Ани Върбанова: Съпругът ми и баща му ми откраднаха $ 120 000!

<em>Легендарната певица Ани Върбанова, сега Пачини, е родена на 2 януари 1950 г. в Бургас. Започва да пее в &ldquo;Тоника&rdquo;, която баща й създава заради нея. По-късно попада в &ldquo;Студио В&rdquo; на Вили Казасян заедно с жена му Надежда, Стефан Димитров и Петко Петков. След 5 години става солистка в джаз-квинтетите на Райчо Иванов и Симеон Щерев. През 1977 г. печели голямата награда на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. Следва първа награда в &ldquo;Гала`83&rdquo; в Куба. Година по-късно е първа на шлагер-фестивала в Дрезден. Изнася концерти в Полша, Германия, Чехословакия, Съветския съюз, цяла Скандинавия, Алжир, Япония. Има издадени стотици плочи за българското радио и телевизия, &ldquo;Балкантон&rdquo; и други. 18 години пее в Швейцария. Там е свирила с китариста на &ldquo;Джипси кингс&rdquo; Тони. Съпругът й Алберто &ndash; трети поред, е флорентинец. Сега Ани работи в Музикалното училище в София и подготвя нов албум с почти само български песни. Промоцията му ще бъде февруари-март следващата година. <br /> <br /> В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; легендарната певица разказва шокиращи истории от живота си, който е достоен за тв сериал!</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Ани, баща ти създава вокалната група &ldquo;Тоника&rdquo; заради... теб! Това е малко известно на широката публика. Как се случи всичко?</strong><br /> - Да, &ldquo;Тоника&rdquo; е създадена от моя баща. Той беше директор на една музикална школа към транспортните работници в Бургас. Стефан Диомов беше негов преподавател, учител по акордеон в школата му. Аз учех в Музикалното училище. И понеже аз исках много да пея, за да кандидатствам в Консерваторията с пеене, казах това на баща ми. Той тогава реши: &ldquo;Ще възложа на Стефан Диомов да направи вокална група, в която да пееш и ти!&rdquo;. И <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>татко нареди на Стефан Диомов да създаде групата заради мен, за да мога аз да пея в нея</strong></span><br /> <br /> Даже той измисли името &ldquo;Тоника&rdquo;! Направихме групата. Стефан Диомов събра хората - Гого, Ева, едно момче Яким и аз. Пеехме в Бургас, но после аз бях приета в Консерваторията и ги оставих. На мое място дойде Сийчето.<br /> <br /> <strong>- В какви отношения си сега с тях?</strong><br /> - В много добри отношения съм със Стефан Диомов. Те се карат, претендират за името &ldquo;Тоника&rdquo;, но аз нямам нищо общо. Не искам повече да ме занимават с тези неща! Искаха да ме водят по съдилища, но това са минали истории! Те са нон стоп в такива дрязги и истории! Не желая да се занимавам! По-близка съм с Милица. Пях на 60-годишнината на Гого, оттогава не сме се виждали. Ева ми се обажда няколко пъти, искаше да я водя на някакви гледачки. Знам само, че майката на Ева също е много болна и е на инвалиден стол...<br /> <br /> Въобще не искам да се занимавам с нашата гилдия! Вече не е като преди, когато бяхме много близки и си помагахме, сега е само завист, омраза... Държа връзка със Силвия Кацарова, с Васко Найденов, с Жоро Христов &ndash; това са ми приятелите и не са ме издънили с нищо. На Кичка бях на гости в Америка. С други не общувам, въпреки че с никой не съм се карала. На никого не съм пречила... <br /> <br /> <strong>- Преди време се пишеше, че твоя &ldquo;американска леля&rdquo; ти е оставила огромно наследство. Наистина ли е така?</strong><br /> - Леля ми - сестрата на баща ми, беше преподавател в Консерваторията в Лос Анджелис. Като поостаря, се премести в Сан Бернардино и там преподаваше уроци по пиано и оперно пеене. Тя се казва Анна и аз съм кръстена на нея. Няма деца, навремето е искала да ме осинови, но нашите не са ме дали. <br /> <br /> Леля ми общувала с две сестри, на които е била кръстница. Смятала ги за много близки. Майка им е македонка, а баща им американец. Едната от тях била нотариус и вършила всичките й сделки. Но като остарява, майка им <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>започва да ги &ldquo;работи&rdquo; как да убият леля ми, за да й вземат всичко! </strong></span><br /> <br /> В Америка има закон, че такава възрастна жена, която няма деца, трябва да даде нотариално заверено пълномощно на хора, които са американци. За да отговарят за нея! Но сестрата-нотариус подготвя генерално пълномощно за всичко, дава го на леля ми да го подпише и тя наивно се съгласява. Един ден леля ми пада в градината и си наранява крака, а сестрите й казват: &ldquo;Сега ще те заведем в болница да те оправим!