Бившият военен разузнавач Радион Попов: Съдя външния министър за пари, но да ми плати от джоба си!

София, България 22 Февр. 2011, 11:41 13039 прочита 0 коментара

Освен мен и Бойко Ноев някога в посолството ни в Дамаск работеше като шифровчик, и бащата на Николайчо Младенов – познавам го от дете.

Радион Попов е роден на 22 февруари 1950 г. в с. Скобелево, Казанлъшко. След руска гимназия завършва Военното училище във Велико Търново (1970) и Националният колеж по отбраната във Вашингтон (1996) с изключителни отзиви. Като офицер от разузнаването е учил четири семестъра арабистика в Багдад. По-голямата част от службата му преминава във военното разузнаване, като е бил помощник на военния аташе в Дамаск (1980-1982 г.), военен аташе отново в Сирия (1986-1989) и военен аташе в Мадрид (1999-2000 г.) След като напуска армията (2001) заради шумен скандал с военния министър Бойко Ноев, е бил пълномощен министър в Кайро и заместник-министър на външните работи. Говори перфектно английски, руски и арабски, ползва испански и турски. - Радионе, хайде още в началото да признаем на читателите, че отблизо се познаваме от много години и затова няма да си говорим на Ви. Как ще коментираш последното решение на Комисията по досиетата от 26 януари, в което за трети пореден път те разкриват като офицер от военното разузнаване? - Винаги съм твърдял, че този закон е срам за политиците ни и трябва да бъде отменен, комисията незабавно да се разпусне, а досиетата да се изгорят. Не става дума за мен. За първи път официално съм разкрит, че съм служил във военното разузнаване, преди 10 години. Бях в първите изборни листи на НДСВ, но ме извадиха от тях заради принадлежността ми към РУМНО. В тогавашния изборен закон това се предвиждаше единствено за агентите на Държавна сигурност. Отидох при Царя, а той ми обясни, че наистина е станала грешка, която можела да се отстрани само по съдебен път. От уважение към него и заради достойнството си се оттеглих. За втори път Комисията ме оповести в решението си относно министрите и зам.-министрите. Сега ми е за трети. Веднага трябва да заявя голямата си гордост, че съм служил във военното разузнаване. Това чувство би трябвало да го изпитват всички военни разузнавачи от Освобождението досега, независимо кой е управлявал България по тяхно време. Но ти ми кажи как да обясня на бившите наши военни разузнавачи-турци, които лежаха по 14 и 19 години в затворите на Турция, че младостта им не е погубена напразно, че новата България не трябва да ги слага в позорни списъци, а би следвало да ги тачи като герои. А след като Комисията разкри имената на служили във външното ни разузнаване, четирима наши агенти-чужди граждани загинаха при мистериозни обстоятелства. - В предварителния ни разговор ти коментира, че в решението от 26 януари липсват имена, като например на бившия началник на Служба &bdquo;Военна информация” ген. Пламен Студенков. - Като говорим за липсващите агенти и щатни служители на службите, трябва да разделим разузнаването от контраразузнаването. В преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата е включен §12, който специално за разузнаването предвижда, че не подлежат на проверка и разкриване всички сегашни и бивши началници на отдели и на сектори. Тази законова норма е странна поради две обстоятелства: Първо, защо поставя в привилегировано положение бившите ми колеги, а съответните длъжности в ДАНС не се ползват от нея? И второ, получава се парадокс, че който е минал през началник на отдел или сектор, той пожизнено и посмъртно е брониран. Такъв е случаят с ген. Студенков. Абсурд е, нали? Но от формална гледна точка сега никой няма право да каже публично дали генералът е служил във военното разузнаване. В числото на закононарушителите е и президентът Георги Първанов, който издава несекретни укази за назначаване и освобождаване на шефа на военното разузнаване. По тази логика военният министър Аню Ангелов също подлежи на наказателно преследване, след като публично защити кандидатурата на кадровия разузнавач Веселин Иванов за нов началник на службата. Двамата държавни мъже май не играят правилно отредените им роли в този театър на абсурда. Не ти ли се струва, че §12 в закона за досиетата неволно напомня за §22? По този начин са изчистени например имената на ген. Любен Добрев, на Николай Русатев, на Димитър Кобаков… При това те не крият миналото си! Искам обаче да попитам Комисията защо оповести в свое предишно решение като агент името на бившия началник на V отдел (турския) Симеон Николов, който впоследствие стана президентски съветник и заместник военен министър? Нали уж е законово защитен от §12? Отговорът е прост: Комисията изпълни политическа поръчка за атака срещу президента. Само се чудя защо Симеон Николов все още не е завел съдебно дело. За да привършим със Студенков трябва да споменем, че в НАТО винаги са знаели за кого става дума и че той някога е работил против тях. Но именно по времето на Студенков бяха изградени добрите работни отношения с партньорските служби на страните от НАТО, в Алианса оцениха професионализма му и решиха, че с него може да се работи. Просто там знаят, че всяка армия изпълнява военната политика на държавата си и когато държавата си промени външната политика, в новата насока започва да работи армията, включително нейното разузнаване и контраразузнаване. Тук няма нищо лично. От НАТО ни уважаваха като противници именно заради професионализма ни. - А как стоят нещата с Военното контраразузнаване (ВКР)? - Ами там Комисията просто си е свършила работа през пръсти. Отново в списъка не фигурират хора, които са публично известни и при това става дума за стари времена. След като в списъка фигурира дори ген. Атанас Семерджиев като явочник през 1954-1958 година, защо ги няма началници на ВКР след 10 ноември 1989 година? Например Атанас Атанасов, Иван Иванов, Господин Манолов и неговите заместници Благой Златков и Николай Хубанов... Те са кадрови контраразузнавачи още от тоталитарно време. Комисията само ще им направи реклама, за тях публичното оповестяване какви са били си е направо блестяща референция да си търсят работа... Никой от тях не остана на улицата. Хората се довериха на професионализма на нашите ченгета, тях идеологеми не ги интересуват. &bdquo;Върхът” може би е майор Николай Ванчев, който спечели международен конкурс за шеф на офиса по сигурността на парламента в Кабул! Комисията по неизвестни причини спести имената на кадрови офицери от ВКР. В същото време разкри като бивши агенти висши генерали от някогашния Генерален щаб, а Генералният щаб изобщо не е предвиден в закона за проверка. Впрочем адмирал Симеон Цеков вече е завел дело, очаквам да го последват и останалите. Не мога да отмина и факта, че комисията не е проверила предвидените в закона изпълнителни директори на агенции. Странно ми е как до сега не е лъснало името на бивш шеф на военните заводи ТЕРЕМ, подвизавал се под псевдонима &bdquo;Калоян”. Ето човек, който заради неразкритото си миналото може да бъде шантажиран и да нанесе вреда на Министерство на отбраната. - Да не забравиш Бойко Ноев? - Да бе, как пък не! Колю Босия в няколко интервюта тръби как Бойко Ноев е вербован от ВКР в последните дни на войнишката си служба в поделение в Мусачево, преди да отиде в Москва да учи международни отношения. Публикува и копие от собственоръчно написаната от Бойко Ноев декларация, че е съгласен да работи за ВКР. Босия издаде преди 10 години брошура, в която написа точно кой полковник лично е предал, по заповед обаче, кадровото дело на Бойко на руското военно разузнаване ГРУ. Но Бойко продължава да си трае. Ако Босия клевети, да го осъди! Аз как осъдих Бойко да ми плати 16 хиляди лева за обида и клевета. Сигнализирах Комисията по досиетата за публикациите на Босия, извикаха ме там и пред всички им разказах какви са били служебните ни отношения в Дамаск през 1980/82 година. Тогава бях помощник на изключителния професионалист полковник Иван Джамбов, а Бойко получи при нас назначение като начинаещ дипломат. От Комисията ми отговориха , че нямало документи. Но регистрационният дневник стои непокътнат и ако внимателно прочетеш решението от 26 януари на какво основание се определя принадлежността към службите, там е отбелязано &bdquo;регистрационен дневник”. Веднъж казах на Бойко: &bdquo;Вземи излез и кажи какво си свършил, как с ген. Чавдар Червенков сте получили съветски благодарности за вербуването на гръцки дипломат във Виена. Ще ви ръкопляскат