилище има и своя пещера-утроба, която обаче е ориентирана на запад. Във вътрешността й се наблюдават много добре оформени олтарници и други култови детайли. Евгени Коев прогнозира, че пещерата е ориентирана и структурирана така, че жрецът да застава на входа, а срещу него да са разположени олтарите и гробниците. Комплексът е с няколко обособени скални ядра, има грижливо оформени могили, разделени с препятствия.<br /> Коев и неговите спътници се натъкват и на 3-4 метрови фигури на хора от камък, разпръснати навсякъде в околността. &bdquo;Направихме и доста снимки, наистина откритието е уникално и тепърва за него ще се говори много&rdquo;, каза още Коев. Според археолози досега в района на Велико Търново е познато само едно тракийско светилище, което е открито в основите на църквата &bdquo;Свети Димитър&rdquo;. Тракийските селища в Централна Северна България обаче са доста по-слабо проучени за разлика от тези в Южна България. Знае се само, че са почитали слънцето, огъня и камъка, за което може да се съди и от откритието на Евгени Коев. Почти по същото време великотърновският изследовател и спътниците му са намерили и част от икона, издялкана от редкия вид камък бигор край село Крушуна, където се смята, че са се намирали уникални скални манастири.<br /> Едно от най-големите открития на Евгени Коев и членовете на неговия клуб &bdquo;Дервент&rdquo; е свързано с една от арбанашките пещери, известна като Малката. Няколко години поред той прави експедиции в пещерите на баровското село. Най-голямата находка обаче излиза в неизследвана Малка пещера западно от Арбанаси.<br /> В нея експедицията открива уникално изображение на Богородица от Средновековието. То е изрисувано върху загладени пукнатини и цепнатини на една от стените на пещерата. Образът е разположен така, че в интервала между 15 и 16, 30 часа в зависимост от сезона слънчев лъч прониква от миниатюрен отвор и го осветява.<br /> &bdquo;Ако не беше това гениално разположение на изображението, вероятно нямаше да го видим. По случайност обаче минахме край него точно в този интервал и така го намерихме&rdquo;, разказва Коев.<br /> Според него находката най-вероятно е дело на монаси, които са се крили в пещерата. Входът на Малката пещера е от западната част на Арбанашкото плато и е достъпна откъм Ксилифор. /БЛИЦ<br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам