Коефициентът на плодовитост в световен мащаб спада и според последно проучване на Вашингтонския институт по здравна статистика и отчетност почти всички държави на картата ще имат намаляващо население до 2100 г.

Това е така, тъй като въпросният коефициент, който показва средния брой деца, които всяка майка ражда през живота си, трябва да не пада под 2.1, за да се наблюдава ръст в раждаемостта.  

Така например през 1950 г. – зората на поколението на Бейби бумърите – този коефициент е бил 4.7. Казано по друг начин, 10 жени са раждали общо 47 бебета.

Той е спаднал до 2.46 през 2017 г., а по официални данни за м.г. в световен мащаб той е бил около 2.45. На базата на статистиката за това колко деца ражда всяка жена през живота си учените направили прогноза, че след едва 44 години световното население ще достигне своя пик, след което драстично ще започне да намалява.

Анализът достигнал до извода, че до 2100 г. страни като Япония, Испания, Южна Корея и Тайланд ще имат двойно по-малко население от сегашното.

Прогнозите са, че до 2064 г. световното население ще достигне до 9.7 млрд. човека, след което до края на века ще спадне до 8.8 – с почти цял милиард по-малко. Китай се предполага, че ще достигне до пик в броя на населението най-късно до 4 години, след което до края на века ще достигне до 732 млн. – също почти двоен спад.

183 от общо 195 държави до 2100 г. ще имат коефициент на плодовитостта под 2.1. За справка този коефициент в България е драстично под 2.1 още от далечната вече 1964 г., като през следващото десетилетие на няколко пъти отново се е вдигал над пагубната граница. След 1989 г. обаче той е строго под 2, с кратък пик през 2009 г. – малко преди ефекта от глобалната финансова криза да се усети и у нас. Оттогава насам спадът е осезаем и в за 2019 г. коефициентът е около 1.5. Това значи, че в България едва 25 до 30% от семействата си позволяват да имат второ дете. 

Донякъде това е логично, тъй като по последни данни от м.г. минималната цена за издръжка на 4-членно семейство у нас е средно 2448 лв. на месец, което значи, че двамата родителите трябва да получават месечно възнаграждение от над 1200 лв. – сума, която е непостижима в много от населените места в България, където въпреки официалната статистика средното месечно възнаграждение де факто е между 600 и 900 лв.

Така тенденцията на спад в населението се оказва не само задълбочена от натуралните процеси, по които се движи светът, но и от чисто икономически пречки. Всъщност прогнозите за България за следващите 2 десетилетия не са много оптимистични. Според НСИ населението ни ще се стопи с около 1 млн. човека до 6.1 млн. до 2040 г., а процесът ще се задълбочи драстично до края на века, когато очакванията са общо в страната да живеят не повече от 4.8 млн. души.