&rdquo;. Но не я закарват в болница, а в приют за стари хора! Там цялата управа са македонци.<br /> <br /> Минава време, леля ми иска да излезе оттам, но й казват: &ldquo;Не може, твоят дом вече е тук! Ние решаваме и ти оттук няма да излезеш!&rdquo;. Тогава тя разбира, че е измамена! Иска да вика полиция, но полиция не идва, защото управата въобще не я вика. През това време македонките претършували къщата й. Взели й завещания, взели й всичко! Скриват моя адрес, за да няма никаква връзка с никой! Но леля ми намира адреса на една близка възрастна жена от Бургас и я моли: &ldquo;Намери ми Ани!&rdquo;. И... един ден в Швейцария ме намира тази жена. Каза ми: &ldquo;Леля ти има нужда от тебе!&rdquo;. А аз междувременно звънях у тях, в Америка, и никой не ми отговаряше. Помислих си: &ldquo;Тази жена почина и никой не разбра...&rdquo;. А тя вече беше над 90 години!<br /> <br /> Кичка /Бодурова &ndash; б. а./ ми помогна много в този момент! Тя отиде, намери този приют и аз вече имах връзка с леля ми. Тя ми каза по телефона: &ldquo;Ако ти не ми помогнеш, аз умирам! Едни македонки ме измамиха, а аз им имах такова доверие, бяха ми като деца!&rdquo;... А аз имах договор в Швейцария, не можех да мръдна! Но тя всяка вечер ми се обаждаше и плачеше. И накрая аз си прекъснах договора и тръгнах сама за Америка.<br /> <br /> Сестрите разбрали, че аз ще ходя, и се уплашили. Решили да изтеглят от едната банка всичките 800 000 долара на леля ми! В друга банка тя е имала 250 000 долара, които бяха оставили, за да плащат разноските по дома, и в трета - 50 000, но те били освен на името на леля ми, и на името на другата й сестра, която живееше в Швеция, така че тях не могли да ги пипнат...<br /> <br /> Отидох в приюта. Тогава разбрах, че сестрите плащали на лекарката &ndash; българка, за да я умори! И тя й дава да гълта 14 таблетки на ден, без да й има нищо! Много силни опиати, за да бъде неадекватна! Уж не могла да спи, имала депресия... Тази лекарка започна да ми говори: &ldquo;Леля ви е луда, помислете дали искате да я вземете...&rdquo;. Измъкнах леля ми и си я заведох вкъщи. Тя веднага изгони македонките! Направихме ново пълномощно на мое име и на името на една американка. Извика адвокат и му каза: &ldquo;Сега всичко, каквото е останало, искам да напишеш на моята племенничка, която ме спаси!&rdquo;. А то... беше останала къщата, сега я давам под наем, която вече не струва и 100 000 долара, и 50 000 долара, които дадох за разноски. Както и да е... Дълго време тук писаха, че съм наследила палати в най-скъпия квартал на Калифорния. Писах опровержения. Просто не е вярно!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Каква милионерка съм?! </strong></span><br /> <br /> Ако беше вярно, щеше да е добре, но всъщност никога парите не са ме блазнили! Но винаги съм имала, защото съм си ги изкарвала с труд! И така ми е най-добре.<br /> <br /> <strong>- Знам, че ти също си станала жертва на измама от близък. Твоят втори съпруг злоупотребява с доверието ти. Какво се случи? </strong><br /> - Моят втори съпруг ме обра от А до Я! Заминах за чужбина и му дадох пълномощно. Подлъгах се, викам си: &ldquo;Той ми е мъж, как няма да му дам пълномощно!&rdquo;... Той през това време следваше във ВИФ, беше спортист, алпинист, и го издържах аз. В началото беше: &ldquo;Мън, мън, мън!&rdquo; - говореше благичко и аз си казах: &ldquo;Гледай какво момче ми изпрати Господ!&rdquo;...<br /> <br /> Спомням си, програмата, в която работех точно преди това в Япония, беше с 200 долара вход. Там идваха президентите на &ldquo;Сони&rdquo;, на &ldquo;Тошиба&rdquo;... В договора ми пишеше, че нямам право на &ldquo;бойфренд&rdquo; (гадже - бел. ред.) по време на договора. Жените ни затвориха в едно общежитие с всичките екстри вътре. Под ключ! Мъжете бяха на друго място. Бани, тангентори, всичко, каквото можеш да си помислиш. Всеки ден пишеш какво искаш да ти донесат - без пари ти доставят всичко. Но бяхме нещо като женски затвор! Да не би вечерта да излезеш, да тръгнеш по барове, да пиеш и на другия ден да не си на ниво за програмата. Много хора не вярват, като го разказвам, но моите балерини са очевидци! Те можаха да издържат само 6 месеца и после ми изпратиха други. <br /> <br /> Изкарах там 1 година. И... връщам се в България, отивам в банката да изтегля пари и да си взема златата и бижутата. Момичетата там казват: &ldquo;Ами, ти имаш само 20 долара!