Към момента плащанията по европейските фондове за програмния период 2007-2103 година са в размер на 7.35 млрд. евро, а целият финансов пакет е 7.9 млрд. евро. Това отчете вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев.
Той обясни, че става дума за брутни плащания, а всяко направено от страната плащане се възстановява от Еврокомисията в рамките на три месеца след това.<br /> <br /> Каква е финалната сметка за първия за страната ни програмен период ще стане ясно до края на януари догодина, когато ще бъдат обработени окончателните данни.<br /> <br /> &quot;Реално остават за плащане около 500 млн. евро&quot;, каза Дончев, като се позова на данните от системата ИСУН. &quot;Не е реалистично цялата тази сума да успеем да платим до края на декември&quot;, призна вицепремиерът, цитиран от Дарик. Той изрази надежда да успеем поне за половината от нея.<br /> <br /> Със сигурност има малко спринтиране преди финалната линия изцяло в български стил, каза Дончев.<br /> <br /> Програмният период теоретично започва на 1 януари 2007 година и се води до 2013 година, но реално приключва на 31 декември 2015 година. България до голяма степен закъсня с усвояването на средствата от оперативните програми, като според Дончев това може да се приеме за нормално предвид факта, че страната ни е била нова членка на Евросъюза, а програмният период 2007-2013 е първият. &quot;Затова на финала ни се налага да бягаме малко по-бързо&quot;, каза Дончев.<br /> <br /> Европейските фондове са ускорител на растежа, но икономиката ни в никакъв случай не е в &quot;наркотична зависимост&quot; от тях, каза Томислав Дончев. Дори в силна година еврофондовете са не повече от 4 на сто от БВП, което е относително малко, посочи той.<br /> <br /> Ефектът от европарите е, че те са увеличили брутният вътрешен продукт на страната ни с около 10 на сто, каза вицепремиерът. Сметката е направена на база данни от симулации по математическия модел СИБИЛА, ползван за измерване на ефекта от европейските фондове. Логиката на работа е да се сравни сценарият, при който не съществуват еврофондове и те не се вливат в икономиката, спрямо сценария, при който те съществуват и са направени плащанията от тях.<br /> <br /> Близо 4 на сто от БВП пък са платените за тази година евросредства или 9 на сто от публичните разходи, стана ясно от думите на Томислав Дончев.<br /> <br /> На въпрос защо със собствените си пари страната ни не успява да постигне 2.5 на сто по-висок ефект отколкото с европейските средства, Дончев отговори: &quot;Това показва няколко неща. Първо, колко силен ефект имат инвестициите, които са ясно фокусирани в определени сектори. На второ място така наречените течни разходи. Голяма част от бюджета ни са течни разходи - те са неинвестиционни разходи като социални плащания, заплати и други. Факт е, че течните разходи не създават добавена стойност и не генерират растеж. Само инвестиционните разходи имат такъв потенциал. Еврофондовете се вкарват основно в инфраструктура, не само пътна, а от всякакъв тип; социална политика, но не социални плащания, а в подобряване на работата на администрациите, образование, затова ефектът е толкова силен&quot;.<br /> <br /> Новият бюджет на ЕС е орязан спрямо предходния и страната ни е една от малкото, които за новия програмен период получават повече средства, напомни Томислав Дончев.