Мечта в събота вечер имаха и хиляди българи, пристигнали от къде ли не в Хамбург да подкрепят един свой сънародник, горд с произхода си и отказал предложените му милиони да стане немец и да прегърне германското знаме. Тези българи присъстваха на историческо за българския спорт събитие, въпреки че Кубрат бе нокаутиран, държейки се храбро почти пет рунда, понасяйки стоически ударите на Доктор Стоманен чук. Той е наричан така според някои заради силните му удари със стотици килограми тежест, но пък други твърдят, че прякорът му е оправдан заради "стоманени шини" в ръкавиците. Те обаче без съмнение се проверяват преди срещите му и едва ли има нещо нередно, което не може да се каже за самия Кличко и липсата на контрол за употреба на допинг.
За всички обаче е ясно, че голям спортист и велик шампион като Владимир Кличко не може да извади на показ на ринга толкова напомпано с мускули тяло без помощта на нужните за тази цел стимуланти. В случая става въпрос за братята Кличко, превърнали бокса в свой монопол и може би в циркови и театрални спектакли, но това важи и за повечето именити спортисти, малцина от които все пак са направили своите рекорди и постижения без помощни средства. Кубрат Пулев също със сигурност все някога е взимал стимуланти, но бе скъсан от проверки по всяко време и навсякъде преди мача на живота му. Накрая неусетно или не той влезе в големия спектакъл на Кличко, изпълнявайки всички прищевки на съперника, приемайки дори да се боксира с ръкавици, подбрани от украинеца, избиращ сам допреди този мач удобни и недоказани противници за защитите на титлите си.
В преследването на голямата си цел Кобрата като че ли не осъзна или твърде късно разбра, че в момента никой не може да срути империята или т. нар. от самия него след мача „мафия” на Кличко. Истината е, че Кубрат Пулев не получи нужната подкрепа от клуба си „Зауерланд” при уточняване на детайлите преди големия мач. След това може би пък се изненада прекалено приятно и се разконцентрира от хилядите български фенове, накарали далеч по-скромните на брой германци и малцина украинци да стоят учудени и замлъкнали на местата си като на театрална постановка докато не получат своя миг на радост с нокаута. Дори и след него обаче подкрепата за Кобрата и освиркванията за Кличко изпъкваха пред опитите на украинеца да се радва и дири аплодисментите за себе си в четирите ъгъла на ринга. Всички в залата обединени подкрепиха Кубрат и преди и след мача, но някои други извън нея и пред телевизионните екрани побързаха да критикуват и всяват чувства на разединение по форумите в глобалната мрежа. А това не трябва да е така, ако искаме да бъдем силна нация. Защото както и Кубрат Пулев каза след мача: „Българите не се предаваме никога, продължаваме напред!” Не бил проявил достатъчно респект към Кличко и не бил го поздравил след мача. Украинецът и не заслужава това голямо признание, което има, тъй като постоянно си служи с непозволени средства преди и по време на мачовете. Не може един боксьор да диктува при какви правила и как да се провежда даден мач пък било то дори и абсолютен световен шампион. Още по-малко пък трябва да избира съперниците си. Всичката тази работа трябва да се върши от различните федерации, които обаче не се интересуват кой с кого и как и по какъв начин, а само от парите и рекламата.
Ясно е, че Доктор Стоманен чук никога няма да даде реванш на останалия си за германците и света неизвестен и след този мач Кубрат Пулев, но без съмнение ще помни как е направил поредна защита на титлите си като гост в залата, която чувства като свой дом. Българите изненадахме германците пак поне с присъствие и подкрепа и им напомнихме, че страната ни все още е на световната карта и част от ЕС, въпреки че не само в Германия, а и в цяла Европа ни питат непрекъснато защо не говорим турски и трябва да обясняваме, че не сме турски етнос.
Малко преди злополучния мач на Кобрата, върху чието рамо пиленцето едва ли ще кацне някога отново с шанс за световна титла по бокс в тежка категория, една малка принцеса с лъчезарна усмивка и две момченца дадоха далеч по-голям повод за радост на България. Крисия заедно с Хасан и Ибрахим излязоха на сцената на детската Евровизия в Малта и покориха сърцата не само на всички българи пред телевизионните екрани, но и на по-голямата част от европейците, постигайки най-големия успех за страната ни на подобен конкурс. И те обаче, въпреки че напълно заслужават първото място след гласовете от всички страни, участвали на конкурса, не успяха да се преборят със субективизма на журито, което като „мафия” реши да даде победата на Италия.Немалко хора отправят своите критики защо се прави някакъв паралел между две различни събития, каквито са боксов мач за световна титла в тежка категория и музикален конкурс като детската Евровизия. Тези две събития развълнуваха България в края на миналата седмица и трябва да се приемат позитивно, тъй като едва ли скоро България ще бъде представяна на две толкова големи сцени в един ден.
След тежкото поражение на Кубрат в Хамбург и второто място на Крисия, Хасан и Ибрахим в Малта, логично сигурно много от нас се питаме дали българите сме обречени да не печелим големи битки? Ще видим ли някога български спортист на върха? Ще спечели ли някога Гришо турнир от Големия шлем? Може ли български национален тим в който и да спорт някога да спечели световно и европейско първенство или турнир на олимпиада? Може ли България някога да триумфира в Евровизия? Отговорът на всички тези въпроси към този момент не само заради недостатъчната класа и качества на спортистите ни и представителите ни в други надпревари, а и заради незначителната позиция на страната ни в геополитически план, е по скоро: Не!
Дори паднали тежко на земята или в подножието на върха трябва да продължаваме напред. Българите никога не трябва да се предаваме.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ/БЛИЦ