&rdquo;. Бижутата ги нямаше, бяха продадени! Направо припаднах! Съпругът ми започна да ми се подиграва: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Сега аз съм твоят крал! Каквото ти заповядам, това ще правиш!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Всичко беше продал и пропилял около 120 000 долара! 20-годишния труд ми взе, през който работех навънка и пътувах като луда! В Скандинавия, Япония, по цял свят съм работила...<br /> <br /> Напуснах го веднага! Останах с два куфара на улицата и ме прибра една моя приятелка, защото аз тогава живеех при него.<br /> Започнах от нулата! А бях първата, която имаше видеокамери, телевизори, видеа. Докарах два кораба от Япония! Нямаше как да си изхарча там парите и какво - купувах техника! Тогава в България нямаше нищо...<br /> <br /> Но алпинистът ми разказа играта! /смях/<br /> <br /> После разбрах, че това е било план на бащата на съпруга ми, който той е изпълнил! Баща му работеше в УБО. Двамата си казали: &ldquo;Дай, да излъжем тази певица!&rdquo;... Негова братовчедка след развода ми разказа всичко. Намерих и едно негово писмо до баща му: &ldquo;Татко, планът е изпълнен!&rdquo;...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>От силния стрес получих диабет! Той ме удари в очите </strong></span><br /> <br /> получих ретинопатия. Ретината се разкъсва от диабета! Слава Богу, че в Швейцария ми обработиха много добре очите с лазер и не останах сляпа!<br /> <br /> Добре, че отидох там, защото диабетиците в България, които ги шият по този начин с лазер, почти всичките са ослепели!<br /> <br /> <strong>- Бързо ли се съвзе от този ужас?</strong><br /> - Всяко зло за добро! Ожених се в Италия за Алберто, живяхме малко там. Мъжът ми продаде трите си наследствени ресторанта във Флоренция и дойде с мен в Швейцария. Там си купихме апартамент и живяхме 20 години. Но Швейцария е много скучна държава, а в Италия е много опасно за живеене. Преди 3 години се върнахме и живеем в апартамента ми в Княжево. Мъжът ми защитава България повече от българин! Готви ми, много ми помага. Даже съседите му викат: &ldquo;Недей така да правиш, защото и нашите жени ще искат!&rdquo;... Купихме си малка вила на морето в Гърция. Всяко лято сме там 3 месеца, много добре се чувствам. В Италия си ходим редовно един-два пъти в годината. Там живеят децата на Алберто от първата му жена, която е починала от рак на 27 години и той ги е отгледал сам. Сега вече са големи, женени, има си внучета... Скоро ще ходя в Америка, защото искам да продам тази къща от леля ми... <br /> <br /> <strong>- Точно преди една година ти преживя тежка операция след падане... </strong><br /> - Бях с подметки &ldquo;танк&rdquo;, но обувките ми бяха малко по-големи. Хлъзна ми се кракът някак, паднах на дясното си бедро с цялата си тежест и си счупих шийката на ставата. Беше много страшно! Тъй като съм диабетичка, 10 дена ме подготвяха за операция! Смениха ми ставата на десния крак с титаниева, най-скъпата си взех. Но големи болки изживях! Оперира ме проф. Йотов от Военна болница, много съм му благодарна, направо е факир! Силвия Кацарова ми помогна да се свържа с него, въпреки че нея друг лекар я е оперирал и сега има някакво скъсяване на крака и може да й се наложи втора операция! 3-4 месеца бях с патерици, после рехабилитация... Усещам, че е изкуствена ставата, но нито ме боли, ходя си нормално, всичко е наред. Но... сега през юли имах едно участие. Излизам от вратата, точно в центъра, прегърнала съм букетите си, пропаднах в една дупка и... си счупих ръката! Веднага в &ldquo;Пирогов&rdquo; &ndash; оказа се, че цялата ми китка е изпочупена! Един много добър лекар, доц. Иванов, ми каза, че ако не се оперирам, може да остана саката, а това е дясна ръка! Съгласих се веднага. Два месеца само са минали, а вече всичко мога да правя с нея! <br /> <br /> <strong>- Ани, преди време стана известно, че си била голямата любов за Васил Найденов. Би ли разказала малко повече за тази любопитна история? </strong><br /> - Васил беше влюбен в мен, докато следвахме в Консерваторията. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Казваше ми, че ме обича, че не може без мене!<br /> </strong></span><br /> Продължи доста време &ndash; около 5 години. Нямах никакъв афинитет към него, а и бях омъжена. Казвах му: &ldquo;Не може, Васко, виждаш, че съм омъжена! Чувствам те като приятел!&rdquo;... Нищо не се получи! <br /> <br /> След това той си тръгна вече по неговия си път. Даже аз не знаех. Навремето толкова ми е плакал и е искал да бъде с мене и изведнъж чувам разни неща за него... Питах го: &ldquo;Верни ли са слуховете, които се носят за тебе?&rdquo;. Той не ми отговори нищо, много е дискретен. Не парадира с това. Докато другият ми приятел - Деян Неделчев, си казва, той е по-спонтанен! Васко се държи на положение, въпреки че всички знаят... Държи се като мъжкар. Сега съм много близка и с него, и с приятеля му Иво. Дори идват в Гърция и ми се обаждат.<br /> <br /> Но Васко е имал още една жена... Така съм чувала. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Разочарования от две жени, и ето какво става накрая! </strong></span><br /> <br /> /смях - б.а./ <br /> <br /> <strong>- С твоята Голяма награда &rdquo;Златен Орфей&rdquo; през 1977 г. навремето стана голям скандал! Връчват се две големи награди - на теб и на съветската певица Роза Римбаева...</strong><br /> - По преценка на журито аз трябваше да получа Голямата награда &ldquo;Златен Орфей&rdquo;. Получи се телеграма от Политбюро, че някои ще ходят на посещение в Съветския съюз и аз трябва да сляза на първо място, а рускинята Римбаева да вземе Голямата награда! Но чуждестранното жури се намеси, вдигнаха луд скандал и... дадоха две големи награди! Цялата преса в чужбина гръмна след това!<br /> <br /> <strong>- Ти доста време пееше в легендарната група &ldquo;Студио В&rdquo; на Вили Казасян. Какво си спомняш оттогава?</strong><br /> - Страхотна група! И като колеги &ndash; невероятни! Не е като &ldquo;Тоника&rdquo; &ndash; да се мразят, да се съдят, да не си говорят... Много хубаво живяхме! Много пътувахме по чужбина. Вили казваше: &ldquo;Искам само да си приготвите два куфара със сценични дрехи!&rdquo; Нищо повече. И... обажда се вечерта по телефона: &ldquo;Утре пътувате за Варшава!&rdquo;. До последния момент ние не знаехме за къде пътуваме и какво правим! Много сладък човек! Надето, жена му, също ми е много близка! Поддържам връзка със Стефан Димитров, с Асен Гаргов... Скоро правих един концерт в Музикалното училище и всички пяхме.<br /> <br /> <strong>- Доста време си пяла и с Емил Димитров...</strong><br /> - Изключителен приятел беше! Пет години сме работили заедно. <br /> Нали и двамата живеем в Княжево, и той само дебнеше кога ще се върна от чужбина. Редовно идваше в нас. Казваше: &ldquo;Анче, водката, колата ми, готово ли е?&rdquo;. Викам: &ldquo;Готово е, идвай!&rdquo;.<br /> <br /> Един път научил той, че съм се върнала и не съм се обадила. Звъни ми по телефона и казва: &ldquo;Идвай бързо, защото умирам!&rdquo;. Аз направо се изприщих! Викам на мъжа ми: &ldquo;Бързо, тръгвай!&rdquo;. А аз се обаждам на &ldquo;Бърза помощ&rdquo;! Пристигаме у тях, а той: &ldquo;Ха-ха-ха, иначе няма да дойдеш!&rdquo;. Много ме обичаше Емил! Много хубав човек, само дето <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>пиеше и това го уби накрая! </strong></span><br /> <br /> Така мисля...<br /> <br /> <strong>- Вашата гилдия сега изнемогва, в криза е, както и цялата ни държава...</strong><br /> - Чувам от колеги каква завист е, каква омраза, забиват си нож в гърба за участия... То, вярно, че няма работа и всичко е за това...<br /> Лили, Васко, Силвия и няколко още други - работят! Но има такива колеги, които умират от глад! Роси Ганева, примерно, просто няма какво да яде. Водила съм я вкъщи да яде и даже да спи! Много голяма трагедия! Камелия /Тодорова &ndash; б. а./ ми се обажда - и тя е много зле... Не може да свързва двата края! Кризата е навсякъде!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />