Племенникът на Гоце Делчев стана на 104!

<em>Милан Гоцев е роден на 2 октомври 1906 г. в Кукуш, Серско. Майка му е сестра на Гоце Делчев. Милан живее в София от 92 години и е пенсионер от вече 40 години. По професия е юрист.</em><br /> <br /> Столетникът живее на тихата столична уличка &ldquo;Шандор Петьофи&rdquo; № 45. Всички наоколо го познават и говорят за него с възхищение. <br /> <br /> Дядо Милан ли търсите, посреща ме любезно жена средна възраст от магазина в съседство. &ndash; Доскоро си купуваше всяка сутрин вестник от мен, пояснява тя. Като разбира, че Милан навършва 104 години, не скрива почудата си. Тя смятала, че усмихнатият дядо се шегува с възрастта си, а всъщност е много по-млад. <br /> <br /> Когато преди 4 години се запознах с достолепния господин по случай 100-годишнината му, входната врата бе затворена и се наложи рожденикът да слезе от третия етаж, за да ми отвори. Докато се качвахме обратно към дома му, той направо препускаше по стълбите нагоре. Днес обаче дядо Милан е прикован в леглото, защото преди месец си счупил крака. За него денонощно се грижи Бойка Карова, медицинска сестра, от години специализирана в грижи за възрастни хора. <br /> <br /> Принудителното лежане не е пречупило бодрия му дух и той ме посреща с весели очи и усмивка на лицето. Толкова се радвам, че ме посетихте, много обичам да имам гости, обичам хората, усмихва се Милан и добавя:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>За съжаление самотата е спътник на старостта</strong></u></span><br /> <br /> Много обичам да си общувам с хора, после поглежда към портрета на съпругата си и се връща при спомените си от по-млади години. Той и жена му Вера споделяли радости и скърби 50 години. Тя се споминала през 1992 г., оттогава той се справял сам с домакинството. Милан приема трудностите в живота философски.<br /> <br /> &ldquo;Сега съм сам, макар че Бойка е направо ангел. Човек си мисли, че няма да може да понесе загубата на близките си, преди да са го споходили неволите, но аз знам, че ние хората сме издръжливи същества. Природата го е измислила така, че да можем да се приспособяваме. Иначе нямаше да бъдем венецът на Твореца. Това е справедливо и приятно. Старостта при мен е по-поносима, защото засега нямам склероза. Защото безпаметността е спътник на старостта. <br /> <br /> Мисля, че когато човек поживее над стотина години, повече страда психиката, едновременно с това запада физиката, а случи ли се това, пада духът. Е, моят дух все още ми помага. Разбира се, напоследък духът помага на волята ми, защото започва да ме домързява да се движа много. До оня ден със силата на волята ходех на разходка. Излизах, отивах до близката градинка, прочитах си вестника, раздумвах се с другите пенсионери. Е, разбира се, връстници нямам, контактувам си винаги с по-млади хора. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Повечето ми познати са между 65- и 90-годишни - всички са младежи <br /> </strong></u></span><br /> Дълголетието е необяснимо нещо. Ето например аз имам добра визия, изглеждам доста по-млад, дяволито поглежда столетникът. - Аз не съм пушил никога, пил съм, но без да прекалявам, не съм спортувал, но бях голям турист. На по-млади години обикалях планините. От болести не съм спохождан или ако е било така, е било за кратко. Болежките идват и си отиват. Опериран съм няколко пъти за стогодишния си живот. Болестите не ме обичат, дали аз ги овладявам или те ме напускат, не знам. Благодарен съм на Твореца, че не е посегнал на акъла ми, защото тогава щях да съм в тежест на околните. <br /> <br /> Драго ми е да си мисля, че не съм бреме, защото един възрастен неподвижен, склерозирал човек е тежко бреме. Струва ми се, че не съм загубил способността си да се самокритикувам. Иначе дълголетието ми може би е наследствено при мен, може би духът на нашия род е много силен. Гоце Делчев ми е чичо. Брат е на моята майка. Ние бяхме четирима братя, мама все ни казваше: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Бъдете силни и целеустремени, следвайте пътя на вуйко си Гоце <br /> </strong></u></span><br /> Разбира се, неговият път е героичен, такива са били времената. Вуйчо и до днес е икона на патриотизма също като Левски. Те са от един баща, от един ранг &ndash; герои. Така че е трудно да бъде буквално следван техният път, но примерът за почтен живот винаги е бил пред мен и братята ми. Нашето детство бе огряно от светлината на неговия пример.<br /> <br /> Сега на моята възраст знам със сигурност, че животът е движение и дух. Всичко друго е закрепостяване.&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>104-годишният Милан чака с нетърпение да оздравее, за да може отново да се движи без чужда помощ със силата на духа и волята. </strong></u></span><br /> <br /> Да хилядиш, му пожелавам на изпроводяк, а той съзаклятнически ми казва: &ldquo;Не идвай чак догодина за 105-ия ми рожден ден, ела ми на гости скоро, да си поговорим и да попеем македонски песни&rdquo;.<br /> <br /> <em><strong>Поли БОЯНОВА</strong></em>