Необходим ли е нов указ за втория мандат, с който Първанов делегира правата си да помилва, дава и отнема българско гражданство на вицепрезидента Марин? Тъй като този въпрос не е уреден изрично в Конституцията, се търси смисълът на закона.
Той е следният &ndash; когато има президент, избран за един мандат, и ако президентската двойка се избира втори път, важат ли делегираните права на Ангел Марин автоматично за втория мандат? Моят отговор е не! Всички действия, които извършват президентът и вицепрезидентът през първия мандат за валидни само за него.<br /> <br /> Ако се извади Указът за първия мандат и ако бъде прочетен внимателно, се вижда, че президентът делегира правомощията само за този мандат, защото не се знае предварително дали ще бъде избран за следващия. Така, че няма автоматично продължение на срока на указа, трябва да се издаде нов. Какви са сега последиците от това нещо?<br /> <br /> Най-напред юридически съветници трябваше да си направят харакири, ако са японски юристи. Защото всички колеги, включително и студентите, които имат интереси в областта на конституционното право или ас с буден ум, биха изтълкували казуса по този начин. Само че кой от практикуващите юристи в България има достъп до документацията на президентството, която не е публична? Никой не е запознат с нея. Вярно, указите са публични, но това е извън задачите на колегите професионалисти &ndash; да се занимаватс анализи на президентската работа. Тук следваше опитните юристи от опозицията да обърнат внимание на този въпрос и да изобличат президентството в това, че юридическият екип не е изпълнил задълженията си да оформи юридически правомощията на вицепрезидента Марин. И тъй като не го е изпълнил вече имаме свършен факт &ndash; осъщественият юридически акт, който е придизвикал правни последици, които са настъпили реално в живота, означава, че тези хора не могат да бъдат върнати в затвора.<br /> <br /> По времето на президентството на Първанов обаче самият той допусна нещо, което е недопустимо по силата на принципите на законност, произтичащи от Конституцията. Аз съм го отбелязал, преди президентът да напусне президентската си канцелария, за да не прозвучи недостойно, че го критикувам, след като е вече навън. Георги Първанов наруши закона и Конституцията, когато помилва медицинските сестри, осъдени в Либия. Той ги помилва с Указ и от момента на слизането от самолета те бяха пуснати разбира се в прегръдкитена своите близки. Еуфорията беше голяма. Българското общество ги прие като български дъщери, които са пострадали от либийския диктатор Кадафи. Всичко това е така. Политически и психологически. Но по закон присъдата на либийския съд трябваше да бъде приведена в изпълнение и едва тогава президентът Първанов имаше правото да помилва. Тоест, имаше право да помилва само присъди на българския съд. Без да са приведени в изпълнение президентът нямаше право да помилва. Можеше на практика тези безспорно измъчени женици от летището да отидат в МВР-болница. Това на практика означава нещо, което е ясно разписано в закона &ndash; след като присъда на чуждестранна съдбна институция се привежда в изпълнение на българския съд, до привеждането й в изпълнение те не са свободни граждани, докато не приведено изпълнението.<br /> <br /> Ако ме бяха питали мен, защото аз съм ходил редовно на лекции, щях да ги науча какво да правят. Плюс това имам 30-годишна практика като адвокат. От самолетната стълба трябваше да ги качат на линейки в болницата на МВР, защото те идват тук като затворнички. В болницата не е необходимо да им слагат налъми и затворнически дрехи. Трябваше да се погрижат в максимално кратък срок да внесат документацията в Софийски градски съд, което може да стане много бързо, докато ги прегледат и си починат. И от МВР-болницата, но само оттам да влязат в съдебната зала като излязат, да ги чака указът за помилване. Можеше жените, без да бъдат тормозени като ги вкарат в Сливенския затвор, напрактика да бъдат помилвани и да се приберат вкъщи, защото те не заслужават да бъдат съдени. Но президентът, за да си направи политическса реклама, наруши закона.