Безлюдие и скука царяха в ромските секции в София, установи проверка на "Стандарт". Членовете на избирателните комисии в 94-о училище "Димитър Страшимиров" убиваха времето с раздумки, четене на книги, разходки на кафе и цигара в двора. По-младите играеха електронни игри на телефоните си. Липсваше познатото напрежение между представителите на враждуващи партии - всички те вчера дружески си беседваха. До 16 часа от 5605 избиратели по списък, бюлетини бяха пуснали само 246 души или 4,4 на сто.
<span style="font-size: 12px;">&quot;Ниската избирателна активност не е приятна. Положителното все пак е, че без схемите за купуване на гласове можем да преброим истински активните граждани в квартала&quot;, смята Ваня Григорова, председател на Секционна избирателна комисия.&nbsp;</span>Обикновено по избори училищният двор е препълнен с мутри, застъпници и агитатори предимно от ромските партии, които викат, спорят и се гледат заканително. Сега единствената глъчка идваше от три гонещи се деца. <br /> <br /> По традиция в &quot;Христо Ботев&quot; пазарът на гласове започва две седмици предварително, когато прекупвачите минават по къщите и дават капаро за всяка бюлетина. На заветната дата те сами отиват и лично извозват &quot;клиентите си&quot; си до урните. Показват им бюлетината на таблото и им обясняват подробно какво да задраскат на листчето. &quot;Внимавай как ще гласуваш, защото имаме човек в комисията, който ще те провери&quot;, предупреждават прекупвачите. <br /> <br /> Самите хора често нямат представа, че техният вот е таен и не може да бъде засечен, и от страх гласуват, както са им казали. Много често те получават по-малко пари, отколкото са им обещали. На последния вот ги уговаряли срещу 50 лв, но в крайна сметка им дали по 20. Освен това агитация, която е забранена по закон, се е провеждала и в самото училище. Някои от членовете на комисии носели гривни и значки с партийни символи, други облъчвали хората на опашките как да гласуват.<br /> <br /> По главната улица на квартала е пълно с народ, но единици завиват към училището. &quot;Чух, че се гласува нещо за &quot;Топлофикация&quot;, но нас това не ни засяга, тъй като ние нямаме парно в къщата&quot;, казва 28-годишният Светослав. Друг жител на квартала - 47-годишният Кирил Станилов, е наясно, че се решава бъдещето на атомната енергетика, но съзнателно бойкотира допитването. От енергото му начисляват 120 лв. за ток през летните месеци&quot;. &quot;Лъжат ни със сметките непрекъснато. Написах десетки жалби, но няма никакъв резултат. Дори граждански комитет срещу високите сметки направихме в квартала, но всичко беше напразно&quot;. <br /> <br /> Цената на тока от години е болна тема в &quot;Христо Ботев&quot;, където всички електромери са вдигнати на 4-метрова височина върху електрическите стълбове. &quot;Никой реално не може да провери колко ток е изхарчил, а те ни надписват драстично сметките&quot;, убеден е Кирил. &nbsp;Същата картина се повтаря и в другия голям цигански квартал &quot;Факултета&quot;. В 75-о основно училище &quot;Тодор Каблешков&quot; до 16 часа са гласували 220 от 7600-те с право на глас. Хора се доближават по някое време до портала и питат: &quot;Някой ще даде ли нещо?&quot; Като разбират, че гласуването е безплатно, се връщат обратно. Нямат никакво желание да участват&quot;, посочва Любчо Маринов. Според него изключително вредно е, че жителите на &quot;Факултета&quot; са научени да пускат бюлетини срещу възнаграждение и сега не искат да припарят до урните без основателна причина. <br /> <br /> В училището цари железен ред и дисциплина и не е забелязано дори и най-малкото нарушение на изборния кодекс. Партийците в ромския квартал срещнали огромни трудности да обяснят на населението какво означава думата &quot;референдум&quot;. Малцина от тях се престрашили да влязат в дълбочина по атомната тема. /БЛИЦ