Изказването му в ефира на БНТ не бе оправдание, а болка, излизаща от душата на един голям левскар, на една институция в българския футбол. Наско отвори Кутията на Пандора, от която изскочиха ампутираният морал и дефектиралата ценностна система не само на „сините”, а и на българина въобще. Изскочиха всички злини и болести, превърнали духовността на „Герена” в развалина. Каза ни право в очите, че не тези с качулките на главите, а тези с качулките на сърцата, спряха туптежа на синьото сърце. Качулки, обшити с морална нищета, с неистова алчност и с колосално безсилие да управляват.

 

Същите тези качулки поставиха Вълка в огромен капан, връщайки го преди четири месеца на „Герена”, за да си измият ръцете с него. Вълка, уважаеми дами и господа, обаче обяви, че не участва в циркови представления и си тръгна. Тръгна си ненаситен, ала не физически, а духовно – ненаситен и съсипан. Но на път към изхода на стадиона, където е писал история за разлика от духовните сини амеби, ги захапа. Захапа онзи, който се тупа в гърдите, че е адвокат на Апостола, а всъщност е адвокат на Дявола с качулесто и изхабено морално сърце.

 

Народът обаче не е съставен само от качулки, а от стотици хиляди, та и милиони, които не искат този, а онзи „Левски”. Техният „Левски”. Не искат и не желаят Дявола да изкорени едно стогодишно футболно дърво, поливано, хранено и съхранявано с любов. И е повече от сигурно, че те разбраха Наско. Разбраха, че с театрални постановки с трагикомичен нюанс и с хора, скрити някъде в тъмното и стоящи до адвоката на Дявола, техният „Левски” е отишъл по дяволите.