Любомир Захариев: Йордан Цонев се е срещал в явочна квартира с шефа на ОУ на МВР в Бургас Мухтаров

София, България 01 Авг. 2010, 18:23 8910 прочита 1 коментара

2009 г. Йордан Цонев се кръсти, след като току-що е пуснал бюлетина в изборната урна.

Може би е "пеел" за намеренията на туристи от ГДР да пресекат нелегално границата.

Любомир Захариев е роден в Бургас през 1953 г. Завършил е математика в Софийския университет. Една година е работил в електронноизчислителен център в родния си град. Пише стихове, има няколко издадени книги с поезия. Бил е журналист във вестниците “Вечерни новини”, “Нов път”, “Костенска трибуна”, “Ранно утро”, “Жена”, както и кореспондент на в.“Черно море – юг” и на в.”Неделен новинар”. Главен редактор и издател на сп. ”Извън закона”. Женен е за дъщерята на покойния преводач и ерудит Владимир Свинтила, от която има голяма дъщеря. От няколко години води свое предаване в телевизия “СКАТ”. - Ти беше първият, който изнесе скандални факти за семейство Премянови, още докато Красимир Премянов се подвизаваше във висшия ешелон на властта. Помня, че беше взел на мушка дори баща му. - Да, но навремето бях описал и “подвизите” на брат му – Николай Премянов, бивш офицер от РУМНО и представител на БМФ в Атина. Той заедно с Йордан Цонев – Данчо Ментата, продаваха най-евтината валута на Слънчев бряг. Бяха и в управителния съвет на една и съща фирма. Там участват и представители на софийския и варненския клон на ВИС-2. Данчо Ментата обикаля из хотели и заведения заедно с висаджии и заплашва администраторки, келнери и портиери да не продават валута на по-ниски цени. Така Цонев и Премянов предлагаха долари и марки най-ниски цени в страната. А на самия Красимир Премянов бях изнесъл още преди години всичките му фирми. Най-интересното е, че неговият баща Андрей Премянов, който е бил във варненския партизански отряд, е убивал хора. Такъв е случаят с Пейо Спасов, който влязъл в конфликт с Премянов-старши и е убит. Спасов е искал да вършат акции, но бащата на Красимир Премянов и някои други са предпочитали да обират мандри и кошари и да си мълчат, докато не пристигне Червената армия. Имал съм разговор с Давид Овадия, който твърди, че повсеместно е имало убийства на партизани. Такъв е случаят, който открих в Костенец. Партизанинът Радко Кайтазов е убит от Славейко Джаков – Турчина, който по-късно става шеф на школата на МВР в Симеоново. - Струва ми се, че ти пръв лансира в медийното пространство и прякора на Йордан Цонев – Данчо Ментата. Или бъркам? - Не, първият “ментовед” беше Красимир Момчев. Аз съм вече вторият! Данчо Ментата, който иначе е роден в село Карапелит, Добричко, изплува, след като се мести от Варна във Бургас. Там по агентурна линия е назначен за крупие. Срещал се е в явочна квартира в гранд-хотел “България” с Петър Мухтаров, тогава шеф на окръжното управление на МВР. Подвизаваше се в центъра на Бургас като Данчо Пицата. Правеше пици заедно с един друг бургаски “герой” – Антон Кабата. - Кой е този човек? - Ами мутра. Сега държи един ресторант. - В предварителния ни разговор спомена, че Петко Симеонов е първият, който “отчупва” голямо парче от баницата и го връчва на Йордан Цонев. - Точно така, това става, когато Симеонов идва в Бургас. После, разбира се, Ментата се оглежда и решава, че пътят му е в СДС. Или така са му казали. И Петко Симеонов го прави общински съветник. Ментата се свързва с Емил Райков, който по-късно бяга в Дубай заради неизплатени кредити. Заедно с него създава фирмите “Понтеко Рент”, Рент 1” и “Рент 2”. Има и още нещо. Което не мога да го твърдя със сигурност, защото не съм бил там, обаче донесенията на Данчо Ментата в бургаското МВР могат да внесат яснота по въпроса. Имал ли е той отношение към такива случаи със забягнали туристи от ГДР, които после са били разстрелвани по границите? Най-вероятно е имал, защото е бил крупие, знаел е немски донякъде и е можел да прецени какво си говорят немските туристи. - Въпреки че бедните туристи от ГДР едва ли ще влязат в казино... - Да, това трябва да се провери. - Но Цонев не е обявен от Комисията по досиетата като сътрудник на ДС?! - Интересно защо. Стари ресторантски и хотелиерски работници твърдят, че се е срещал с Мухтаров. - В Бургас не от днес се говори, че половинката на Йордан Цонев – Пролетина, е