хората.” А той продължава да си трае. Бойко Ноев е като белязан атом, където и да отиде, се забелязва. Тотално е провален пред всички секретни служби в света, в чието полезрение е попадал. Жалко, че вече не е жив генерал Камен Петров, който водеше делегацията ни в Париж на преговорите по ДОВСЕ, за да разкаже как и в какво съветските служби за сигурност са изловили Бойко Ноев. - Как си обясняваш, че докато Николай Младенов беше военен министър, Бойко Ноев имаше свободен достъп до Министерство на отбраната? Сега пък е негов съветник във Външно министерство. - Никога не е писано, а и аз съм пропуснал да ти кажа, че освен мен и Бойко Ноев някога в посолството ни в Дамаск работеше като шифровчик и бащата на Николай Младенов. Така че с Бойко познаваме Николайчо още като хлапе. Оттам им е връзката. По-късно ги свърза общия интерес около старите американски изтребители F-16, за които има напъни да бъдат пробутани на нашите ВВС. - Стигнахме до сакралния въпрос защо не замина като посланик в Саудитска Арабия, след като президентският указ не е отменен? - Проблемът е следният: докато бях заместник-министър на външните работи, американска фирма, чийто представител в България е съпругата ми, продаде на Министерство на отбраната съоръжение за направа на халета и хангари. Уникалната технология позволява за денонощие да се построи хангар или склад с площ един декар на цена само 42 долара за квадратен метър. Самият Младенов написа писмо до фирмата-доставчик MICIndustries, че тази покупка е част от модернизацията на Българската армия. Сравнително по същото време кабинетът &bdquo;Станишев” ме определи за извънреден и пълномощен посланик в Саудитска Арабия. Кабинетът &bdquo;Борисов” поиска агреман, който пристигна през октомври 2009 година. След като той беше укриван в продължение на 2 месеца, от Рияд попитаха какво става. На 1 декември 2009 година бе издаден президентски указ за назначаването ми, в което се дава 2 месеца срок да замина. Трябваше да бъда командирован на 23 февруари 2010 година. Но тогава Николай Младенов стана външен министър и спря отиването ми под претекст, че имало конфликт на интереси при продаването на инсталацията от американците. Къде е конфликтът, питам аз, след като от 10 години нямам никакви допирни точки с военното министерство. Забележи: парламентарната комисия за конфликт на интереси изобщо не прояви интерес към случая. Младенов по БНР заяви, че ще изчака съдебното дело на бившия министър Николай Цонев по тази сделка. Само че дело срещу съпругата ми изобщо не е завеждано. На първа инстанция Цонев беше оправдан, като на това дело мен, съпругата ми и Николай Младенов ни призоваха само в качеството на свидетели. Ами ако Цонев го оправдае и втората инстанция, а нещата май натам вървят? Аз обаче повече не мога да чакам и вече съм завел дело спрямо Николай Младенов, че си е превишил правата, не изпълнява президентски указ и ме е лишил от конституционно право на труд. Искам парично обезщетение за пропуснати ползи, но искам той лично да ми ги плати от джоба си, а не от бюджета на министерството. - Защо толкова настойчиво държиш да отидеш в Рияд – накърнено честолюбие, посланическа заплата? Семейството ми няма кой знае какви материални проблеми – две от дъщерите ми са омъжени в САЩ, само най-малката е тук. Съпругата ми развива успешен агробизнес с чуждестранни партньори. Така че въпросът е принципен. Твърдя, че България има нужда от това посолство, защото аз отдавна работя съвместно с араби и си давам сметка, че Близкият Изток ще става все по-важен за нас. Световната финансова криза защо не ги удари? Парите са у тях и те търсят къде да ги инвестират. Писмено предложих преди половин година на премиера Борисов да замина за Рияд при условие, че се отказвам от половината бюджет на посолството, да осигуря безплатно подходяща сграда, да работя на половин заплата и след шест месеца да се оттегля по лични причини. Още чакам отговор. А относно честолюбието...Това е дълъг разговор. Аз имам вече внуци, а на това стъпало в живота относно амбициите настъпват съществени корекции в посока към умереност. Но няма да се съглася ръководени някога от мен агенти или напудрени комсомолчета да ми пишат биографията. ГАНЧО КАМЕНАРСКИ [email protected]