Кристалина Георгиева: Да сменя Брюксел със София, е като да местим пожара от една стая в друга

<strong>- Г-жо комисар, отправяна ли е покана към вас да бъдете служебен премиер и ако да - защо отказахте?<br /> </strong>&nbsp;<br /> - До моята кандидатура за служебен премиер не се стигна, защото това би означавало България да остане без представител в Европейската комисия (ЕК), и то по време, когато се взимат важни решения. Вчера например обсъждахме бъдещето на банковата система на Европа. Тези, които си спомнят защо и как аз дойдох в ЕК, със сигурност президентът Росен Плевнелиев е между тях, също знаят, че номинирането, изслушването и одобрението на нов кандидат носи рискове за България и за Комисията. И то по време, когато политическите условия са дори по-тежки от 2010 г. Така че - моята кандидатура не стои.<br /> <br /> <strong>- Значи твърденията, че с вас са водени разговори, са спекулации?<br /> </strong><br /> - Ние, разбира се, говорим с президента, но в тези разговори става ясно, че не е разумно аз да бъда кандидат. Т.е. все едно да ви гори една стая в къщата и вие да гасите огъня, като го преместите в друга. Затова и дори не се стигна дотам аз да мисля: &quot;Ако съм кандидат, аз ли съм най-добрият&quot;. Убедена съм, че президентът ще намери достоен човек за това време в България. <br /> <br /> <strong>- От какъв премиер има нужда в момента страната?<br /> </strong><br /> - Отговаряме на този въпрос, като знаем какво трябва да направи служебното правителство. Две неща: най-важното е да осигури условията за провеждане на честни избори и да съдейства на президента да успокои обстановката в страната. Това най-добре може да направи премиер, който политически не е обвързан, който се ползва с уважение между хората и в България, и в света и който може да създаде екип от също така независими министри, които да решат тези две големи задачи. Убедена съм, че президентската институция ще намери пътя България да мине през кризата успешно. Много е важно ние, хората, да я подкрепяме в този толкова важен момент. <br /> <br /> <strong>- Къде сбърка правителството на Бойко Борисов, за да се стигне до масови протести и оставка?<br /> </strong><br /> - Да почнем от това, че на това правителство му се падна нелека съдба да управлява по времето на криза. Видяхме, че не сме изключение - на много други места в Европа тежестта й създаде вълна от недоволство, която изкара хората на улиците. Нека да не забравяме, че ние, заедно с Румъния, сме с най-ниските доходи. Т.е., ако кризата е тежка за по-богатите страни, тя е още по-тежка за хората в България. Правителството ще бъде оценено от избирателите, както и от погледа на историята. Сега това, което се вижда, е, че има неща, които свършиха добре. Това даже най-върлите противници на правителството трябва да признаят, ако обективно отчитаме фактите. Те се справиха с това да не тръгнем по нанадолнището на финансовата безотговорност, да не загубим стабилността на страната. Справиха се добре с това да се върне доверието на европейците по усвояването на еврофондовете, което в този момент е спасителен финансов ресурс за страната ни. Справиха се добре с преговорите за следващата бюджетна рамка - нещо, което заглъхна в ехото на протестите, което е разбираемо. Но очевидно е, че диалогът с обществото не е бил достатъчен, щом хората не разбират защо финансовата стабилност е важна за тях. Не можем да кажем, че правителството изчерпа всички резерви да помогне на малкия и средния бизнес, който генерира работни места; че достатъчно добре насочи вниманието си към най-уязвимите слоеве на населението, най-бедните. <br /> <br /> <strong>- Не платиха ли хората твърде висока цена за финансовата стабилност?<br /> </strong><br /> - Финансовата стабилност е едно от нещата, които научихме на фона на зимата на 1996-1997 г. Оттогава досега всички правителства са се старали да поддържат стабилност в икономиката и това има голяма полза за хората. Ако ние нямахме финансова стабилност, цената, която хората щяха да платят, е още по-висока. Казвала съм го много пъти и преди - България имаше и има малко повече пространство, отколкото използва, за да стимулира икономиката. Защото ние не само имаме нисък бюджетен дефицит, но и много нисък външен дълг. Да, трябва да пазим финансовата стабилност, но сме между малкото страни, които сме постигнали достатъчно, за да си дадем свобода да стимулираме икономиката и особено малкия и средния бизнес. Моята надежда е, че няма да направим грешката сега така да отвържем кесията, че тази изстрадана финансова стабилност да я загубим. Когато този риск се появява, всички трябва да си спомним какво беше 96-97-а и да не допускаме то да се повтаря. <br /> <br /> <strong>- С други думи, не трябва да демонизираме толкова Симеон Дянков?