имала дебели връзки, които много са помогнали в бизнес кариерата на съпруга й. Знаеш ли нещо повече? - Преди 10 ноември Пролетина Якимова бе видна бургаска хубавица. Двамата се запознават на курс по крупиета, който Ментата води. Любовта пламва и съвсем скоро след сватбата Цонев получава първите дарове. Бащата на Пролетина, шофьор в СО “МАТ”, му помага да наеме кафене до църквата “Свети Иван Рилски” в Бургас. По-късно с помощта на роднина на жена си, офицер от ДС, почва да върти пицария в Царево. Изобщо далавераджийски връзки и шуробаджанащина закрепват влиянието и бизнеса на Данчо Ментата в Бургас. Началникът на отдел “Сигурност” в местното РДВР по това време е братовчед на Пролетина. Нейна родственица е и бившата вече шефка на отдел “Правен” в “Нефтохим”, кръвна връзка я свързва и с окръжния прокурор Костов. - Беше приятел със зверски убития собственик на издателство “Артик-5” Иво Пашалийски. Вярно ли е, че човекът, който буквално го превръща в кървава пихтия, е бил гласен за... премиер на България? - Не ми се говори много за това, защото убийството е наистина изключително брутално. На 4 юни се навършиха 10 години от него, но Свилен Вълчев май още е на свобода. А деянието е извършено по особено жесток, направо садистичен начин в офиса на фирмата на 40-годишния тогава Вълчев в столичния хотел “Хемус”. Пашалийски е бил вързан и мушкан с нож, главата му е била размазана, месото е отлепено на места от костите... Всъщност убиецът Свилен Вълчев има много бурна биография. Роден е във Велико Търново, завършил е история, син е на офицер от ДС. Вълчев е първият издател на мемоарите на Тато. Бил е най-младият подполковник от IV управление на УБО. По “земляческа линия” е близък на палестинеца Ангел Запрянов – Акрам и негов ортак в нашумялата афера. Вълчев е бил човекът, стоял най-близо до Жан Виденов и изнесъл куфарчето му при напускането на кабинета. Знае се, че е бил и съдружник на бившия шеф на ДС във Велико Търново Радослав Радославов и на ексбоса на БСП в старопрестолния град Младен Чакъров. Твърди се, че е рекетирал в полза на БСП по време на предизборните кампании, че е бивш охранител на Тодор Живков и близък на Луканов. Търгувал е с разфасовани шлепове, с цигари и хартия... С една дума - класически перач на червени пари от периода на първоначалното натрупване на капитала. Никъде обаче през всички тези години не се спомена, че е бил предлаган като евентуален кандидат за министър-председател при едни нови парламентарни избори. И ако човек в един миг си представи как убиецът, плувнал в кръв, който искал прахосмукачка с вода от чистачките на хотела, за да измие следите, би могъл да стане и премиер на тази държава, ще трябва доста да се позамисли за нейната съдба. - Силно, но логично обобщение. Да се върнем обаче към топтемите от годините на прехода. Една от тях бе и за съдбата на кадровия разузнавач Димитър Димитров, екзекутиран като “американски шпионин” няколко години преди “нежната революция”. Всъщност той е бил офицерът за свръзка, посрещнал на границата Али Агджа и маршрутирал го, “докъдето трябва”. Ти също ли смяташ, че информацията му по случая “Агджа” става причина за разправата с Димитров? - Според версията, която аз знам, причина за това става една снимка на Димитров с Желю Василев, заместник военен аташе в Рим, подведен под отговорност от италианските власти във връзка с процеса срещу Сергей Антонов. Димитров се е опитал да я изтъргува на американците и е предложил да им разкаже “истината” за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори, за да го изведат от страната, но на срещата с “резидента” на ЦРУ край ресторант “Лебеда” в Панчарево пристигнал негов колега от РУМНО. Димитров обаче не се усъмнил в явните разминавания в уговорката със “Стийв” и пуснал взривоопасната информация в две кутии “БТ”, както му било казано от българските разузнавачи, замислили и осъществили пъкления план. - Но тези хора го изкарват психически лабилен – може би защото така им е изгодно? - Да, имал е проблеми с психиката, но по време на процеса срещу него изобщо не се споменава за престоя му в психиатрична клиника. И на 29 юни 1985 г. състав на Софийски градски съд с председател Тотка Янева /по-късно член на Върховния съд/ го осъжда на смърт. Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА