Даниела Николаева живее от пет години на ул. "Баба Илийца" в столичния квартал "Лагера". Преди няколко дни тя изненадващо намира в пощенската си кутия писмо, изпратено на 19 февруари 1971 г. от Понтиак – 60-хиляден град в щата Мичиган.

На гърба липсва клеймо от български пощи, което означава, че не е пристигнало по пощата. И все пак тя го намира в пощенската си кутия.

То обаче не е адресирано до нея. Точно заради това едно писмо така и си стои непрочетено, въпреки че е изпратено още през миналия век.

"Знаем, че в онова време не е било хубаво да имаш роднини в чужбина, пък и да ти пишат. Ако някой е очаквал това писмо, но не го е получил, това ще е силен момент за него или пък за неговите наследници да може да прочете тези думи, които са били адресирани тогава“, казва Даниела

Покрай публичното разпространяване на чатове e хубаво да припомним, че личната кореспонденция по закон е неприкосновена. Който отвори и прочете чуждо писмо, според закона, се наказва с една година затвор или триста лева глоба.


До Наталия Димитрова на улица „Вела Пеева“. Така е адресирано писмото. Такава улица вече няма, а в кооперацията на Даниела никога не е живяла Наталия. Писмото, изпратено през 1971 г., пристига в пощенската й кутия отворено.

"И почеркът за мен поне е красив, но е много трудно четлив и аз и не исках да любопитствам“, казва Даниела.