<br /> </strong><br /> - В никакъв случай не трябва да бъде демонизиран Дянков. Има вероятно място тук за следващото правителство да прецени дали е системно правилно министърът на финансите да е и вицепремиер, отговарящ за икономиката. Защото като министър на финансите Симеон Дянков беше длъжен да защити България от риска да се срине. Това, което направи - да повиши кредитния ни рейтинг - на фона на европейската икономика и нашите съседи Гърция и Румъния, е много голям успех. Проблемът започва оттам, че трябва икономическа политика, която да каже какви позитиви можем да изкараме от този успех. Ако имаме финансов министър, който си върши работата внимателно да управлява финансовия ресурс и икономически екип, който може да работи по това как да се използва този ресурс, според мен ще имаме по-добри резултати. <br /> <br /> <strong>- Какво трябва и не трябва да прави следващото правителство?<br /> </strong><br /> - Следващото редовно правителство ще трябва да отговори на най-настойчивите искания на хората. А те какви са? Да се овладеят монополите, т.е. правителството да си върши работата като регулатор, така че да защитава потребителите. Да създаде пълна прозрачност за работата на всички институции, защото виждаме, че хората не им се доверяват изцяло. И да погледне към резервите за икономиката. <br /> <br /> <strong>- Какво трябва да се направи, че да не е толкова непосилно бремето на монополите?<br /> </strong><br /> - Монополи винаги има. Има отрасли, които са естествени монополи - водоснабдяване, топлофикация. Те разбират само от едно нещо - компетентен и ефективен регулатор. Има също и начини да се отвори повече конкуренция между тях. Например България е разделена между енергоразпределителните компании, всяка си държи едно парче. Защо да не се отворят така, че да могат всички да се конкурират? Национализацията на монополите не решава проблема. Ако нямаме добро регулиране, конкуренция, чия собственост са монополите не променя същината на въпроса. Да не говорим за това - откъде ще вземем парите да плащаме на тези собственици? Ние сме в ЕС и национализация означава компенсация. И това трябва да се говори на хората. За мен проблемът не е в собственика, а в това, че държавата не си изпълни достатъчно добре ролята като регулатор. Вниманието на следващото правителство трябва да се насочи към това не да откриваме велосипеда, а да видим какви мерки съществуват, какви са проблемите, които трябва да решим, и кои от тези мерки най-добре решават тези проблеми. Убедена съм, че това може да се направи в сравнително кратки срокове. <br /> <br /> <strong>- Кои искания на протестиращите могат да бъдат реализирани?<br /> </strong><br /> - За мен има три неща, които хората искат и които са добре да бъдат използвани за бъдещето на България. Първо, откритост и прозрачност на институциите, както и по-голяма възможност за обществен контрол. Второ, много справедливо е искането за повече справедливост и защита на най-социално слабите. Не може да има уравниловъчно подпомагане на всички, просто бюджетът няма да издържи. Третото нещо, което хората искат, е повече възможности да си помагат сами. Малкият и средният бизнес естествено линее в условията на криза, но точно когато е криза, трябва повече да му се помага. Разбира се, има много идеи, които идват от хората и които не бих отрекла като грешни, но това са неща, които в разумен диалог е ясно, че не само не могат да станат, но и не трябва да станат, защото ще навредят повече на страната, отколкото да й помогнат. <br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате кампанията срещу вас след лансирането ви за премиер? <br /> </strong><br /> - Влязохме в политическия сезон. За разлика от ловния, тук куршуми не летят, но за сметка на това лъжи и кал - колкото искате. Аз съм чиста пред съвестта си, знам, че винаги съм работила така, че това да носи позитиви за България. Някои от тези обвинения са просто абсурдни. Да кажем това, че трябва да се извоюва прозрачност на моите доходи. Аз още от Световната банка ги декларирах. Тук, в ЕК, правим ежегодно публична декларация за това, какво притежаваме. Моята е на сайта на ЕК, всеки може да я види. Или обвинението, че съм продала България през 90-те на международните финансови институции. 1995 г. аз бях човекът, който направи възможна замяна на дълг за околна среда, така че 20 млн. швейцарски франка вместо да ги плаща държавата на Швейцария, отидоха за оздравяване на българската природа. <br /> <br /> В това време аз работих за елиминирането на оловния бензин в цяла Източна Европа, така че нашите деца да растат умни. Има неща, които чисто по човешки намирам наистина гнусни. Примерно лъжите спрямо семейството и името ми. Моите родители - баща ми почина, майка ми е още жива, са трудолюбиви, честни, безпартийни, никога никаква власт не са имали. Те са ме кръстили на баба ми Кръстина и това, че се хвърлят лъжи по отношение на името ми, никак не ми е приятно. Аз се отнасям към това спокойно, за мен това е малкият проблем, аз не съм най-важното нещо в тази държава. Най-важното е да могат политиците да се обявят срещу омаскаряването на противниците си. Да кажат: &quot;Ние работим за тази страна, искаме да се обединим за доброто й.&quot; През 2013 г. Бай Ганьо не може, не трябва да прави избори в България. /БЛИЦ&nbsp;