Понеделник сутрин. Софиянци отиват на работа. Рейсовете са претъпкани, в метрото ври и кипи. По същото време на главната столична улица "Цар Симеон" денят още не е започнал. Работещите там още са по домовете си. За тях е рано да отворят дюкянчетата си предиобед. Няколкото души подскачат от крак на крак, докато чакат нетърпеливо някой да мине и да ги наеме за някаква работа, пише в. "Стандарт".
Тарифата е &quot;тънка&quot; - за 10 лв. надница за ден. На черно, разбира се.&nbsp;<br /> <br /> От години столичните улици &quot;Пиротска&quot; и &quot;Цар Симеон&quot; са оазис на Ориента в центъра на София. За най-върлите фенове на арабската кухня и магазинчетата там са кулинарен рай. Има от пиле мляко - от нахут, киноа, агнешко, чай, кафе и изобилие на подправки. Но в последните дни полицаите са повече от търговците. Причината - ордите от имигранти, скупчени на всеки ъгъл в столичния център. Униформените са нащрек, причакват групичките от мургави чужденци, които се въртят край магазините за кафе и цигари, наобикалят ги и проверката на документи започва. Ако някой не може да се легитимира, полицаите го прибират в районното за изясняване на самоличността. <br /> <br /> Намираме Али в магазина му на ул. &quot;Цар Симеон&quot;. От няколко години той продава кафе, чай и подправки. Твърди, че много му харесва България, уредил си е живота.&nbsp;И е един от малкото, които искат да останат. След като е пресякъл нелегално границата преди години, вече е успял да се устрои, да получи лична карта. Мечтата на всички араби - личната карта, която ти дава възможност да пътуваш в цяла Европа. Първоначално е искал да иде в Германия при някой от многото си братовчеди там. След като си е направил бизнес обаче, не иска да мърда от София. &quot;Има много чужденци, араби и всякакви. Сега всички търсят работа, помагаме на когото можем. Ама за малко пари - 10-15 лв. на ден&quot;, обяснява на развален български мъжът.<br /> <br /> Най-вървежни на улицата се оказват обаче не дюнерджийниците, с които българите свързват арабите, а колцентровете. В дюкянчетата надписите са на арабски и английски и в тях през интернет можеш да се свържеш с която и да е държава за малко пари. Цената на минута до Сирия например е 35 стотинки. И тези места са своеобразен сборен пункт за чужденците. &quot;Понякога пред такива будки има по 100 души&quot;, казва жена, която работи наблизо.<br /> <br /> В една от CALL будките се срещаме с 19-годишния Мохамед Пара. Той е от Сирия. Пристигнал е преди около месец, нелегално. Сам, с GPS-a на телефона си пресякъл браздата необезпокояван. След което е бил закопчан от нашите граничари. Съдбата го довела в София - при Намиб. Така тийнейджърът започва да си изкарва прехраната, като помага. &quot;Първоначално исках да замина към Швеция. Близки обаче казаха, че и там вече нямало много възможности. &quot;Затова сега искам да се върна обратно в Турция, където има и работа, и приятели&quot;, разказва пред екипа ни Мохамед. Властите у нас обаче не го пускат. Парадоксално. При положение, че уж имигрантите са ни много, а искаме и ограда да строим за милиони на браздата с Турция. Мохамед сега чака да му върнат сирийската лична карта, за да може да се върне в южната ни съседка. Обещали са му това да стане след седмица. Разказва, че лично той познава доста бегълци, които искат да се върнат към Турция.<br /> <br /> Не и коафьорът Ел Си обаче. Сириецът се е захванал с вървежен бизнес - има бръснарница. Фризьорските салони са хит сред имигрантите на ул. &quot;Цар Симеон&quot;. Ел Си ни посреща в своя, оборудван в модерния на изток червен цвят. В родната Сирия е учил за коафьор. &quot;Доволен съм. Тук е моят живот. Не искам да се връщам в Сирия. Сега ще запиша колеж да уча френски&quot;, казва Ел Си, докато приветства поредния си клиент - също сириец, дошъл да се обръсне. Не работи скъпо. Цената на мъжката фризура е 10 лв., бръсненето струва 5 лв. Мнозинството от клиентите, разбира се, са от Сирия и Афганистан<br /> <br /> Ел Си не се оплаква от оборота наскоро си е наел и маникюристка - Вени.&nbsp;По-надолу по уличката пък иракчанинът Аладин има бистро. Заведението му, което привлича доста хора, е малко, но уютно. И типично в арабски стил. Храната изглежда вкусна и евтина. Едно ядене струва около 5 лв. Казва, че живее от 7 г. в страната ни, но все още не може да разбере защо българите не харесват арабите. &quot;А имам много клиенти и обичат храната. Мен обаче не ме харесват. Ама няма проблем&quot;, маха с ръка Аладин, докато сервира на поредния клиент.<br /> <br /> Минава пладне. Пред кръчмата на Аладин се чува глъчка. Мургавите мъже стават повече и по-нетърпеливи. И днес трябва да намерят начин да изкарат заветните 10 лв. - в нерадостната Арабска есен, попарила надеждите на Арабската им пролет. /БЛИЦ