Политическите спорове на тема енергетика се завърнаха с пълна сила със сблъсъка на Изтока и Запада за съдбата на Украйна. Очакванията са, че проектът за изграждане на газопровод „Южен поток“ почти сигурно ще бъде построен, което макар и казано с малка доза ирония ще подобри енергийната сигурност на Европа и ще осигури евтино гориво и приходи от транзитни такси за страните, през чиято територия ще премине проектът.
Изострянето на тона между Вашингтон и Брюксел от страна и Русия от друга, отново изведе на преден план опасенията на Европа за зависимостта й от руския природен газ.<br /> <br /> От известно време, Западна Европа изпитва опасения за нестабилност при енергийните си доставки. Вече видяхме няколко &bdquo;газови войни&ldquo;, вследствие, на които Русия врътна кранчето през 2006, 2008 и 2009 г.<br /> <br /> Западът се оплаква, че Русия използва своите газови доставки като оръжие, но това до голяма степен е грешно интерпретиране на ситуацията. Русия не може да използва природния газ като оръжие или поне не за продължителен период от време: проблемът при газопроводите, е че не можеш да ги преместиш. Ако Русия спре газовите доставки, тогава не само, че Европа ще спре да получава горивото, от което има нужда, но и Русия ще спре да получава приходи от продажба на природен газ. Износът на природен газ заема значителна част от руските приходи или 3% от брутния вътрешен продукт на страната през 2013 г., по данни на Статистическата служба на Руската федерация (РОССТАТ). Тази дейност е един от най-големите източници на средства за руското правителство, отстъпвайки само на износа на петрол.<br /> <br /> Кремъл многократно заяви, че износът на газ за Европа е неприкосновен и Русия ще изпълни своите договорки с Европа. Наистина, дори и в разгара на Студената война, когато Западът и Изтокът бяха врагове, Съветският съюз нито веднъж не прекъсна доставките на газ за Запада.<br /> <br /> Тази политика не се е променила. Кремъл бързо построй &bdquo;Северен поток&ldquo; &ndash; северното разклонение на руските газопроводи, който доставя природен газ на Западна Европа. Този газопровод заработи с пълния си капацитет още от пускането си през ноември 2011 г.<br /> <br /> Проблемът не е свързан с геополитическото напрежение, а с нестабилността на Украйна и цялата несигурност на тази държава. Важността на руския газ за страните в Европа варира от 100 до 0%, в зависимост от местоположението на съответната страна. Въпреки това, тръбопроводът &bdquo;Дружба&ldquo;, който минава през украинска територия продължава да пренася 50% от всичкия руски газ към Европа или иначе казано една трета от енергийните нужди на Европа.<br /> <br /> Украинската икономика е в трудно положение от повече от десетилетие. Нито едно от последните правителства &ndash; &bdquo;сини&ldquo; и &bdquo;оранжеви&ldquo; &ndash; не започна извършването на сериозни реформи и днес доходът на глава от населението е около 3 500 долара. Украйна е една от двете икономики, които бяха част от Съветския съюз и все още не са надминали размера на икономиката си от 1990 г. (Другата страна е Киргизстан.)<br /> <br /> Със срива на икономиката &ndash; очакваното свиване на брутния вътрешен продукт за тази година варира от официалната прогноза от -3%, през прогнозата на Международния валутен фонд за -5% и тази на Европейска банка за възстановяване и развитие за -7% до мнението на някои анализатори за спад от 10% &ndash; Киев не разполага със средства, с които да заплати на Русия за скъпия газ и в момента има поне 3,5 млрд. долара дълг за неплатени сметки за газ, според данни на Кремъл.<br /> <br /> На 3 юни премиерът на Русия, Дмитрий Медведев, нареди на държавната компания Газпром да настоява за предплащане на всички нови газови доставки за Украйна. Най-вероятно Украйна има достатъчно газови запаси, за да издържи през лятото (страната разполага с най-голямото хранилище на природен газ, което е построено по времето на Съветския съюз), но когато дойде зимата има реална опасност от нова &bdquo;газова война&ldquo;, ако Украйна не разреши проблема свързан със заплащането на газа си.<br /> <br /> В същото време руското правителство работи усилено, за да заобиколи Украйна. В момента Русия е във втора фаза на изграждането на паралелни тръбопроводи към &bdquo;Северен поток&ldquo;, който в момента пренася около 20% от руския газ. Новият капацитет на практика ще удвои вече наличния такъв, но той ще започне да работи след две години. Освен това, Русия продължа с работата по друг газопровод - &bdquo;Южен поток&ldquo;.