Това е една история за човек, който измислил по принуда необичаен начин на финансиране, за да спаси хиляди недоносени бебета, но в отговор бил презрян от медицинската общност.

На входа висял огромен надпис: „Инкубатори с живи деца“. Самата стая е била разположена на Чикагския панаир от 1933 до 1934 година. „Атракцията“ струвала на създателите 75 000 долара (съвременни пари – 1,4 милиона долара), пише “Избор за живот”.

Организатор на странното шоу бил Мартин Коуни, който с известна подигравка бил наречен „лекарят – инкубатор“. Той бил тъжен 60-годишен мъж с рядка и сива коса и силно изразена прегърбеност. Самият той, на шега, приписвал последния факт на това, че през целия си живот е бил надвесен над бебета.

През 1933 г. вестниците писали следното за тази необичайна атракция: „Тук ще видите странни малки същества (до 25 едновременно). Трудно е да се повярва, че някой ден те ще станат пълноценни хора. Те приличат повече на маймуни, отколкото на мъже или жени.“

По това време болниците не се грижели за недоносените деца, защото ги смятали за генетично непълноценни. Една жена, която тогава родила преждевременно си припомня: „Те просто отказаха да помогнат. Отговориха, че това дете изобщо не би трябвало да се роди.“ За щастие бащата на жената познавал мъж, който може да се грижи за бебето – Мартин Коуни.

Първите инкубатори били разработени през 1880 г. в Париж, а през 1903 г. Мартин ги пренесъл в САЩ. Той твърдял, че е студент на някакъв френски лекар, въпреки че нямал никакви потвърждаващи документи.

Поддържането и лечението на бебета било скъпо (15 долара на ден, което днес се равнява на около 400 долара) и Коуни предложил нов подход към финансирането. Той направил изложба на недоносени деца в инкубатори и взимал такса за вход. Входът струвал само 25 цента. Посетителите плащали, а бебетата продължили да живеят.

Те били чудо за онова време. Стъклото и стоманата защитавали децата, а горещата вода от котел поддържала нужната температура. Медицинските сестри трябвало да облекат децата, които се родили няколко седмици предсрочно, с дрехи от кукли, защото магазините просто не продавали толкова малки размери.

Повечето медицински специалисти смятали, че Мартин е фалшив лекар. Пренебрежително го наричали „шоумен“ и избягвали да си имат работа с него. Този „шоумен“ от Прусия обаче спасил живота на приблизително 6500 бебета и успял значително да промени отношението на медицината към недоносените деца. В началото на 40-те години болниците най-накрая започнали да отварят отделения за лечение и грижи на преждевременно родените бебета.

Мартин починал през 50-те години на 20 век на 80-годишна възраст. „Шоуменът“ нямал спестявания и умрял в бедност. Да се грижи сам за децата – нещо което медицинската общност по онова време отказвала – било доста разорителна задача.