<br /> <br /> В Конституцията има т. нар. принцип на законност и когато президентът не го спазва, когато нарушава Конституцията, защо да се сърдим на другите хора, които нарушават закона!? То и президентът го нарушава. Тоест неговият личен пример е, че законът може да се нарушава. За съжаление, опозицията, която също няма добри юристи, също не отчете този факт и нямаше никакви възражения. <br /> <br /> Може да направим и един паралел. Кои са тези, които са в Комисията по помилванията? Тези, които подготвят документите и предлагат помилване. Съществува пълна липсва на прозрачност. За сравнение &ndash; тук са помилвани 533 човека при Марин, а Путин е помилвал 153 души. Разбира се, всичко това е относително. Относно бъдещата практика се надявам на Маргарита Попова, която познавам като много стриктен и отговорен човек, със силно развито чувство за справедливост. Не го казвам, защото сега тя е вицепрезидент, а защото е работила години наред като прокурор &ndash; години наред е практикувала, познавала е е всички въпроси, свързани с положението н затворите със справедливостта и съдебните актове, не от книгите, а от нейната практика. Така, че добре, че в президенството има човек, който радзбира за какво става дума. Но хайде и аз да не говоря много-много, защото съм бил адвокат на цар Киро. <br /> <br /> Николай Колев-Босия: Лежахме с Цар Киро, който откупи помилването си <br /> <br /> Синът му ми предложи подкуп, но го изритах по стълбите<br /> <br /> &ldquo;През 1986 г. ме вкараха в Старозагорския затвор. Бях въдворен в &ldquo;тежкия салон&rdquo; и ме вкараха ва 9-и отряд, където лежаха хора без окончателна присъда. В самото начало до мен се залепи един циганин с лъскаво теме и веднага ме заговори. Представи ми се като Кирил Рашков. Колегите му го наричаха с насмешка цар Киро. <br /> <br /> Оплака ми се, че не му позволяват свиждане и колети. Постепенно ми разкри за какво е вкаран в затвора. Оказа се, че е за създаване на на група за контрабанда на злато, сребро и платина. От колегите разбрах, че има намесено и оръжие, както и поръчка на убийство.<br /> <br /> Според тогавашното законодателство максималната присъда беше 20 години и аз му казах, че не му мърда двайсетака. Той се ухили и ми каза, че е удпял да подкупи следователя си и делото е дадено на Митко Причката, както казваха на съдията Димитър Попов. Рушветът му излязъл на 50 000 тогавашни лева.<br /> <br /> Щза, че ще му дадат 15 години, от които ще лежи 6-7, жена му Костадинка ще се размине с условна присъда, а децата му няма да бъдат съдени, въпреки участието си в групата. Засмях се, но след две сидмици дойде решението на съда. Бях потресен че всичко съвдада с думите му. После направиха два нови политически отряда, заради много турци и чен ме преместиха в един от тях.10-ти отряд. Така се разминахме с него.<br /> <br /> Съдбата ни срещна отново през март 1989 г. Мен по етапен ред ме вкараха в Бобов дол. В Пловдив в етапното на гарата чаках да се сменят конвойните и изведнъж гледам в конвойното Киро Циганина. Пак ме попита какво съм направил и му отговорих, че съм направил първия независим профсъюз &ldquo;Подкрепа&rdquo;. Той веднага поиска да се запишев него. Отговорих му, че няма да стане, защото първо трябва да запише висше образование. Профсъюзът е за интелигенцията. <br /> След преврата обиколих затворите, правих срещи с депутати, чужди дипломати, президента, министърът на правосъдието, шефа на затворите и Главния прокурор. Направих списък на всички затворници, които са вкарани по политически присъди, независимо, че някои от тях формално бяха осъдени по криминални текстове. Така през периода 1900-1991-ва те бяха пуснати чрез Персонална /персонална! / амнистия.<br /> <br /> Бях на квартира до пазара &ldquo;Димитър Петков&rdquo;. Една сутрин се звъни на вратата. Отварявм и виждам някакво момче на 25-26 години, мургаво и с чанта. Представи се като син на цар Киро и аз го поканих. Той директно започна, че идвал, за да освободи баща си от затвора. Научил, че изкарал много затворници и дошъл при мен за освободя е баща му. Отвори чантата и заизважда пачки с банкноти.<br /> <br /> Побеснях. Хванах парите и ги извхъврил на стълбището, изхвърлих и него. Той ме изгледа и каза, че щом аз не ги искам, друг ще ги вземе. След три месеца Киро излезе от затвора. Указът за амнистия беше подписан от Желю Желев. Как се е вредил цар Киро, който беше осъден за тежки тежки криминални престъпления като контрабанда на благородни метали, а беше намерено и оръжие в дома му, за мен остана пърна загадка. <br /> <br /> <br /> <u>Самият Желю Желев:</u><br /> <br /> Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; бившият президент Желю Желев споделин накратко следното: &ldquo;При нас имаше много яка комисия по помилванията. Имаше лекар, всякакви експерти и т.н. Тогава помилвах лично аз. Помня, че спорехме, дискутирахме за всеки отделен случай, така, че безпринципни помилвания не е имало. Да, вярно, че помилвахме и снахата на цар Киро Гергина, имаше подобно нещо, но тя имаше присъди за дребни кокошкарски кражби, за джебчийство. <br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ</strong>