<br /> <br /> Някои анализатори оспорват икономическите аспекти на &bdquo;Южен поток&ldquo;, който ще снабдява Южна Европа с газ и до известна степен ще се припокрива с тръбопроводите &bdquo;Дружба&ldquo; и &bdquo;Син поток&ldquo;, който свързва Русия и Турция. Въпреки това, има вероятност ситуацията в Украйна да остане неразрешена в продължение на десетилетия &ndash; подобно на турската окупация на Северен Кипър и решението на Абхазия и Южна Осетия да се присъединят към Русия. Ако това се случи надеждността на Украйна като транзитна страна ще бъде поставена под сериозен въпрос.<br /> <br /> Западна Европа би трябвало да приветства &bdquo;Южен поток&ldquo;, тъй като газопроводът бързо ще премахне несигурността на енергийните доставки и значително ще подобри енергийната сигурност на Европа. Взети заедно трите газопровода, ще позволят на Русия да изпълни договорните си споразумения дори и ако транзитните пътища през Украйна бъдат блокирани.<br /> <br /> <br /> Водени от прагматизъм<br /> <br /> Риториката на Запада е силна на заплахи, но слаба на действия. Редицата санкции, които бяха наложени на Русия за сега не постигат желания ефект &ndash; набор от наказания, които са насочени към един туристически автобус пълен с различни личности. Но по-важното е, че въпреки своите усилия САЩ не успяха да създадат единна коалиция, която да предприеме значими действия. За Вашингтон е лесно да държи строг тон по въпроса за Украйна: американските инвестиции в Русия са малко, а търговия между двете страни почти не съществува. Европа, обаче, се намира в неприятна позиция. Освен енергийните доставки, развиващият се пазар на дребно в Русия, който вече е вторият най-голям на континента, се е превърнал във важен източник на печалба за много водещи компании от Западна Европа.<br /> Вижте какво се случи на 29 април, дни преди САЩ и ЕС да наложат нови санкции на Русия. OMV, най-голямата енергийна компания на Австрия, подписа меморандум за сътрудничество с Газпром за строежа на австрийската част от газопровода &bdquo;Южен поток&ldquo;.<br /> <br /> Главният изпълнителен директор на OMV, Герхард Ройс, обоснова сделката без никакви притеснения. &bdquo;Тук не става въпрос за внос на по-големи количества природен газ, а за транспорта на природен газ за Европа&ldquo;, каза той пред изданието Wiener Zeitung.<br /> <br /> Докато Виена съветва Украйна да диверсифицира своите енергийни източници, самата Австрия ще се окаже също толкова зависима от руския газ, който съставлява 52% от потребяваното количество в момента.<br /> <br /> Повечето компании, които участват в &bdquo;Южен поток&ldquo; също се изказаха в подкрепа на проекта. Акционерите на &bdquo;Южен поток&ldquo;, водени от руската Газпром (50%), но включващи много от водещите енергийни компании в Европа: италианската Eni (20%), германската Wintershall Holding (15%) и френската EDF (15%). Eni е единственият партньор, който изрази съмнения относно изпълнимостта на &bdquo;Южен поток&ldquo;, докато останалите акционери го подкрепят напълно.<br /> <br /> Газопроводът може да се окаже определящ за България, която е най-яростният застъпник на проекта. Не само, че &bdquo;Южен поток&ldquo; ще подобри енергийната сигурност на България, но той също ще достави природен газ на по-ниски цени и ще осигури на страната приходи от транзитни такси.<br /> <br /> Външният министър на България, Кристиан Вигенин, каза, че негово правителство ще направи всичко възможно, за да построй &bdquo;Южен поток&ldquo;. &bdquo;Ние искаме стабилност в Украйна, но е малко вероятно ситуацията в тази страна да се подобри в краткосрочен план&ldquo;, коментира Вигенин пред руската информационна агенция ИТАР-ТАСС. &bdquo;България и редица други страни от ЕС не трябва да бъдат държани за заложници на тази липса на сигурност&ldquo;.<br /> <br /> Другите страни, които участват в проекта &bdquo;Южен поток&ldquo; са Италия, Австрияа, Хърватска, Гърция, Унгария (която по-рано тази година сключи голяма сделка за доставка на нов ядрен реактор от Русия), Словения и Сърбия (която не е член на ЕС) го подкпреят по същите причини.<br /> <br /> В момента &bdquo;Южен поток&ldquo; се радва на твърде голяма подкрепа от тези страни, за да бъде блокиран. По време на срещата на страните от Г7, която се проведе в Рим на 6 май, световните лидери призоваха за по-голяма енергийна сигурност, но не обсъдиха &bdquo;Южен поток&ldquo; и споменаха Русия само веднъж.<br /> <br /> Най-сериозната опозиция на газопровода идва от управляващите органи на ЕС, а не от самите страни. Европейският комисар по енергетиката, Гюнтер Йотингер, се обяви против газопровода като част от по-широки мерки против руското господство на европейския енергиен пазар. На 6 май, Йотингер настоя, че той няма да даде изключение на Газпром от Третия енергиен пакет на ЕС, който разделя собствеността на мрежата и на суровината. Газпром се бори срещу този пакет със зъби и нотки и каза, че ще го оспори пред Световната търговска организация.<br /> <br /> <strong>Бен АРИС<br /> Авторът е редактор на &quot;Business New Europe&quot;</strong><br />